Владимир Иванов, председател на Управителния съюз на Съюза на пивоварите пред Агенция „Фокус”


- Откога пивоварите в България отбелязват своя празник?
- От 12 години се отбелязва празникът на пивоваря на Илинден. Тази година на Боровец ще бъде направена кръгла маса, свързана с добри практики на саморегулация на пивоварната индустрия. Съюзът на пивоварите е бенефициент по Оперативна програма “Административен капацитет”. Това, че от три години ние прилагаме принципите на саморегулация и сме първата индустрия в България, която направи това, ни даде основание да кандидатстваме по тази програма, за да получим средства от ЕС. Даде ни и моралното право да обучаваме други промишлености на това, какво означава саморегулация. Пред гостите, поканени на тази кръгла маса, всички пивоварни компании ще представят своите добри практики в областта на саморегулацията. Ще присъстват представители от Асоциацията на млекопреработвателите, на месопреработвателите, на преработвателите на плодове и зеленчуци, представители на научните среди. Искаме максимално да популяризираме нашия опит в този процес.

- Процесът на саморегулация се извършва във вашия бранш вече три години.
- Да, от месец януари 2005 година, когато бе приет Кодекс за отговорна търговска комуникация. Саморегулацията е елемент от маркетинговата политика на пивоварните предприятия. Принципите на саморегулация са основна концепция и приоритет на “Пивоварите на Европа”, която е най-голямата европейска организация на пивовари, обединяваща страните-членки на ЕС плюс Швейцария и Турция. Тази кръгла маса се прави и във връзка с нашите ангажименти към европейския форум “Алкохол и здраве”. В него влизат производители и търговци на алкохол и напитки, съдържащи алкохол, обществени организации, Световната здравна организация със своите европейски поделения, Европейската комисия. Разработена е система от правила и ангажименти, която всяка една държава трябва да покрие и ние, като съюз чрез “Пивоварите на Европа”, покрихме тези критерии и се отчитаме пред форума “Алкохол и здраве” какво сме свършили. Това е нещо много сериозно, тъй като законодателството очевидно не може д а принуди производителите на напитки с алкохолно съдържание да спазват стриктно правилата, тоест не за всички процедури. Вземете Швеция, Норвегия или Дания - те имат много строго законодателство, налагат максимални ограничения на производителите на алкохолни напитки, и въпреки това се злоупотребява. Само законодателството не може да свърши цялата работа. Затова преди да се премине към законодателни мерки, европейските производители на такива напитки решиха да участват в една саморегулаторна система, която да доведе до една по-умерена консумация на този продукт.

- Членството на България в ЕС очевидно помага за усвояването на такива по-добри практики. Има ли то други предимства за пивоварната индустрия?
- За нас предимството като че ли е, че с членството на България в ЕС у нас навлязоха големи концерни, които доведоха със себе си европейски правила на играта. Може би българската пивоварна индустрия е една от най-откритите във всяко едно отношение, както като чист бизнес – плащане на данъци, така и в своята комуникация с потребителите. Струва ми се, че това е едно ново ниво на правене на бизнес и смятам, че това е по-лесният начин за правене на бизнес. Смея да твърдя, че нашите пивовари също отговарят по един много достоен начин на тези предизвикателства, които навлязоха със свободния пазар. Европейският пазар ни донесе свободна конкуренция. Считам, че конкуренцията в пивоварния бранш е изключително благоприятно нещо, защото тя води до високо качество на бирата, високо качество на продукта, на неговото външно представяне – нови и нови бутилки, нов имидж, нови капачки и етикети. Българският потребител единствено може да печели от това, че ние с ме на свободния пазар що се отнася до бирата. С отговорност мога да кажа, че българската бира никога не е била по-качествена и с по-добра външна визия.

- На какво отдавате този факт?
- Единствено на конкуренцията, на безмилостната конкуренция и на нищо друго. Това е основният фактор, който кара пивоварните предприятия постоянно да подобряват своите продукти и да поддържат постоянно качество на бирата.

- Оказва се, че за малка страна като България има доста силна конкуренция на този пазар?
- Така е, но пък от друга страна тази силна конкуренция доведе до много качествен продукт, до поддържане на една ниска цена – това е най-ниската цена на бира в Европа. Освен това трудно на нашия пазар ще проникнат външни производители, точно защото тук работят изключителни професионалисти. Българи се реализират успешно и в пивоварната промишленост в чужбина на мениджърско ниво. Общо взето конкуренцията е най-вече на мениджърско ниво.

- Откъде тази толкова развита и силно конкурентна индустрия намира специалисти?
- Специалистите идват от различни школи, на различни места са получили своите професионални умения. Конкурентната среда в пивоварната промишленост ги доразвива. Тези, които са подготвени, успяват да оцелеят в тази среда.

- Търговска тайна за всяка компания е как се произвежда бира. Да кажем обаче какви са съставките на бирата?
- Съставките на бирата са вода, малц и хмел. Малцът е преработен ечемик по определена технология. Рецептурите се спазват много строго и абсолютно никой в пивоварната промишленост не смее да прави експерименти. Преди години, може би седем или осем, се опитаха да направят експеримент с промяна на вкуса, не с качеството, но с промяна на вкуса на бирата и пазарът жестоко наказа тази пивоварна.

- Тоест новият вкус не се възприе положително от потребителите?
- Не, не се възприе. Той беше малко по-нежен, в посока на европейските бири, но българският потребител каза “Не, вие развалихте моята бира”. В тази връзка искам да кажа, че потребителите на бира по целия свят, включително и в България са доста консервативни – те искат своята марка бира и държат на нейното качество. Когато то се наруши, те преминават към друга бира. Искам да благодаря на всички български потребители на пивото за тяхната лоялност към българските марки. И това не е случайно – българските марки отговарят на изключително качество и добра визия.

- Имат ли бъдеще по-слабоалкохолните бири в такъв случай, няма ли това да бъде една промяна на вкуса?
- Да, произвежда се слабоалкохолна бира, но тя за съжаление няма бъдеще в България, според мен. Причината пак е в традицията, в нагласата, във вкусовата нагласа на българина. Правени са и опити с по-екзотични бири, с по-екзотичен вкус – на ягода, череша, кайсия и т.н., но това въобще не получи популярност в България. В момента една от нашите пивоварни произвежда изключително качествена “бяла бира”, изключително популярна в Германия, но у нас за съжаление тя все още не може да получи такава популярност. Направена е от германски специалисти. Те следят за прилагане на рецептурата в завода и бирата е изключително качествена, но явно няма пазар. В България се произвеждат осем лицензни марки бира, което е също много силно доказателство, че българските заводи могат да произвеждат качествена бира, защото това не се дава лесно. Това са световни марки, които в никакъв случай не биха позволили да се влоши качеството на тяхната бира на какъвто и да е пазар. Проби от бирите по лиценз не се вземат от завода, където се произвеждат, а се вземат от служители от магазинната мрежа, за да се анализират.

- Казахте – българинът е традиционалист, той харесва определен вкус, как се преориентира към друга марка?
- Рекламата и външният вид също оказват влияние, но не бих казал, че и цената е за подценяване.

- Варират ли вкусовете?
- Да, варират. Българските бири бавно и постепенно минават към един по-нежен вкус, по-малко горчиви единици. Това зависи от количеството и от вида на хмела, който се слага. Варират вкусовете. Рекламата, начинът, по който стига до потребителите продуктът, оказват влияние, но не преливат от една бира на друга бира.

- Казахте, че тази година спрямо миналата е преодолян проблемът със суровините. Можем ли да очакваме добри резултати за индустрията?
- Тази година няма да се наложи внос.

- Откъде сме внасяли миналата година? И какво?
- От Австрия - малц. В момента в България има много качествена суровина. Разбира се, за определените рецептури се внасят количества малц. За определени бири е необходим малц, който не се произвежда в България. Някои от пивоварите директно си внасят малц, но живеем в отворен пазар. Може би 2/3 от необходимостите на българската пивоварна промишленост се вземат от българския пазар.

- Тази година се очаква по-слаб туристически сезон. Това особено съществен фактор ли е за добрата реализация на продукта?
- Да, много сериозен фактор е. Ако предположим, че тази година в България ще дойдат шест милиона туристи, с 10 или 15 % по-малко – не знам точната цифра. Повечето от тях са в бирена възраст, ако така мога да го кажа. В един английски сайт беше написано – отивайте в България, там има качествена бира и много красива природа, нови хотели. Обикновено западните туристи, особено англичаните, са много сериозни консуматори на бира. Да, това е много сериозен фактор.

- А други фактори – например предстоящата олимпиада и като цяло спортните събития. Те до каква степен увеличават консумацията на бира?
- Отмина европейското първенство. Статистиката показва, че големите футболни първенства – световни и европейски, също така и олимпиадите, не влияят върху консумацията, защото те са през лятото, когато е силният пивоварен сезон. Няма как нещо, което се потребява най-много през лятото, да се увеличи значително много заради такова събитие. Така или иначе – бирата се пие. Разликата между януари и август е около четири пъти. По тази причина не може да се очаква чувствително повишение на консумацията на бира благодарение на това събитие през август.
(Източник: Агенция Фокус)