2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
ЛИЯНА ПАНДЕЛИЕВА, Йоханесбург - София
Йоханесбург е град, в който можете да оставите сърцето си. Може би защото не е точно град, а преживяване, което ви разлюлява през историята, богатството, реалността и неизразимия чар на хората, готови да ви предложат помощ. Нежното име на Йоханесбург е Joburg (Джоубърг), дадено от тези, за които мегаполисът на Южноафриканската република е съдба. В този град е напълно разбираемо да откриете нова любов или да преоткриете себе си. Той е пълен с магия - от лукса на новите хотели, през подредената нищета на квартала Совето, от пълната забрана за тютюнопушене на обществени места, през маскираните като палмови дръвчета GSM антени… Както и заради строителството на гигантски спортни обекти, нови пътища и сгради заради предстоящото Световно първенство по футбол.
Жителите на целия Йоханесбург възлизат на населението на България, но говорят на 11 езика, 9 от които са официални. В централната част хората са 3,5 млн. И този мегаполис няма градски транспорт. Само из центъра пътуват няколко автобусни линии, а навсякъде другаде хората се придвижват с маршрутки или с таксита. Болшинството разчитат на колите си.
Дори когато човек за първи път попада в града с 625 квартала, всеки от които носи собствено име, веднага се намират хора, които да се погрижат за госта в техния град.
Заради световното по футбол догодина градът е огромна строителна площадка и на нито едно място човек не може да види помайващ се работник. Фасадите обаче са облечени с огромни фототапети, които превръщат строителните площадки в място, на което хората се снимат.
В Совето хората са бедни, много от тях и болни, но необяснимо за нас - ведри и усмихнати.
Въпреки изкушението като чужденец да се качиш в маршрутка на чернокожи, никой местен не препоръчва упражнението. За сметка на това такситата не лъжат. Можете да влезете в което и да е заведение, хотел или магазин и да ги помолите да ви извикат такси. Още по телефона ще знаете колко ще ви струва до мястото, за където сте се запътили.
Аз отивам на африкански пазар в търсене на местно изработени сувенири. Шофьорът на таксито влиза в ролята на гид и въпреки че ми е почти непосилно трудно да разбирам произношението му, все хващам по някоя дума. Цената за около 35 мин. шофиране, лавиране през улички, които помагат да се избегне някое и друго задръстване, ми излиза точно 14 лв. Толкова моят водач ще ми вземе и на връщане, като се разбираме точно къде и в колко часа ще ме чака. Заплесната в новите и интересни за гледане места, закъснявам с пет минути. Той е оставил колата на паркинг и
търпеливо стои на уговореното място
На африканския пазар е пълно с типичните за местната култура маски, огърлици, фигурки на животни, висулки, ефектно обработени щраусови яйца. От пазара човек може да си вземе и дървен жираф в почти естествен ръст. Продавачите са само африканци и още с влизането започват така енергично да канят към своите продукти, че няма начин човек да не се стресне. Само поглед към някоя стока и за около 5 секунди всички подобни на нея са вече свалени и предложени за оглед. Това е на добра цена! - надвикват се търговците, а за теб - на още по-добра цена. Трябва си школовка и явно демонстрирана твърдост, за да не бъде евентуалният купувач удавен в купища неща, дето дори и не помисля да си купи.
На пазара в Совето човек иска да купи цветовете на цяла Африка в подаръци и сувенири.
Обикалям бавно и на почетна дистанция, но все пак неколцина търговци успяват да ме завлекат сред стоката си, като почти едновременно ме отрупват с огърлици, завиват ме в шалове, връчват ми малки, средни и огромни фигури, дрънчат с местни музикални инструменти.
Кльощав дребен африканец с наполовина липсващи зъби се усмихва широко и започва да ми показва красиво изработени фигурки от естествени материали и изключително популярните огърлици с мъниста, както и фигурки, направени от тел и мъниста. Чудо цена ти давам! Цена за приятел! - горещи се той. Аз обаче се мръщя на обявената приятелска сделка. Неее - отвръщам! - ти ми даваш цена като на враг! Не сме приятели с теб! Ииии - писва новият ми "френд" - ти колко даваш?
Юнашки смъквам с 60% и той започва да побелява. Чакай сега - държи ме за ръката той, - трябва да знаеш, че аз всъщност съм кениец и всички неща, дето виждаш тук, са направени от
дърво, дето е расло близо до колибата, от която идва Обама
Прихвам толкова силно, че от съседните сергии любопитно надничат. Нека позная - продължавам да се смея - тези камъни и дървета всъщност са събрани лично от брата на Обама, който обаче не можа да отиде на клетвата му, защото беше арестуван! Кениецът объркано се вторачва в мен: Какъв брат?
Бебешката ясла е трогателна, а макар да е мизерно, за хлапетата се грижат с огромна любов. Там човек сам иска да дари пари.
И ей тъй, докато се смеем от сърце, аз все пак купувам една торба чаровни африкански ръчно правени предмети на 50% от исканата цена с рекламна частица от американския президент, вложена в тях. От съседните сергии ревнуват, но понеже считам, че съм напазарувала, на конкурентите смъквам цените с 80% и така със зор осъществяваме още една сравнително скромна сделка за 10 великолепни ключодържателя.
Както навсякъде обаче човек не бива да бърза с пазаруването. Един от най-цветните и забележителни пазари на традиционни стоки е този в прочутия с бедността си квартал Совето. Всеки турист, който отиде дотам, е информиран, че парите, които дава, остават за общността. И ако някога Совето е бил символ на ужаса на чернокожата бедност, днес много организации работят за това поне децата на квартала да откриват повече шанс за образование и успешно бъдеще. Около 40% от жителите са носители на HIV, но докато са здрави, те всички работят. Ръчно изработените традиционни предмети предават духа и историята на този слънчев народ. Факт е, че усмивката не слиза от лицата не само на търговците, а на всички хора. Насред улицата, под акомпанимента на местни инструменти човек може да потанцува с тях - ей тъй, защото е в добро настроение. Те нямат нищо против, макар и да не купиш, да се премениш с бойно облекло, да се запашем с истинска гепардова кожа и да вдигнеш копие. Забавата е взаимна.
Децата на ЮАР са петимни да танцуват, да играят, та дори и да учат български думички и странни букви като "ж" и "ъ".
Когато навлезеш сред техните бидонкъщи, две неща правят впечатление: импровизираните от разноцветни гофрирани метални плоскости домове са колкото бедни, толкова и чисти и всяка мизерна постройка е с хубава алея отпред и задължително с градинска леха. Много тягостно е усещането да се снимат дечицата. Научени от постоянното гостуване на туристите, щом видят фотоапаратите, хлапетата започват групово да викат cheese (нашето "зелеее"). И викат, докато и последният турист не свали апарата. По землистите улици се разминаваме с местните, които също ни се усмихват, но никой от тях не проси.
Накрая влизаме в детската градина. "Яслата" е ламаринено, напечено от слънцето помещение от 10-ина квадрата, пълно с налягали върху черги бебета, повечето от които спят. Навън са по-големите, които обаче все още не говорят английски, но са петимни да ги гушкаме и да ги носим на ръце. Две дребни като фъстъчета момиченца клякат пред мен и започват да пипат с пръстче сандалите ми, да допират ръчичките си до белите ми като сирене крака и да се кискат. На фона на въгленовотъмните им кожи и след европейската зима на цвят съм буквално прозрачна. Накрая водачът на групата ни казва, че ако искаме, няма проблем да оставим дарение, което ще отиде за детската градина. Без да се замислим, оставяме по около 20-ина евро. Усещането за зоологическа градина се е стопило, защото сме получили правото да минем от другата страна на оградите и да покажем поне мъничко съпричастие.
Модерните хотели на Йоханесбург са чест за всяка световна столица.
Снимки: авторът
Площадът на Нелсън Мандела се намира до един от най-красивите конферентни центрове на Йоханесбург.
Уникалните ръчно резбовани столове, които удобно се разглобяват, за да ги пренасят туристите, струват едва стотина лева.
. САМОУКИ ПЕВЦИ “ПОДСЛАЖДАТ” ЯСТИЯТА
Йоханесбург е съвременен мегаполис, модерен по европейски стандарти, но също по африкански уникален, самобитен, пъстър, екзотичен и затрогващ. Посядаме за обяд в ресторант в Совето. Под сянката на слънчевите чадъри и кротко шумящи дървета похапваме традиционни сладки картофи, сладко агнешко, месо със сладък сос. За каквото нямаме специален сос, слагаме му захар - със задоволство разказва нашата водачка. Съзрели радостта, с която слушаме африканската музика, дует самоуки певци и музиканти запява прочутата "Малайка". Едни от най-популярните изпълнители в света са пели тази песен. Но под чадърите в Совето песента звучи жива. Мелодията е протяжна, нежна, изпълнена с африкански жар. "Малайка, накупенда малайка". В превод "Обичам те, ангел мой!".
Спечели 2 билета за финала на ЮАР 2010 и...
"Мис Италия" стана талисман на...
13.03.2010 19:08