Днес в полунощ във всички източноправославни храмове ще бъде отслужена тържествена литургия за настъпването на "Господния ден", когато се обявява Възкресението Господне.
Апостолските постановления определят: "Съботата продължава до пеенето на петлите, постът свършва с настъпването на първия ден след Събота, когато се обявява Възкресение Господне.
Велика събота за Йерусалим заминава делегация на Българската православна църква, за да донесе от Свещения Благодатен огън. С решение на Св. Синод, тази година делегацията, която ще донесе Благодатния огън от Йерусалим, се оглавява от Негово високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Делегацията заминава в ранните часове на съботния ден и ще се върне вечерта, като Благодатния огън ще бъде посрещнат тържествено във Варна, Пловдив и София, от където ще бъде разпространен по всички епархии на Българската православна църква.

Благодатният огън от Божи гроб в Йерусалим ще “кацне” на летище Крумово край Пловдив точно в 19 часа. Там  ще чакат духовници от епархията, които с фенери ще пренесат божествения пламък във всяка енория. В Пловдив Благодатният огън първо ще бъде отнесен в митрополитската църква “Св. Марина”, а в 23.30 ще бъде пренесен в катедралния храм “Св. Богородица”, където митрополит Николай Пловдивски ще отслужи последованието на Пасха.

Велика Събота е последният ден, в който могат да бъдат боядисвани яйца.


Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. По обичая на юдеите Йосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов каменен гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина, недалче от Голгота. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. Била и Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф. 

„Оплакването на Исус Христос”, Джиото ди Бондоне

 
Църквата пее:

"В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,
в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,
Който изпълваш всичко".

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

Велика тайна! "Да замълчи човешкото създание!" - пее Църквата вместо Херувимската песен на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението. 
Христос е в гроба. Заедно с Него учениците погребват своята надежда и вяра, но не и любов. За тях смъртта на Учителя е неочаквана, независимо от всички Негови предупреждения. До последния миг те не искат да се разделят с предишните си мечти. "Ние си мислехме, че Той е Този, който ще избави Израиля...". Ала Той не само не създаде вечното Царство, но и погина като престъпник от ръцете на палачите. Щом Той беше безсилен, то това означава, че няма справедливост в този свят и че те самите жестоко са се лъгали. В това принудително бездействие още по-силно се усеща ужасът от случилото се. "Ние си мислехме, че това е Той...". Как само се надпреварваха да си поделят местата около трона Му!...

Вместо царска корона – трънен венец, вместо престол – позорен кръст.

Евангелистите премълчават за това какво са преживели и премислили учениците в тази пасхална събота. Но именно тяхното мълчание е по-красноречиво от всякакви думи. Апостолите "останали безмълвни". Страшно безмълвие, безмълвие на отчаянието. А жените? Те чакат да свърши съботният ден, за да изпълнят последния дълг на любовта: да помажат с благовония тялото на Умрелия...

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.