ДЕСКТОП ДОГ

Като напъдено куче

седя на задницата си.

И гледам...

Гледам върволицата от човеци,

бързащи,

скимтящи,

хленчещи с унилите си

ликца.

Подобно замръзнали иконки

са в житейския ми океан...

Да ги лая ли?!?,

Да ги хапя ли, като

са ми такива едни...смешни,

нечовечни...

Въртя очи,

гоня бълхи зад уши

с виртуозност на роккитарист...

Не би!...

...Как пък един от „тях” не ме погледна

с добро око,

да завъртя разбираща опашка

и да хукна подире му.

Да му близна ръка с добричък  език.

...Плуват си човечетата в Океана уиндоус

Докато някой не натисне десен бутон –

Делийт!

Delete!

И край на живуркането...
.........................................................................