Цигани измиват срама от челото на врачанския край през май 1876 г.
Тогава хиляди българи трябва да се присъединят към четата на Христо Ботев.
Врачанци обаче се скриват и оставят юнаците сами срещу поробителя.
Ромите постъпват иначе. В спомените си Никола Кючуков пише: “При това и един турски циганин придружи донякъде четата, като носеше менци с вода за ония, които бяха вън от селото. След като се извърши работата, циганинът с едно темане поиска позволение от войводата да се върне. Просбата му биде удовлетворена. “Бог да е с вас и да ви даде живот с хиляди години!”, маха на изпроводяк представителят на ромското племе.“
“Надвечер бяхме в с. Бутан - разказва Димитър Икономов. - Щом ни видяха, селяните почнаха да бягат кой където завърне. Те помислиха, че сме черкези, които нападат за плячка. Само стари жени се доближиха до нас. Циганки ни донесоха вода за пиене.”
Ето още един куриозен епизод, съхранен от Никола Обретенов:
“Четата се движеше с бърз ход и надвечер стигнахме до реката Батунята над село Бутан. За да минем реката, трябваше да наредим няколко кола като мост.
Минахме я тъкмо при воденицата, гдето имаше няколко цигански семейства. Като разбрали, че ние отиваме да освободим България от турците, един по-възрастен от тях се доближи до Ботйова и с молба и плач го молеше да му хариже воденицата." “Хайде, Манго, харизвам ти я, да е твоя”, смее се войводата.
“Спуснаха се всичките цигани и циганчета да му целуват ръка и още докато бяхме там, Манго изгони воденичарите и се намести да събира брашното. Няколко момчета се бяха пръснали из селото да търсят коне и кола, но селяните се бяха изпокрили”, пише Обретенов.