Всеки българин, който поиска кредит от банка, бива проверяван поне на 8 места за надеждност от чиновниците в съответната финансова институция. 
Това означава, че личните му данни се сверяват с тези масиви от информация, за да се установи дали човекът ще покрива добросъвестно задълженията си, съобщава вестник "Труд". Информацията е от проверка на КЗЛД в две български банки, целяща да открие дали има слаби места в сектора, откъдето могат да изтичат неправомерно лични данни. 
В първата проверена институция, която ще наричаме Банка А, по ЕГН на всеки кандидат се преценява на колко години ще е той към момента на изтичането на кредита. Към момента на проверката са били обработени 133 608 искания за кредити от физически лица. Единният граждански номер се проверява и във вътрешната система на банката за това дали има вече кредити, които да са просрочвани поне два пъти в рамките на последните 6 месеца. ЕГН се вкарва и в правно-информационната система АПИС за установяване на свързани лица и техните задължения към банката. Кандидатите за заеми се проверяват и в Централния кредитен регистър, за да се види имат ли просрочия по кредити в размер над 50 лева. Банковите инспектори сверяват кандидатите по ЕГН и БУЛСТАТ в сайта на НАП, за да видят дали са регистрирани като длъжници, както и в сайта на НОИ, за да установят осигурителния им доход и данните за трудовия им договор. 
Нещо повече, Банка А е направила и собствен регистър, наречен “черен списък”, където са вкарани всички хора, които са се опитали да получат кредит с документна измама. Към момента там имало 498 имена. Особеното при тази институция е, че всеки кандидат за заем трябва да декларира какво е здравословното му състояние и да посочи хроничните болести, от които страда. Като слабост проверяващите от КЗЛД отчитат, че няма контрол колко пъти е проверяван даден ЕГН във външните информационни масиви от служителите на банката, за да има сигурност, че получените сведения не се използват неправомерно. Следят се единствено влизанията в системата на Централния кредитен регистър, защото всяка справка там се плаща от банката. 
В другата проверявана институция, Банка Б, която има 358 916 кредитоискатели, проверките са по-малко (няма данни да се правят справки в НАП), а шефовете могат да видят във всеки един момент къде, в кой масив и за кой клиент е ровил даден техен служител. Данните за хората, получили заем, се пазят за срок от 10 години.

Проверката е предизвикана, след като в КЗЛД са постъпили жалби, в които граждани се оплакват от безразборното ксерокопиране на техни лични данни. Тя е осъществена от експерти на КЗЛД с помощта на испански специалисти, като целта е да се установи как се съхраняват и обработват личните данни на клиентите. 
Най-драстигният случай, описан в жалба до КЗЛД, е от млад столичанин, който видял копие от личната си карта в кошче за боклук в банката, на която е клиент. Само благодарение на бързата му реакция - той заснел веднага ситуацията с мобилния си телефон, финансовата институция е наказана и нейни представители обещават повече да не постъпват така. Този въпрос повдига отново проблема защитени ли са личните ни данни в банките, които ксерокопират документите ни, когато им падне, и не ни съобщават какво правят с тях впоследствие.
Ивайло Аспарухов посетил клон на банката (чието име ще запазим в тайна), за да провери колко пари има по разплащателната си сметка. Тъй като по нея нямало движение повече от година, тя била замразена. За да я “размрази”, Аспарухов подал молба, но непонятно защо не само му поискали личната карта, за да го идентифицират, но му ксерокопирали документа и го накарали да напище “Вярно с оригинала” и да се подпише върху копието.
“Помолиха ме да изчакам няколко минути. Случайно погледнах към копирната машина и кошчето до нея, преливащо от хартия, а най-отгоре имаше лист с копие на лицевата страна на лична карта. Извадих мобилния си телефон и направих снимка, като реших да я пратя на ръководството на банката и да им направя забележка. Приближавайки се по-близо обаче, установих, че копието беше на собствената ми лична карта. В следващите три минути поне още три лични данни сполетяха съдбата на моите, като това се правеше от различни служители”, пише Ивайло Аспарухов в жалбата си до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), която той изпрати на “Труд”.
В анализа на снимките чиновниците от КЗЛД констатират, че ако изхвърлянето на ксерокопието представлява унищожаване на лични данни, то администраторът (банката) трябва да го направи по начин, при който да предотврати попадането на информацията у трети лица. КЗЛД разглежда жалбата в открито заседание и решава да наложи административно наказание на банката. От финансовата институция твърдят в писмо до комисията и Ивайло Аспарухов, че изхвърлените в кошчето за боклук копия на лични карти периодично се унищожават със специална машина. Но тъй като тя заемала място, а и вдигала много шум, била разположена на по-долен етаж в сградата. Банката обаче съобщава, че след жалбата машината за унищожаване на хартия е монтирана до ксерокса и всички ненужни документи отиват директно в нея.
Ивайло Аспарухов обаче не е съвсем доволен от КЗЛД. “Един от членовете на комисията ме попита защо съм снимал с мобилния телефон в банковия салон. По-късно проверих на сайта на КЗЛД и се оказа, че въпросната дама е работила в същата банка”, допълни пред “Труд” столичанинът.