Юрген Рот е водещ разследващ журналист в Германия. Всяка поредна негова книга става бързо бестселър в областта на политическия и криминологичен анализ на германското общество и на страните от Централна и Източна Европа. Последната му творба се казва "Новите български демони" и вече излезе от печат под знака на издателство "Слънце". Книгата е посветена на българската организирана престъпност и сливането й с високите етажи на изпълнителната и съдебната власт. След пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници авторът представя на немския читател уникален поглед върху една досега само повърхностно позната в Германия материя.

Как Юрген Рот е видял бившия вътрешен министър - може да прочетете от следващите редове. Откъсът е от ръкописа на книгата, предоставен на интернет изданието Mediapool още пред април т.г. в разгара на скандалите по върховете на МВР, довели до оставката на Румен Петков от министерския пост. На 14 октомври .г. Румен Петков заведе съдебна жалба срещу германския журналист-"клеветник" Юрген Рот. Гражданският иск е на стойност 10 000 лева и е за претърпени неимуществени вреди. В жалбата на Петков се посочва, че в книгата на Юрген Рот "Новите демони” са поместени неверни квалификации и твърдения за него като вътрешен министър. "За мен, Румен Петков, неверни, унизителни и позорни са обстоятелствата, че съм разпоредил икономическата полиция в Плевен да не се контролират фирмите на Васил Антонов, че съм в близки контакти с известни мафиотски босове – Красимир и Николай Маринови, че съм забранил да се разследва убийството на Людмил Конов и че съм бил финансиран с приходи от нефтопреработвателния завод "Плама" в Плевен", се посочва в жалбата на бившият вътрешен министър. Петков се почувства оклеветен от мнението на Рот, че София имитира борба с престъпността, а МВР начело с Петков покровителства съмнителни групировки.

  Юрген Рот

В анализа си ще се стремя да покажа колко дълбоко е проникването на криминалните структури в политическия, икономическия и обществения живот на България, да открия източниците, от които се захранват тези ракови образувания, чиито метастази са се разсеяли вече из цялото общество. Пиша за една държава, в която единствената съпротивителна сила са няколкото останали независими медии и критични журналисти. Без тяхната помощ никога нямаше да мога да завърша тази книга.

Добре познавам разновидностите на онова явление, за което обикновено се използва понятието мафия, а експертите дефинират като организирана престъпност. Известно ми е нейното влияние в други европейски страни, където тя подронва политическата система и заплашва с рухване цялата сграда на демокрацията. В тази връзка Италия безспорно е мрачен пример за господството на корупцията, измамата и мафиотските взаимоотношения.

България обаче обогатява познатата ни досега практика със съвършено ново качество – тя показва как в сладкия плод на демокрацията в Западна Европа прониква отровата на балканизацията.

Известно е, че българският министър на вътрешните работи повтаря непрестанно едно и също заклинание. Според него в страната били арестувани стотици престъпници, били разгромени работилници за фалшиви пари и конфискувани милиони контрабандни цигари. “Стремим се да се борим профилактично с престъпността” е сред най-любимите му изречения. Нека чуем обаче свидетелството на един от неговите подчинени: “Българските политици не обичат да използват думата “мафия”. Предпочитат понятието организирана престъпност, защото под мафия се разбира система на срастване на криминалния свят с политическата власт. На едно заседание министър Петков реагира много остро, когато казах, че организираната престъпност е функция на политическата корупция, и че ако тя не съществуваше, не би имало и организирана престъпност.”

 Румен Петков

Нещата започват от Плевен – града, в който Румен Петков е бил кмет. От същия град е и Васил Антонов, депутат в Народното събрание, областен лидер на социалистите и един от най-богатите бизнесмени там. Антонов е собственик на най-големия хотел в Плевен, станал известен с това, че през 2003 г. в бара му е убит сутеньорът Марио Иванов. Една година по-късно е убит и партньорът на Антонов и съсобственик на хотел “Ростов” Людмил Конов.

Според търговския регистър Васил Антонов притежава дялове в три фирми: “KA Инвест”, “KA Груп” и “КА Комерс”. Останалите дялове са собственост на вдовицата на Конов. “КА Груп” е специализирана в търговията с нефт и нефтени продукти. Антонов е в много близки отношения с министъра на икономиката и индустрията Петър Димитров, известен с добрите си връзки с Москва. Сериозни български журналисти твърдят, че Румен Петков има особена слабост към една определена фирма. Според някои той е “разпънал чадър над “КА Груп” и над Антонов”.

Пред мен човек, който е вътрешен в тези процеси, описва нещата по следния начин: “Работил съм като прокурор по времето на комунистите. Тогава партията управляваше МВР и партията нареждаше кои дела прокуратурата може да води и кои - не. Сега вече онази партия я няма, а МВР предава информацията от управляващите партии към прокуратурата. Министерството се превръща във важен играч в икономиката. Забележете, че бивши служители от МВР са днес сред най-ценените експерти в икономиката или образованието. Към тях се проявява голям интерес в банковата сфера, в търговията и туризма. Всеки работодател разчита на своите контакти с МВР и по-специално с ГДБОП. Освен това някогашната Държавна сигурност запазва голяма част от своите функции”.

Друг достоверен източник споделя: “МВР се бори предимно с най-ниското ниво на престъпните структури. Главна задача на отговорните лица в министерството е да създават добро впечатление пред западните партньори. За целта се наблюдава много внимателно кои деяния представляват интерес за Запада, кои влияят върху западното обществено мнение. Такива са например търговията с хора или фалшификацията на маркови продукти. Но самите организатори не се преследват.”

Това обаче не е всичко. Някои наблюдатели смятат, че МВР прилага модерна форма на рекетиране като със следствената си дейност се намесва в конкурентната борба между отделни фирми. Ето какво споделя пред мен високопоставен следовател от Пловдив: “Простреляният на 11 юли 2007 г. в София Манол Велев е закупил заедно с министър Петков парцели от 16 000 кв. м площ в Халкидики. Това става по време на командировка в рамките на официална делегация, уж с цел дарение на джип за местния манастир. В действителност пътуването е с комерсиална цел, за да се напазаруват недвижими имоти”. Дали тези твърдения на следователи отговарят на истината, би трябвало да изясни българското правосъдие.

В писмо от август 2007 г., което се завъртя из чуждестранните посолства в София, се твърди, че министър Петков е наредил на икономическата полиция в Плевен да не контролира фирмите на Васил Антонов. Румен Петков отрече с думите, че Антонов бил “опитен лидер в региона”. В писмото също така се твърди, че вътрешният министър поддържал близки контакти с печално известните мафиоти Красимир и Николай Маринови, и че се е срещал във Виена с Младен Михалев - Маджо, една от главните фигури на подземния свят. И тези обвинения бяха отхвърлени категорично от министъра. Според него било абсурдно името му да се свързва с братя Маринови или с Младен Михалев.

Атанас Атанасов, бивш директор на НСС, обаче бе заявил още през декември 2005 г., че министър Петков е “издигнат на този висок пост по внушение на Младен Михалев - Маджо”. Пред телевизия бТВ Атанасов каза също, че службите разполагат с информация, според която Румен Петков е имал в миналото лични отношения с Маджо. Досега това подозрение не е потвърдено официално.

Въпросното писмо се възприема доста сериозно в някои от европейските посолства в София. То съдържа и твърдението, че в миналото Петков бил в приятелски отношения с Конов и по тази причина забранил на главния секретар генерал Илия Илиев да разследва по-интензивно убийството на Конов. Петков отрича и това обвинение. За отбелязване е, че убийството на Конов става по времето, когато той все още е кмет на Плевен.

Работещ тогава в Плевен главен следовател си спомня: “Людмил Конов и Васил Антонов стояха на входа и изхода на нефтената рафинерия в Плевен. По този начин те финансираха и Румен Петков. И двамата, и Конов, и Антонов, имаха преки връзки с престъпни структури. Конов беше човекът, организирал няколко бомбени атентата в Плевен, за да постигне смяната на директора на полицията. Същият Конов беше създал заедно с отговорната прокурорка много добре функционираща система за изнудване на престъпниците. Те биваха задържани за кратко време и освобождавани, след като платят големи суми за откуп. Убийството на Конов бе организирано от хората, които го контролираха и финансираха. След това стана така, че единият - Конов бе убит, а другият - Васил Антонов - стана депутат от БСП».

Един от бившите подчинени на министъра, отговарял за борбата с организираната престъпност в България, не крие отрицателното си мнение за него: “Румен Петков го издава дори и самото му лице. Той е голям циник, способен на всяка лъжа. Колкото е по-голяма лъжата, която изрича, толкова по-убедителен се старае да бъде. В нашата служба са водени разследвания, които бяха установили, че в делото са замесени министърът, директорът на главната дирекция (ГДБОП), главният секретар на МВР, шефът на кабинета на министъра, негови съветници и т.н. Това бе и причината, поради която напуснах”.

Този висш служител не е изключение. Квалифициран източник в едно от западноевропейските посолства сподели с мен тежкото обвинение, че Румен Петков бил замесен пряко в контрабандата с амфетамини.

В края на август 2007 интернет-изданието Mediapool цитира доклад на Американската агенция за борба с наркотрафика (ДЕА), според който България все повече се превръща в страна производител на амфетамини. Във вътрешна депеша на холандското посолство в София се казва: “През май 2007 г. кметът на София Бойко Борисов заяви пред посланиците от ЕС, че производството на амфетамини в България придобива заплашителни размери”.

По-нататък следва едно забележително изречение: “В средата на юли бях информиран от отдавна живеещ в България експерт, че министър Петков е замесен в голяма афера с амфетамини. Става дума за изключително много пари”. Запитах бившия високопоставен полицейски чин дали знае нещо повече по темата. Отговорът му прозвуча като политическа бомба: “Да, вярно е, точно така е. Нашата служба прави такава разработка. В Дупница има бивша фабрика за лекарства. В годините на социализма част от държавната политика бе да се експортира “синтетика”, за да се реализира валута. Същото продължава и днес. Продължава да се произвежда “синтетика” и да се изнася в Турция. Всичко това става под контрола на министъра на вътрешните работи и на службата за сигурност”.

Запитах дали тези обстоятелства са известни в министерството. Трудно ми бе да си представя участие на министъра в толкова престъпни машинации. Отговорът на моя събеседник бе: “Публично се оповестява някакъв успех, разбива се някоя малка лаборатория, която произвежда минимални количества, за да можем да се похвалим пред Европа, колко ефективна е борбата ни с престъпността, после всичко се показва по телевизията и пр. Гигантските количества обаче остават непокътнати. Имаше един случай, когато групата, която владее “синтетиката” трябваше да влезе в контакт с друга групировка. Разработвахме и двете групировки и ги бяхме поставили под наблюдение. Но на срещата им се появи министърът. Предварително знаехме само, че ще се проведе важна среща, без да знаем кой точно трябва да дойде. Повтарям, освен представители на двете групировки, на срещата се появи и министърът. Тъй като тази среща бе документирана от нашата група за външно наблюдение, министърът освободи без предизвестие на следващия ден началника на звеното за външно наблюдение”.

Става дума за чудовищно обвинение. Разбира се, е възможно тези показания да са продиктувани и от недостойни подбуди. Засега съществуват редица улики, но не и твърди доказателства за това, че действащият министър Петков е непригоден за длъжността, която изпълнява. В крайна сметка в България, както, впрочем, и навсякъде другаде, всичко е възможно. Не е изключено да става дума просто за злостна кампания срещу вътрешния министър.

Но защо тогава едно западноевропейско посолство в София пише в анализ до своето външно министерство следното: “Имайки предвид тези тревожни факти и обстоятелства, е уместно да се проявява най-голямо съмнение към българското МВР и лично към министъра”. И документът продължава: “Ако България се опита да прикрие и тази афера, както много други по-рано, е наложително да се обясни без колебание на българското правителство и на МВР, че при тези условия не е възможно по-нататъшно основано на доверие сътрудничество, нито пък обмяна на данни по борбата с организираната престъпност. Членството на България в Европол трябва поне временно да бъде замразено. България е все още далеч от правовата държава”.

Превод Милен Радев