Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2009 20:02 - През 2011 г. ще има преброяване на населението на България
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 2762 Коментари: 0 Гласове:
0



След две години ще се проведе преброяване на населението и жилищния фонд в страната, решиха днес депутатите. Преброяването ще се извърши в рамките на две седмици – от 10-ти до 24-ти март 2011 г. Последното подобно мероприятие бе направено през 2001 г.

60 лв. глоба заплашва гражданите, отказали да дават информация или предоставили неверни данни на оторизираните длъжностни лица. И преброителите не са опазени - санкции от 250 до 500 лв. ще им бъдат налагани, ако не са изпълнили задълженията си съгласно закона. Длъжностно лице, което злоупотреби с индивидуални данни, ако деянието не представлява престъпление, да се санкционира от 2 000 лв. до 6 000 лв., предвижда проектът.

От преброяването ще бъдат изключени българи, включително и с двойно гражданство, които са напуснали страната преди 10 март 2011 г. ; чужденци-членове на дипломатически и консулски представителства; служители на междудържавни и междуправителствени организации; чуждестранният военен персонал; екипажите на чужди морски и речни кораби.

Преброяването ще се извършва от Националния статистически институт, Централната комисия по преброяването и териториалните статистически бюра съвместно с областните управители и кметове на общините. Ще се ползва метод, прилаган и в останалите страни-членки на Европейския съюз. Данните ще бъдат използвани от Европейската комисия в редица сфери, когато се налага да се сравнява България с другите държави от общността.

Това ще бъде 17-ото поред преброяване в историята на България и третото поред след демократичните промени на 10-те ноември.

Първото преброяване е проведено през 1880 г. на територията на Княжество България, Източна Румелия все още е турски протекторат. Първите въпросници са били доста кратки. През 1887 г. събираната информация се е разширила и започва да се отчита грамотността, званията и “немощите” (инвалидността) на българите. През 1892 г. се прибавят и данни за жилищата и селскостопанските животни. 8 години по-късно преброяването за пръв път се прави на основа на специален закон. През 1905, 1910 и 1920 г. се вкарват повече икономически аспекти – брои се селскостопанският инвентар и стопанските сгради. След започналата индустриализация на страната през 1926 г. преброяват и занаятчийско-индустриалните предприятия, а през 1934 г. - и промишлените и търговските стопанства, записват се и справки за образованието на българите. Следват преброявания през 1946, 1956, 1965 и 1975 г. През 1985 г. се търсят данни за вилите и компютрите у нас. Заради финансови проблеми през 1992 г. не се събират данни за броя на жилищните сгради.

При първото преброяване българите се оказват 2 007 919, като жените са по-малко от мъжете с около 100 000. През 1920 г. населението достига 5 млн., като представителите на двата пола са почти изравнени. 140 хил. са жертвите от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Това са предимно мъже в репродуктивна възраст. Осемте милиона население минаваме през 1965 г., като отново данните отчитат равновесие между половете, което в следващите години се загубва в полза на жените в съзвучие със световните тенденции. Падаме под 8 млн. жители през 2001 г.

През 1880 г. градското е население е било едва 16,7 на сто. Едва през 1975 г. гражданите се оказват повече от селяните. При последното преброяване преди 10 години в градовете са живеели 69 % от всички българи.

През 1946 г. възрастните хора над 60 г. са 800 000. Само 50 години по-късно броят им нараства с още 1 млн. Пак през 1946 г. децата под 10-годишна възраст са близо 1 300 000. Новият век посрещаме със 700 000 – половин милион малко подрастващи.

Социализмът включва и графата “разведени”. Две години след установяване на народната власт разведените са 26 000. През 2001 г. увеличението е над 10 пъти – около 300 000.

Преброяването показва и друг любопитен факт. Семействата, живеещите в селата, по-многолюдни от градските. През 1946 г. една селска фамилия наброява 4,4 члена, а градската – трима. С течение на времето броят на членовете на българското семейство прогресивно намалява и при последното преброяване показателите са изравнени – 2,7 към 2,6.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 9716490
Постинги: 10470
Коментари: 5010
Гласове: 34712
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930