Лидерите на страните членки на Европейския съюз се събират в сряда, за да обсъдят цялостно преразглеждане на глобалните финансови структури, след като и Азия се присъедини към западните бастиони на капитализма, спасявайки банките си от финансов срив, предаде Ройтерс.

Схемата за спасяване на европейските банки на стойност милиарди долари също ще е сред основните теми на разговор на редовната среща на Европейския съвет, предаде ББС. От неделя, когато бяха приети мерките, досега борсите регистрират ръст и се възвръщат към нормалния си режим на работа, но най-голямата опасност за Европа – рецесия в Германия и САЩ, все още опъва нервите на финансистите.

Срещата се провежда само два дни след като правителствата на държавите от Еврозоната изляха 2.2 трилиона евро (3.023 трилиона долара) за оздравяване на европейски банки и за съживяване на финансовите пазари, които не са имали такива проблеми от Голямата депресия насам.

Пазарите реагираха положително, но лидерите в Европа предупреждават, че кризата все още не е приключила.

Във вторник съмненията за рецесия смъкнаха цените на акциите в САЩ, въпреки плана за спасяване на банките на стойност 250 млрд. долара.

В сряда азиатските пазари отново тръгнаха надолу след два дни на подем, а според различни източници Германия е на крачка от рецесията.

Френският президент Никола Саркози и британският премиер Гордън Браун заявиха, че сегашният трус е показал, че световната финансова архитектура, действаща след Втората световна война, вече не е адекватна.

Като ротационен председател на ЕС Саркози ще търси подкрепата на останалите 26 страни членки за провеждане на международна конференция идния месец, посветена на реформирането на световния финансов ред, който бе наложен след прочутата Бретън-Уудска конференция през 1944 г.

Гордън Браун, чийто рейтинг във Великобритания пострада допълнително след обявяването на спасителния план за банките, също е привърженик на "нов Бретън Ууд".

На предстоящата конференция трябва да бъдат ревизирани правилата за контрол на базарите, банките, ипотечните компании, хедж-фондовете, заяви председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу във вторник.

Другите необходими реформи включват по-високи гаранции за банковите депозити и намаляване на заплащането на висшия мениджмънт на финансовите компании.

Японският премиер Таро Асо заяви в сряда, че среща на световните лидери ще е безсмислена, ако няма актуален ангажимент на правителствата за инжектиране на публични средства във финансовите фирми.

Финансовата криза отмести фокуса от климатичните промени

Европейският съвет всъщност има две основни теми за разглеждане на срещата в Брюксел: глобалната финансова криза и ограничаване на глобалното затопляне чрез пакета от мерки, по-известен като "Енергетика и климат"

Точно преди седмица комисията по околна среда в Европарламента гласува с болшинство приемането на адекватни действия, извеждащи ЕС в лидерски позиции на световно равнище за борбата с глобалното затопляне и ограничаване на покачването на температурите с не повече от 2 градуса.

След утрешното разглеждане на пакета "Енергетика и климат" е възможно някои от одобрените мерки да бъдат ревизирани, премахнати или отложени по предложение на френското правителство, обвързано с глобалната финансова криза.

Екологичните активисти и организации са силно притеснени, защото си дават сметка, че финансовата криза ще възпрепятства приемането на мерките от страна на ЕС.

Италия, Германия и Полша недоволстват, че сега целите на ЕС, залегнали в пакета за ограничаване на парниковите емисии, са тежко бреме за производителите на електричество и автомобили, особено в ситуацията на икономически спад.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозо обаче предупреди, че амбициозните планове на ЕС за борба с климатичните промени не трябва да се влияят от притесненията колко ще струват.

"Ако Европа се откаже от лидерската си позиция в борбата с климатичните промени, що за пример ще дадем на тези, които трябва да ни последват?"

Другите теми на европейските лидери ще бъдат "Пакт за имиграция", чиято цел е интегриране на политиките, свързани с имиграцията и убежището, както и създаването на общоевропейски подход към легалната и нелегалната имиграция; руско-грузинският конфликт и подновяването на преговорите за сътрудничество с Русия, Лисабонският договор и др.