Към моите читатели 

Едва ли някой се е изненадал, че като журналист, правил филми по най-опасните точки на планетата, отразявал войни, преврати, въстания, бил на „ти” с най-известните политици на Балканите и в Близкия изток, между другото съм правил услуги и на българското разузнаване. Не се героизирам, не се гордея, но и нямам причина да се срамувам от това.

Комисията си върши добре работата, съгласно закона. Но при прочита на досието от припряни и предубедени репортери се получават преувеличения и изкривявания. Така например те не са забелязали, че в ангажимента ми към разузнаването ясно е написано „без заплащане”. Не са преброили, че за две десетилетия аз съм се подписал под само 10 разписки в порядъка от 50 лева до сто долара, дадени ми за допълнителни разходи и само на една от тях (за 50 лева), вероятно погрешка е отбелязано „за възнаграждение”.

Те са се респектирали от някои безпочвени планове и абсурдни идеи на разни началници от разузнаването, но са пропуснали да забележат, че нищо от това не се е реализирало, че нито веднъж не съм бил в командировка по линия на разузнаването, че никога „резидентура” не е имало и разузнаването не само не е градило моята кариера, а напротив – възползвало се е от нея.

Очаквам да се появят сериозните анализи и изследвания, които да разкрият има ли разлика между доносници и разузнавачи, защо само на доносниците досиетата са били унищожени, кои по време на прехода са били зависими от структурите и влиянието на бившата ДС и кои са участвали в демократичните процеси с чисти мотиви. Нали в това е смисълът на закона? Тогава и аз ще проговоря. А дотогава стои въпросът да продължа ли със седмичните си коментари в „Новинар” или да спра, както на някого може би му се иска.

Откакто ми бе предоставена тази свободна трибуна, аз съм написал близо 200 коментара. В нито един от тях властта не се е огледала с усмивка. Гледал съм на тези коментари като на политически пътеводител, базиращ се на житейския ми и журналистически опит.
Редакцията на „Новинар” ми гласува доверие да продължа. И занапред, както и досега, единственият ми съдник остават читателите.

Безплатни пиар съвети

Най-после се намери кой да вдигне рейтинга на НДСВ! Това са Иван Костов и Румен Овчаров. Откакто се раздели с отцепниците, жълтата партия систематично ражда полезни и прагматични идеи за управлението и развитието на страната – от майчинските до избирателния закон и от депутатската ваканция до еврофондовете. Ключовите фигури на тази партия греят от всички медии. Свидното чедо на НДСВ Меглена Кунева стана европеец на годината.

Мони Паси го спрягат за шеф на НАТО и това не учудва никого. Учудващо е само, че социолозите и политолозите не забелязват всичко това. Но ето че самият Иван Костов призова жълтите да напуснат коалицията, с което призна тяхната опозиционност и де факто ги припозна като възможен партньор вдясно. Това отекна силно. Намеси се и Румен Овчаров, раздразнен, че царските министри само критикуват БСП за европарите. НДСВ защити своите министри и това се оказа прекрасен пиар, даром поднесен.

Самият Костов се отвори най-после за десен съюз пред изборите, припозна ГЕРБ, макар и с резерви. Трябва да се изчака избора на лидер на СДС, за да се види дали е реален десният алианс. Дано след този избор в СДС престанат да се взират в пъпа си и да започнат да правят реална политика. Въпреки че досегашното ръководство въобще не влезе в час, все още доста хора са привързани към магическите три буквички.

Глътка въздух за ДСБ даде и разкриването на един от най-яростните медийни врагове на Костов като доносник на ДС. Но може би като реакция на натрупаните обиди се поувлякоха в позабравения конфронтационен речник от типа „нацисти-комунисти-терористи”.
Публичното поведение на Бойко Борисов се харесва на хората. Бързо, точно и с ясен език реагира на нападките. Но след гафа с възродителния процес става очевидно, че трябва да се допитва и до опитни специалисти по трудните и деликатни теми.

Освен това ГЕРБ трябва да има повече лица и говорители. Нападките и ударите по кмета са като порой и той трябва да поразхвърли малко отговорностите. А ДПС очевидно се нуждае от преосмисляне на публичното си поведение. ДПС е ранено от последните скандали и не може само да разчита, че те ще се забравят. Изборът е един – отваряне към обществото, разграничаване от корупцията. А самият Ахмед Доган трябва да свикне да живее и говори по-скромно. Това си е неговият живот, но политиците нямат право на това.

След бравурните пиарски изпълнения около конгреса БСП бе приземена от спирането на европарите. Не знам дали премиерът Станишев има полезен ход вече. Отдавна, много отдавна той се отказа да дава свои министри „на вълците” и сега е вече безсмислено да го прави. Затова и оцеляването на този кабинет оттук до изборите ще прилича на агония.

Все пак не мога да разбера защо един безспорно модерно мислещ човек като Станишев, натрупал опит и самочувствие като премиер, се е запънал така да брани очевидно провалили се и непопулярни министри? Не го разбирам. Но това, което в никакъв случай не трябва да прави, е сега да обвинява Европа, че не ни разбира. След като провалят европейските проекти на България, нека поне не насаждат антиевропейски настроения у нас. Въобще БСП трябва да позабрави ефектните пиар изпълнения и да се заеме ефективната политика.

А „Атака” как само са се закротили. Замириса им малко на власт, без тях следизборните сметки не излизат и затова смениха площадния нихилизъм със светски изборни маневри.

А ти, уважаеми читателю, не се поддавай на униние. Сгрей един чайник ракия, резни от хрупкавото зеле, пък покани съседа на по чашка. Бъди добър човек, общувай с добри хора и ще имаш повече топлина, светлина и упование.
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=MjgyMDsyOQ==&mater=MjgyMDsxMw==