Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2013 09:49 - Продавачът на книги...
Автор: nirv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3411 Коментари: 0 Гласове:
2



Отиваше към 4 часа, въпреки че беше все още много топло. По това време на деня беше пикът от хора, прибиращи се от работа, и не биваше да го изпуска. Най-голям шанс имаше тогава. Самотен човек, децата му бяха някъде в друг град и го бяха оставили да живее сам в една огромна къща (или поне така казваше). Продаваше книги. Не. Продаваше книгите си. Своята собствена библиотека, парче по парче. Продаваше ги за хляб - по левче. Световни класики, от онези хубавите стари книги, с дебели корици и обложка. Четени книги. И пазени. И така в продължение на повече от месец. Всеки следобед той е там. Книгите паднаха от левче на 50 стотинки, някои дори на 25. И понякога добивам усещането, че колкото го прави заради дребните стотинки, които ще вземе от тях, толкова и за да бъде сред хора. За да има с кого да комуникира. С кого две думи да размени. Тъжното е, че всяка от тези книги носи история след себе си, сантиментална стойност, спомени. Парченца душа, събрани между старите прашни страници. Много е трудно да ги продадеш. Да ги оцениш на стотинки. "Е, тая книга дето я купихме заедно с жена ми, след като се върнахме от почивка - левче", "тази дето ми е подарък от Данчо - левче", "Оо, тази си я спомням - първата книга, която ме натъжи така, може би защото таман се бяхме разделили с Ива - левче", "Ами тази - подарък на Петко, за 6-я му рожден ден - 50 стотинки"(щото е детска, малка и стара  - пък белкем някой я взел). Някак си не звучи правилно. Но ето на - разменяш късчета емоции за жълти стотинки и няколко безлични думи. Да, защото хората вече да дръпнати, вървят със слушалки в ушите, като ги поздравиш и те гледат все едно си паднал от Марс. И ти пак си сам, сред хора и все пак сам.
Останаха му малко книги, някои от които вероятно ще си останат негови завинаги, защото са тъврде непопулярни или прекалено старомодни. Тогава може би като взема заплата, ще ги купя всичките. Не знам. Не съм сигурна още, дали му се иска да удължи малко тези дни на слънце сред хора. Или...




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nirv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 232649
Постинги: 166
Коментари: 91
Гласове: 192
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031