В търсене на Ментора
В търсене на Ментора света обиколих
и аз, подлъган в търсене на безкрайното нищо.
Давах всичко, много построих, но и разруших.
Oбмислях и оглеждах от горе до долу всичко.
Очаквах нещо огромно,цветно и сияйно, но се заслепих,
докато не разбрах, че всичко е нищо и нищо е всичко.
Ментора ни учи да не се обръщаме назад,
че да бленувавме за бъдещето е болест,
а да живеем балансирани в настоящето  е изкуство,
за което всички имаме талант, макар и без развито чувство.
Виждай Ментора в гълъба който пресича пред колата ти.
Ако спреш заради него, сякаш спираш времето
и сякаш целия ти ден застива за миг,
стори му път, може това да промени съдбата ти.
Това би било докосването на Ментора с пръст по челото
Ментора ни учи, че кръга не е квадрат,
че има много гледни точки за всяко едно от нещата,
но въпреки това избираме само едната.
Ако не те бива в нещо не мисли,че си слабак
и дори да не намираш мястото си в големия град
не търси във всеки срещнат - враг.
Ти ще излиташ, други на земята ще те свличат пак,
смисъла е в това, да опитваш пак и пак и пак.
Не се моли на Ментора,когато сам си,гладен си или болен от рак,
а когато здрав си, читав, спри се, благодари му, а той ще ти даде знак.
Трябва да се усмихваме и радваме на всеки изминал ден,
защото сме живи и имаме шанса пореден,
но рано или късно винаги идва денят ни последен.
Затова живей така, че да не се чувстваш накрая от себе си предаден.
Настръхвам всеки път от хорския поглед омразен и леден
и бродя често тъжен и с глава надолу приведен
в поредния житейски урок отново въведен,
  но имам очи да се помоля на Ментора - моя бог,
защото той, човека величае,а не прави го роб.
Иска само да му се усмихнеш и да не бъдеш с него сноб.
                                                                                                                                     12.01.2011г