Постинг
16.01.2013 21:12 -
Спаска ГАЦЕВА: Мързи ме вече да съм дивеч
ВИЕЛИЦА
Тичат отнейде в белия впряг
снежни старици.
Тичат насреща им на инат
белите ми къдрици.
Шътнах ги бабките - капчици лед.
В моите букли - булчинско було.
Уж на природата всичко е в ред -
белите токчета пак съм обула. СЪРЦАТАТА
Още те сънувам.
Още те обичам.
Онова сбогуване
с перука е. Притча
за тъжни влюбени.
А животът - весел.
Нищо че погуби ми
моминската песен.
Други си намерих.
И всичките - с чувство.
Всичките - потери.
Ужасии. Изкуство. ВЪРТЕЛЕЖКА
Сутрин - тъмно.
Вечер - гладно.
Нощем - будно.
Блудно. Гадно. Миналото - кръстопът -
вече е покойник скъп.
Бай!
Вълците се изпояждат
барабар с търбусите.
Хорицата -
помежду си.
Вай!
ДУО
Ти пък - локуми на локумджийка,
та и на мене - акъл за здраве.
Взеха го думите - ураджийските.
Чувах ги криви, думах им - прави.
Чувах ги - умни като гулии.
Браво! - им плясках и ги цитирах.
Бодро затъвах в ями помийни.
Връх ги наричах, опит всемирен.
Ти пък - в котела. Катранът свърши.
Тече котелът - де го калаят?
Кибритец няма. За огън - върше.
Оня с рогата? Битакът знае.
Тутка се нещо. Хич му не трябва
с мен да се цапа. Ако възкръсна?
Леле! И той ли в рая повярва?
Млъквам. Главата му ще откъсна.
Тичат отнейде в белия впряг
снежни старици.
Тичат насреща им на инат
белите ми къдрици.
Шътнах ги бабките - капчици лед.
В моите букли - булчинско було.
Уж на природата всичко е в ред -
белите токчета пак съм обула. СЪРЦАТАТА
Още те сънувам.
Още те обичам.
Онова сбогуване
с перука е. Притча
за тъжни влюбени.
А животът - весел.
Нищо че погуби ми
моминската песен.
Други си намерих.
И всичките - с чувство.
Всичките - потери.
Ужасии. Изкуство. ВЪРТЕЛЕЖКА
Сутрин - тъмно.
Вечер - гладно.
Нощем - будно.
Блудно. Гадно. Миналото - кръстопът -
вече е покойник скъп.
Бай!
Вълците се изпояждат
барабар с търбусите.
Хорицата -
помежду си.
Вай!
ДУО
Ти пък - локуми на локумджийка,
та и на мене - акъл за здраве.
Взеха го думите - ураджийските.
Чувах ги криви, думах им - прави.
Чувах ги - умни като гулии.
Браво! - им плясках и ги цитирах.
Бодро затъвах в ями помийни.
Връх ги наричах, опит всемирен.
Ти пък - в котела. Катранът свърши.
Тече котелът - де го калаят?
Кибритец няма. За огън - върше.
Оня с рогата? Битакът знае.
Тутка се нещо. Хич му не трябва
с мен да се цапа. Ако възкръсна?
Леле! И той ли в рая повярва?
Млъквам. Главата му ще откъсна.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 4262