Православната църква почита днес паметта на Свети Атанасий Велики. Християнският празник е наричан от народа Атанасовден. В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете, който прогонва зимата, за да отстъпи място на лятото. Затова и празникът е известен и като "Среди зима". Атанасовден се почита, както и Антоновден, като празник на ковачите, железарите, ножарите и налбантите, а заедно с това и като празник за омилостивяване на чумата и шарката. За тази цел се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка.

Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемане на християнството. И двамата светци са родени в Древен Египет.
Свети Атанасий, който българският народ почита на 18 януари, е духовен наследник на Свети Антоний. За разлика от Св. Антоний, Свети Атанасий е роден в бедно християнско семейство. Още от малък се увлича по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319 г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепскоп той се противопоставя на Арий и неговото учение. Самите противници на официалната ортодоксална църва, чийто представител е Св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий един върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение. В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Пише житие, посветено на неговия духовен предшественик Св. Антоний. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І.376 г. на 76-годишна възраст. Според народното поверие, двамата светци са братя. Но на някои места се среща и вариант майстор-калфа. Свети Атанасий, според народните поверия, е светецът-покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимния Св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде лятото, а летния Св. Атанас го облича, за да дойде зимата. Не случайно е измислена поговорката: „Атанас гялди и яз гилди„. Свети Антоний и Свети Атанасий, освен от българите, се почитат и от гърци и сърби. Но при тях те са покровители на чумата, затова са известни и като чумните светци. /БГНЕС