Сайтът "Опасните" просъществува от началото на юли до началото на септември, изключително амбициозна програма си беше поставил, но изключително некоректна, непочтена, защото публикациите в сайта имаха насоченост срещу лица във властите и в икономиката и финансите, които се свързват с пари. Освен това имаше определено просташки публикации за някаква 15-годишна, която имала общо с президента на Републиката, имаше много непроверена информация, плюс информация от рода ЕЖК /една жена каза/ и информация, която отчасти беше достоверна. Това заяви за Агенция БЛИЦ бившият главен секретар на МВР Цвятко Цветков по повод съществуването и закриването на сайта "Опасните".

Такъв род сайтове иде да покаже, че сме изправени пред един много интересен феномен, той не е само български, но в българските среди е твърде характерен като похват и като насоченост и това с основание някои го наричат информационен тероризъм. Аз бих го нарекъл манипулативен психологически тероризъм, защото той внушава на едни обществени кръгове и оттам една такава информация може да мине през по-голямата част от медиите върху едни по-сериозни кръгове и тези нишки биха помогнали едностранчиво предимно политически, а и в икономически план в конкурентната битка за завоюване на територии в бъдещето статукво, което се очертава сега под строгия мониторинг на ЕС, коментира Цветков. Според него този сайт е искал да се приплъзне в общата картина на напрежението и да заеме някакво място в създаването на това напрежение, но котка му е минала път и тази котка била от семейството на леопардите и пантерите, както сполучливо нейният директор в едно интервю във Виена беше казал /бел. ред. визира Петко Сертов от ДАНС/.

Запитан дали мисли, че все пак някой ще понесе отговорност за всичко това, Цветков заяви, че това зависи от материалите, които са предоставени в Прокуратурата и от реакциите на засегнатите, тъй като от една страна някои материали трябва да бъдат прегледани по отношение на класифицирана информация, по отношение има ли манипулативен психологически терор, а иначе засегнати лица биха могли да съдят спокойно създателите на този сайт. Въпрос на работа на Прокуратурата и съответните органите за достигане на по-широките цели. Извън създателите и изпълнителите, които стоят зад сайта, има още една втора категория лица, на която този сайт им дойде много добре за техните цели, за да могат и те да се присламчат към евентуалните резултати от дейността на този сайт. И това вече са хора, различни групи в различните партии и в друга паралелна власт - смесица от политическа и икономическа власт, смята Цветков. 

Относно това дали е доказуемо кои са истинските собственици на сайта, бившият главен секретар на МВР заяви: Това аз не мога да кажа, както и вие аз съм чел това, което беше публикувано като степен на разкриване на евентуалните създатели, издатели и изпълнители на сайта, но мисля, че при една добра работа на следствените и оперативните органи може да се стигне до това, ако се работи, разбира се. 

И веднага искам да кажа, че появата на нотка, че видите ли институциите и службите, включително ДАНС, се занимавали с несвойствена работа, свързана с този сайт, аз бих веднага поставил въпроса: Нима стабилността на държавата и нейния правов конституционен ред не зависят от строгото противодействие на манипулативно психологическия тероризъм, който чрез медиите, които са велика сила, може да повлияе на избори, може да повлияе на социално и обществено напрежение, може да предизвика дори така действие и с това е естествено да се занимават службите, защото това е своегорода антиконституционна дейност, благодарение и на своята анонимност и на съдържанието на публикуваното. Защото я си представете утре се появи сайт, който започне да подтиква към насилствени действия, нима това не трябва да се работи от службите?!

Известно е, че на Запад и изобщо в целия свят службите работят срещу тероризма и по отношение на информационните връзки на терористите през такива интернет програми и през такива сайтове. Утре ще се появи сайт, където закодирано ще си изпращат и такива указания, свързани с терористични актове и други насилствени и противозаконни действия, когато има достатъчни основания, но когато е всичко е публично и се застава с имената, тогава си има пътища за реакции, посочи Цветков.

До този момент в прокуратурата няма подаден сигнал относно "Опасните", научи БЛИЦ. 


На 3 септември стана ясно, че „Опасните” ще бъдат закрити. На сайта на “Опасните новини”, който пускаше шокиращи новини предимно за ДАНС и Алексей Петров, се появи извинително писмо към читателите от оръжейния търговец Младен Мутафчийски и журналиста Огнян Стефанов, който е главен редактор на сайта frognews.bg. 

“Уважаеми читатели на „Опасните новини”,
Благодарим Ви, че бяхте с нас през последните два вълнуващи месеца. Интернет страницата „Опасните новини” започна своя живот на шега, с идеята да бъде провокирано българското общество и да бъде оценена неговата търпимост към свободното слово. 

„Опасните” осъществиха своята мисия. Негативната реакция на читателите ясно показа, че шокиращите статии не са в състояние да предизвикат истински обществен дебат. Анонимността на авторите демонстрира „слово на страха” и отблъсна сериозната читателска аудитория. Още веднъж бе доказано, че истинската разследваща журналистика се прави с кураж и авторство.
„Опасните” изчерпаха своя ресурс на доверие, а някои от статиите нарушиха добрия тон и Ние считаме, че е време да спрем....

Извиняваме се на всички засегнати и обидени от нашите материали. Искрено съжаляваме за причиненото им неудобство в личен и професионален план. При необходимост бихме компенсирали имуществените щети на потърпевши от публикациите.

Макар и неотговарящи на истината, а в някои случаи и откровено лъжливи, статиите в „Опасните” ангажираха труда и уменията на много хора. Ние благодарим на служителите от „Frognews”, които писаха, редактираха и публикуваха материали в анонимния ни сайт. Благодарим и на нереализиралите се милиционери, които бяха наши верни дописници при голяма част от статиите.
Благодарим и на теб, Читателю, че търпеливо проследи експеримента, наречен „Опасните новини”.

Веднага на другия ден обаче излезе контра-публикация във „Frognews”, в която оръжейният търговец и туристически бос Младен Мутафчийски и журналиста Огнян Стефанов опровергаха публикуваното "признание" от тяхно име, че стоят зад откровените клевети и компромати срещу президента Георги Първанов, премиера Сергей Станишев и новосформираната ДАНС на анонимния сайт "Опасните" www.opasnite.net63.net.
"Сред всекидневните коментари на нашите читатели (не)очаквано се появи текст, който може да развесели дори най-мрачните хора. Очевидно авторите на дописката са подценили аудиторията на Frognews.bg.

Много са искали да покажат полет на фантазията и чувство за хумор, но са забравили за миризмата на нафталин и ботуш, която ги следва навсякъде и ги издава, дори да са облечени в маркови дрехи или дебнещи зад някой храст. Тя е толкова силна, че затормозява работата на мозъчните клетки. Понякога дори ги убива, а знаем, че те са единствените, които не се възстановяват... 

Ще ви върнем малко назад във времето. Когато КГБ разсекрети част от архивите си, на бял свят излезе мрачна история, свързана с нашите служби. През 70-те години на миналия век, шефът на КГБ Крючков разпорежда на началника на Оперативно-техническото управление ген. Сергей Голубев да окаже помощ на българските колеги в едно „деликатно" начинание. Голубев заминава за София. Там той демонстрира на ръководни кадри от Държавна сигурност новото откритие - отрова, която не може да бъде открита от съдебните лекари. Веднага двама надеждни момци отлитат за Лондон да изпробват „крема на смъртта". Там те се промъкват в квартирата на български емигрант и намазват пода на спалнята му с откритието на лабораторията на КГБ. Човекът след няколко дни постъпва в болница със сериозни оплаквания. Лекарите обаче го спасяват. 

Тогава Москва изпраща отново Голубев в София. Този път той носи нещо по-така: специален чадър. Историята по-нататък я знаете - писателят Георги Марков бе убит на 7 септември 1978 г. именно с този чадър. Въпреки признанията на ген. Олег Калугин от КГБ, както и въпросните разкрития за командировките на ген. Голубев в България, у нас и до ден днешен фактори от бившата ДС отричат българско участие в ликвидирането на автора на „Задочни репортажи". По време на „студената война" това бе един от начините да се затворят устата на журналистите. 

През демократичния преход службите ни направиха опит, който продължава и до днес, да се реформират. Вярваме, че някои от реформаторите наистина желаят това. Има обаче хора, които си остават фенове на дезодоранта с аромат на нафталин и ботуш. На тях свободното слово им действа както слънчевия лъч на прилепа. Затова не секват опитите им да влияят и манипулират медиите. Само ще споменем, без да досаждаме, че неотдавна служители на тези служби се опитаха да осъществят връзка с единия от съсобствениците на Frognews.bg. Обадиха се обаче на сина му, защото не могли да намерят телефонния му номер. При този професионализъм? Къде ги стягаше чепикът, та решиха по този нетрадиционен за службите и традиционен за една друга организация начин да водят диалог? Просто свързваха сайта „Опасните новини" с нас. И щом веднъж са решили, че е така, идва ред на събирането на доказателства - на всяка цена, с всички средства. Само и само сайтът да замлъкне. Както след терористичните атаки на 11 септември в САЩ, така и тук е обявена тотална мобилизация на специалните агенти, задвижва се цялата машина от служби, призовани да бранят вътрешната сигурност на страната. Острието на мощната атака се забива в един от нашите служители с цялата внушителност, на която са способни тези служби. Домът му е атакуван рано сутринта, той е откаран с микробус с тъмни стъкла, водят го цял отбор служители, сложени са му белезници и пр. действия, говорещи за мащабна и дълго готвена операция. Срещу служител, който през живота си не е нагрубил и коте... „Разговорите" с него продължават близо 7 часа. Без дори някой да му каже има ли право на адвокат и ако няма - защо. Не знаем детайли, защото служителят ни е подписал декларация да не казва какво се е случило. Сигурно така трябва. Обаче ние се досещаме. Досещате се и вие. Държавна тайна е какво предстои, т.е. кога ще почукат хората с тъмни очила и на нашите врати. Тук искаме да заявим, че част от тях са готини и сериозни мъже, които сигурно сами се питат какво и защо преследват. Но това е друга тема. 

Накрая две думи и за „Опасните". Питаме се с какво толкова един сайт предизвика гнева на хора от тайните служби? И защо те с желязна хватка и агресивност търсят кой стои зад него, а не дали са верни изнесените неща. Ето на този въпрос като че ли голяма част от политиците и други, упражняващи власт у нас, не желаят да отговорят. Така например преди месеци в скандалите около и в МВР се повтаряше рефрена защо генерали говорели, защо парламентарната комисия питала, откъде изтичала информация и пр. Никой не обели две думи на кръст дали са верни нещата от СРС-тата. Както и съмненията за полицейски и политически чадър над производството и трафика на синтетична дрога, връзки със сивата икономика и контрабанда и т.н. 

Оставаме с чувството, че у нас се прави всичко възможно да се запушват дупките, през които изтича неприятна информация за золумите в държавата, а не да се работи за тяхното прекратяване. Защото ако беше обратното службите ни би трябвало да поразровят около изнасяните всеки ден от медиите кирливи ризи, а не да преследват източниците на информация и пишещите я. Ако продължаваме по този път, вместо по пътя към Брюксел, ще се окажем отново в онази кабинет в ДС, в която ген. Голубев демонстрирал последния писък на отровите, които съдебната медицина не може да улови... 

Преди дни някои хора ни упрекнаха, по повод изброени журналисти, които имат позиция по случващото се в страната, че сме цитирали имена, които не били чак такива борци за свободното слово. Да, такива като Георги Марков са малко. Но да изкажеш мнението си днес също не е съвсем безопасно. Ще повторим и допълним списъка отпреди седмица: Иво Инджев, Кеворк Кеворкян, Иван Бедров, Лили Маринкова, Ива Николова, Явор Дачков, Диляна Грозданова, Люба Кулезич, Иван Бакалов, Стойко Тонев, Велислава Дърева, Маргарита Михнева, Петър Волгин, Мартин Карбовски, Миролюба Бенатова, Светла Петрова, Светослав Терзиев, Емил Спахийски, Георги Коритаров, Христо Христов и др. Споменаваме ги не за да сравняваме себе си с тях, а защото заслужават. Може да не се харесват на всички, но това е положението, Минке. Тези хора знаят какво им коства да имат лична позиция и да се ровят в тайните на властта. 

Frognews.bg от първия ден на излизането си се е опитвал да бъде честен с читателите. Не сме успявали винаги, за което се извиняваме. Давали сме и винаги ще даваме думата на нашите читатели, които с интелигентността си показват, че макар и трудно, времето с аромат на нафталин и ботуш, си отива. Признателни сме им за това. Ще се постараем и занапред да не ги разочароваме или поне не много. Увеличаващите се посещения в сайта ни, които минаха 42 000 на ден, ни дават повод да благодарим на читателите си и на рекламодателите си, без които издаването на каквато и да било медия не е възможно. 

Както се казва пътят е труден и въобще не е славен. 

Това е нашето мнение. На който му харесва ментето в зоната на коментарите - да си го сложи в рамка. Извиняваме се на читателите си, че тяхната територия бе омърсена по този хищен начин. Но такива са рисковете на интернет. Сега ще научите за нас, че сме оръжейни търговци, пияници, курвари, ченгета, изпълнители на „мокри поръчки", манипулатори, кърлежи, напили се с народна кръв, мракобесници, изнудвачи, гадни копелета, слуги на Москва, Вашингтон и пр. А бе сволочи за утрепване. Но пък ние затова сме се хванали да правим издание в интернет, защото е единствената територия на свободата, каквато нито една друга медия не може да притежава. Затова избрахме и това име frog - гласът на жабата може да е креслив, но се чува надалеч. Понякога чак в Брюксел...
P.S. По коментарите ще познаете, кои са дежурни по сайтове в службите и кои са от свободния свят. Не е никак трудно. Можем да махнем полето за изява на читателите, но не в това е смисъла. Точно обратното. Дори се радваме, че някои от тези мъже "в черно", ще открият един нов свят. Може след време дори да прекрачат в него", заявиха Младен Мутафчийски и Огнян Стефанов. 


Стефанов и Мутафчийски бяха защитени в коментара на Иво Инджев "Давим се кротко в собствен SOS".

Нищо не последва, след като журналистът Иван Бакалов написа в своя e-vestnik, че от ДАНС са притискали седмичника „Уикенд” заради публикациите му по повод любовните авантюри на президента Първанов. Бакалов, види се, е сред журналистите, на когото „не искат да правят пиар” и сред групата на съзнателното маргинализирани колеги (нищо, че сайтът му се чете вероятно от повече хора, отколкото са купувачите на някои вестници !). После цитирах казаното от Бакалов в своя блог. И нали съм някакво си блогърче, без професионална история и аудитория, отново тишина, разбира се, коментира Инджев. 

Самият „Уикенд” обаче, който също не коментира (тяхно право е, те си знаят каква тактика са избрали и както се вижда, продължавайки темата за изневерите на Първанов, явно не са се поддали на натиска) днес публикува интервю с бизнесмена Младен Мутафчийски по повод скандала около наистина скандалния за властта анонимен сайт „Опасните новини”. Мутафчийски потвърди написаното вече от журналиста Огнян Стефанов в сайта Frog news, че Стефанов младши, непълнолетен човек, е бил въвлечен в телефонен разговор с офицер от ДАНС да отговаря за предполагаеми дела на баща си. Нещо повече, Мутафчийски твърди, че служители на ДАНС са отвлекли („отвеждането” на невинен човек означава това) служител на Frog news и са го разпитвали грубичко 7 часа да издаде кой стои зад „Опасните”.

Познавам Иван Бакалов и Огнян Стефанов предимно от публикациите им - те не са вчерашни. Точно фактът, че са избрали или са били принудени да търсят трибуна на свободното слово в интернет, „изпадайки” от обичайното си състояние на журналисти от централния печат, ги прави по-скоро достоверни и заслужаващи доверие. Няма причина да „ги хваля” ( пък и те нито се нуждаят, нито са ме молили за моето мнение - да не говорим, че похвалите ми могат да бъдат и „мечешка услуга”). Не съм жури, нито самопровъзгласил се ментор, за да се произнасям за качеството на техния труд - говоря и пиша често за медиите, но като тяхна политика, а не като „присъда” над способностите на отделни колеги. Съдейки по позицията на двамината ( при всички нюанси в приликите и разликите, които не са тема на този текст) обаче, мога само да кажа, че и двамата заслужат доверието на многобройните си читатели. Което никак не е малко в нашата медийна среда, все по-вмирисана на пошла смесица от интереси, власт и поръчковост. Да се изправиш срещу статуквото днес е основно качество. Рискуваш почти всичко, не получаваш почти нищо. Освен, евентуално, уважението на хората, чието мнение е от значение за теб ( което е най-важното).

Младен Мутафчийски съвсем не познавам. Нито лично, нито по какъвто и да било друг начин. Държа да подчертая това, за да си спестят ехидството желаещите да ме обвинят в „платена публикация”. Но, както научавам от „Уикенд”, бизнесът, или активите му, се оценяват на стотици милиони. Дали такъв човек ще рискува да говори срещу най-мощната нова структура на властта ДАНС, ако не беше убеден , че казаното от него е истина и е доказуемо?

Както и друг път съм писал (например в статията си в „ Дневник” „ За кого бие комбината”), журналистическата солидарност се проявява у нас главно, когато набият някой колега. А когато бият свободното слово - няма никой насреща. Защото българските медии, в преобладаващата си част, са комбина с властта.

Бегъл прочит на водещи заглавия на „водещи” всекидневници по водещи теми (както и пълното, раболепно по своя смисъл отсъствие по адекватен на проблема начин на темата за руската инвазия в Грузия и невиждано единната реакция на Европа и света срещу нея) може лесно да илюстрира проблема. ЕС ( а след това и Европейския парламент вече), последваха ОССЕ и НАТО с обща осъдителна позиция срещу Москва, а „флагманите” на българския печат обявиха на лъганите от тях читатели, че Европа се била скарала тихичко на Русия, или че не е наложила санкции ( да, и война не е обявила). Съответно за началото на най-гигантоманския индустриален обект в България от 20 години насам, финансиран, спонсориран политически и геостратегически от родината на Чернобил, акцент на водещото заглавие във водещият им вестник, беше поставен върху твърдението, че бъдещата постройка щяла да издържи удар със самолет-реклама на нероден Иванчо, само и само да бъде прокарана линията на Дядо Иван, оплела власт и медии в един общ вмирисан кожух, устойчив на критики като ядрен реактор.

Понеже не очаквам последици ( в смисъл изблик на желание медии или институции да се поинтересуват от своеволията на ДАНС), надявам се мониторингът на европейските служби да улови и този SOS от попадналия в мъртво вълнение български кораб. Защото ние кротко си се давим в собствен SOS, заключава Инджев. /БЛИЦ