Кризата застигна и чиновниците. Заради стагнацията управляващите ще забранят на министерствата и агенциите да ползват 10% от бюджета си за следващата година. Това е една от антикризисните мерки, които депутати от мнозинството са обсъждали в петък на среща с финансовия министър Пламен Орешарски, научи "Монитор".
Според запознати предложението за 10-процентния буфер е на финансовия министър. Фискален буфер, но в размер на 7 на сто, беше предвиден и в първоначалния вариант на бюджета за 2009 г. Той беше гласуван на първо четене в Народното събрание преди 10 дни.
Заради главоломно увеличаващите се симптоми на кризата обаче управляващите решили да увеличат средствата, които ще стоят като дълбок резерв. Така 2008 г. беше първата и ще се окаже единствената година, в която министерствата и ведомствата имаха право да изхарчат всичките 100% средства, предвидени в отпуснатия им бюджет."Да, буферът в бюджета догодина ще бъде 10%. Тази мярка ще бъде приета, тъй като се одобрява от партньорите в коалицията", потвърди зам.-председателят на ДПС и депутат от движението Йордан Цонев.
Последната дума ще има съветът на коалицията, който се събира в петък. Ако той даде зелена светлина на мярката, това означава, че министерствата и агенциите няма да имат достъп до общо 3 млрд. лева от предвидените за тях средства. На толкова възлиза въпросният 10% буфер от общия размер на разходите. Според проекта на бюджет за 2009 г. чиновниците ще харчат малко под 30 млрд. лева, или 40% от брутния вътрешен продукт.
От кои пера ще се орежат парите, ще стане ясно в края на седмицата на съвета на коалицията, обясни пък соцдепутатът Петър Кънев. Според негови колеги преките потърпевши ще са чиновниците, защото по всяка вероятност икономиите ще бъдат направени за сметка на бонусите за експертите и от капиталовите разходи, с които се финансира закупуването на коли и техника.
Общата сума за заплати, заложена в бюджета за 2009 г., възлиза на 4,2 млрд. лв., а за осигурителни вноски за работещите в държавния сектор ще са нужни още 1,1 млрд. лв. За дълготрайни активи според план- сметката за догодина са заделени малко над 5,2 млрд. лв.
Държавните субсидии, които ще са нужни за социални услуги, пенсии, болнична помощ, здравноосигурителни плащания, както и за делегирани на общините дейности се оценяват на 1,8 млрд. лв.
"Опасявам се, че ако се предприеме едно такова механично орязване на разходната част на бюджета, това ще удари сериозно по общините по отношение на делегираните им от държавата дейности - образованието и социалните дейности", коментира зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров. Освен това според Димитров има опасност буферът от 10% да се реализира за сметка на икономии от обещаното увеличение на заплатите в държавния сектор с 10%.
"По-логично ми изглежда, ако има сериозни предпоставки за това, да се намали прогнозата за икономическия растеж, както и размерът на бюджетния излишък, отколкото да се предприемат такива механични мерки", коментира още Димитров.
На срещата при финансовия министър Пламен Орешарски не е обсъждано искането на ЕС България да подпомогне антикризисния план на ЕК. Той предвижда в европейската икономика да се налеят 170 млрд. лева, като се предвижда всяка от страните членки да внесе сума, равна на 1,2% от своя БВП. За България това означава да извади от хазната близо 800 млн. лева. "Засега такова искане не е пристигало официално, но ако се появи, най-вероятно ще бъде отхвърлено", коментира вчера Йордан Цонев. Антикризисният план, подготвен от Европейската комисия, ще бъде обсъден от лидерите на страните членки на среща на 11 декември.
Заради отказа на ЕК да върне акредитациите на двете разплащателни агенции по ФАР в регионалното и финансовото министерство обаче България може и да откаже да го подкрепи, твърдят източници от коалицията.

Нищят и еврофондовете на сбирката Освен бюджет 2009 на срещата на съвета на коалицията в петък управляващите ще обсъждат и проблемите с усвояването на еврофондовете. На заседанието ще бъде дискутиран вариант за централизиране на контрола върху средствата от оперативните програми. За целта работна група начело със соцдепутата Радослав Иванов разработи няколко варианта. Единият от тях предвижда създаването на специална агенция, която да контролира европарите от структурните фондове. Тя ще бъде под шапката на вицепремиера Меглена Плугчиева.
Лидия Шулева: Валутният борд е заплашен „Правителството трябва да започне незабавни, спешни разговори с Европейската централна банка, с Европейската комисия за предприемане на такива мерки, които да включат България в коридорите на еврозоната", каза в интервю за предаването "Неделя 150" на БНР Лидия Шулева, зам.-председател на Българска нова демокрация (БНД). Според нея с дефицитите, които са в проектобюджета за 2009 г., в общата финансова система е заплашен валутният борд на България. „Защото, когато няма откъде да финансираш тези дупки, се отива към валутните резерви на държавата", поясни Шулева. /Монитор