СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ НА КРИСИ, ЧЕ МЕ ПОКАНИ ЗА ТОВА ИНТЕРВЮ В
"Един от нас споделя"... http://www.oneofusshares.com/2015/06/blog-post.html

           понеделник, 8 юни 2015 г. Наталия Бояджиева споделя...
 

   Наталия в Китай
- Представи се.
- Казвам се Наталия Бояджиева, родена съм в най-хубавия град – Варна. По образование съм филолог (българска и руска филология), а по професия – журналист на свободна практика и преподавател по български език и литература в родния си град. Щастливо омъжена съм и майка на дъщеря и син, а от година и половина имам и прекрасен внук. Обичам да плувам и да танцувам, леководолаз съм и пътешественик. Обичам всички изкуства. Вярвам, че чудесата, за разлика от хората, никога не закъсняват за срещата.

    Имам щастието да поживея в две азиатски страни - Китай и Филипините и с радост разказвам за тях.

   Подготвила съм книга с документална проза, посветена на Китай и си търся издател.

Писателският ми блог е на адрес: www.nataliaboiadzhieva.wordpress.com  

  - Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
-         Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега? -          Хубави моменти преживявам всеки ден. Най-хубавите ми са свързани с децата ми, семейството и пътешествията.   -          - А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?  А кое е най-трудното нещо, което си преживявала? -         Че кой обича да си спомня за трудностите... Просто ги преодоляваш и вървиш напред.   -         В какво вярваш? -         В красотата – природната и сътворената от хората. В доброто.   -         Вярваш ли в хората? -         Да, нали и аз съм човек... Вярвам в доброто начало у хората и в тяхната духовна сила.   -         А в себе си? -         Да, и в себе си. Един Овен винаги вярва в себе си...   -         За какво мечтаеш? На какво се надяваш? -         Мечтая за добър живот на децата и внуците ми, на всички българи.   -         Има ли нещо важно, за което не ти достига времето? -         Не времето, а мястото – далеч съм от децата, внука и родителите си.   -         Важна ли е прошката в твоя живот? -         Да, важна е за спокойствието и хармонията в живота ми.   -         Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега? -         В настоящето, то е и най-интересно.   -         Харесваш ли нашето време? -         Да, всяко време е хубаво; и нашето също.   -         Има ли място и пътуване, на които държиш най-много? -         Има – държа да обиколя света или поне колкото се може повече страни. Страхотно преживяване е да опознаваш други народи.           -         Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи. -         Красота, любов и действие.   -         Кои са най-красивите гледки на света за теб? -         Най-красивите гледки, на които съм се наслаждавала, са у нас, в родината. Те са по-богати и добри от всякакви други.   -         Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”? -         Извън дома, оказа се, че се чувствам добре навсякъде, където намеря приятели. Те са много важни за мен.   -         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти? -         Любовта.   -         Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние? -         Подкрепа съм получила от родителите ми, съпруга ми и децата ми. Влияние ми е оказал баща ми, който е поет и журналист. Повлияли са на формирането ми като личност и всички прекрасни творци от всички изкуства, до които съм се докоснала.   -         Искаш ли да промениш нещо у себе си? -         Не съм мислила.   -         Намерила ли си призванието си? -         Да, така мисля.   -         Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея? -         Вече не се страхувам от смъртта, този страх е характерен за по-младите. А живот след нея – като видя, ще ти разкажа.   -         А какво те кара да се чувстваш жива? -         Любовта, Приятелите. Любимата работа.   -         Какво е за теб самотата? -         Никога не съм самотна. Не знам какво е това.   -         Какво ти дава представа за вечност? -         Човешката мисъл.   -         Какъв е смисълът на живота за теб? -         Да творя добро и красота. Да обичам.   -         Какви чувства изпитваш най-често? -         Радост от живота. Всичко ми е интересно.         -         Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден... -         Щастие е да бъдеш с близките си хора. Щастие е да открия нещо ново и да разкажа за него, а ако разказът ми се получи добър, съм двойно по-щастлива.   -         Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще? -         Вече избягвам да давам непоискани съвети. Но ако ми поискат, ето един – да вярват в себе си. Ето още един – да четат много и всеки ден да научават по нещо ново. А ето и един последен – да научат някой друг на това, което знаят.   -         Какво може да те разплаче? -         Един красив залез, цвете, красота – природна или човешка.   -         А какво може да те накара да се усмихнеш? -         Същото.   -         Чувстваш ли се обичана? -         Да, и съм много щастлива.   -         А правилно оценена от другите за това, което си? -         Надявам се.   -         Кое е доброто дело, което няма да забравиш? -         Много са добрините, които хората са ми правили, помня ги.   -         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен? -         Не липсват, цял е.   -         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност? -         За самия живот.        
Наталия във Филипините Публикувано от Kristina Miteva в 18:43

едно интересно четиво за мен, благодаря.

Мариянче!
Хубав и слънчев ден!

Поздрави от Родопите, приятелко!

и за чудните Родопи! Няма друга такава планина по света.

Красота – природна и човешка.
Събрала си ги на едно място в твоето творчество, мила!
Пожелавам ти от цялото си сърце да осъществиш намерението и желанието си и скоро да имаме една хубава, завладяваща книга!

Дано да се сбъдне пожеланието ти, би било голяма радост за мен.
Хубаво и слънчево лято! :)

От това, което съм прочел до сега, зная... Всъщност, уверен съм, че ще се получи чудесна книга!
Б.

Дано.
Поздрави! :)