|
Бившият монах, фризьор, пицар, тв водещ, общественик и легендарен столичен ексцентрик Дим Дуков бие певецът Елтън Джон по броя на очилата си.
Дуков притежава над 320 различни вида. “За мен не дрехите са важни. Може да съм облечен като
прошляк, но винаги трябва да съм с интересни очила”, казва той.
Има за всеки повод и от всякакъв калибър - в какви ли не цветове и контури. Но от всичките 320 чифта има само няколко фаворита- най- олекотените със синя рамка. Защото “в това синьо има някаква особена гъзария”.
Дим Дуков е от хората, за които очилата не са само досадна принадлежност, което помага на зрението. За него те са моден аксесоар, който се подбира според моментното настроение.
Популярният зевзек носи повече от 25 години очила. Казва, че има генетична предразположеност към това, тъй като й баща му - художникът аниматор Стоян Дуков - открай време също е очилат.
Дим Дуков разказва, че като дете много се харесвал с бащините цайси и често си ги слагал и дълго се взирал през тях в огледалото. Така донякъде сам отслабил зрението си и не след дълго му се наложило да окачи на носа си собствен чифт. За късогледство, три и половина диоптъра.
“По всяка вероятност
аз самичък съм си
го направил.”
През годините минава през разни модели и форми. В началото бил с кръгли рамки, днес обаче всичките му модели са правоъгълни. “Такава е модата при очилата, но тя бързо се мени и в един момент правоъгълниците вече няма да са актуални и ще сложим други.”
Дуков предпочита елегантни, леки и ненатрапващи се очила. Такива са тези, които отвън изглеждат черни, а отвътре жълти или тип зебра. “Има периоди, в които на ден сменям по 10 чифта. Както хората си преобличат друхите, аз го правя с очилата”, разказва той. Според него малцина в България гледат на очилата си по неговия начин. Сред тях е Любен Дилов- син.
“Очилата за мен са форма на настроение. Няма как да ги нося всички наведнъж. Сменям ги, когато имам различни изяви”, казва Дуков и добавя, че обича очилата да са “барнати”.
Най-много е натрупал по време на изявите си като водещ на предаванията “Голямата уста” и “Пирамида”. Всеки път му трябвали различни, за да няма повторения. Слагал си ги 15 минути преди ефир и често се случвало да вижда замъглено. “Едвам съм разчитал какво пише на екрана срещу мен. А ако ги махна, става още по-размазано.”
Първата му поява на екрана била с черно-бели рамки и
“всички почнаха
да си купуват такива”
Дуков обаче възнамерява някой ден да се отърве от късогледството си. Вече е опитвал да носи лещи, но инстинктът му за съхранение бил толкова силен, че не допускал дори собствения му пръст да се докосва до окото. Така и не успял да свикне с чуждото тяло до ретината си. “Беше кански ад и изоставих лещите.”
За участието си в шоуто “Пълна промяна” миналата година отново решил да маха очилата. Мислел за операция, но я провалил силно изразеният астигматизъм на едното око. Немските специалисти били твърдо против нея, тъй като зрението му щяло да се възстанови само за няколко години, а след това окото щяло да ослепее напълно. А и имало риск да се отлепи ретината, която при Дуков е много тънка.
“И тогава майка ми каза, че ако си махна очилата, ще си загубя фасона. Много се възпротиви. А можех да нося обикновени очила без диоптър, колкото да имам някакви на лицето. Но не стана.”
Дим Дуков намира за натоварващо всеки път да мисли за очилата си. “Когато пътувам, си нося по няколко резервни чифта." Но все се случвало по невнимание да счупи тъкмо любимите си видове. Така станало с
най-скъпия му чифт -
“Картие” със злато
и сапфири
на стойност 5000 долара, подарък от американски сенатор. Същата съдба имат и най-дълго чаканите рамки - на “Армани”, които Дуков поръчва още през 1992 г. от Италия. Били от изключително тънък метал- лимитирана серия, и чакал 7 месеца да ги доставят. Когато най-накрая пристигнали, се оказало, че в България няма оптика, която да им сложи стъкла. "Тогава нямаше пластика, всичко беше стъкло, а рамките бяха много фини, много елегантни и не можеха да задържат никакво стъкло.”
Той ги връща обратно в Италия заедно с рецепта и така му излизат “буквално златни”.
Според Дим Дуков навремето очилата в България били много евтини, днес обаче са скъпа вещ.
От различните периоди в живота му са останали 3 чифта, които са емоционално важни за него. Първият е купен в Австралия, когато отива да живее там. Той е червеникав и с кръгла форма, приличал на мухата Це-це. Това са първите му очила с модерни рамки и скъпи стъкла. “Те ми донесоха доста дивиденти, защото, кандидатствайки за работа, всички ме забелязваха.”
Другият чифт е от жълт метал със “заушни” рамки, купен при напускането на далечния континент. Третият е с марката “Ив- Сен Лоран” и му е особено скъп заради начина, по който се сгъва. Има го от 20 г. и си го пази в една от многото кутии със спомени.
За Дуков обаче очилата не са нещо много лично, подобно на четката за зъби, което ревностно да пази за себе си. Той често подарява екземпляри от колекцията си на приятели, които си харесат някой модел.
“Не съм скръндзав. Дори много обичам да подарявам.” “Но на цигари бях скръндзав, докато пушех. Много мразех муфтаджиите, от които не можеш да разбереш колко си изпушил.”
Но измежду стотиците видове очила има само едни за слънце. Много била трудна изработката им заради астигматизма му. Спомня си как на връщане от морето наскоро шофирал, гледайки само с едно око през целия път. И то защото му паднало едното стъкло и не се намерил оптик да го постави.
Но макар Дим Дуков много да обича своите очила, те му създават и ядове. Именно зрението му може да попречи да се сбъдне голямата му мечта - да лети. “За каране на кола диоптърът ми не е толкова голям, но за самолет съм на ръба и трябва на всеки 6 месеца да се явявам на преглед, когато започна да летя.”
Дуков сее записал на курс в Долна Баня от началото на 2009 г. Минал е и медицинския преглед, който бил “много тежък”. Е, засега се цели в малките самолетчета. "Те не са и толкова скъпи. С един резервоар мога да мина 1200 км, тоест до морето ще ми излезе по-евтино, отколкото с кола".
Дуков даже вече е направил премиерата си във въздуха - “врътнал едно кръгче” за 10 минути с инструктор. И с очила на носа.
|
