Димитър Георгиев е роден през 1951 г. в Синапово, Хасковская област. Висшист със специалност Технология на етеричните масла. Работел е в “Българска роза”, “Ален мак” и СО “Парфюмерия и козметика”. През 1991 г. създава “Роза импекс”, чиято производствена база е в Ягодово. Димитър Георгиев е член на Ротари, председател на сдружение Свети Димитър и на древния и вечен Пловдив. Има две деца и една внучка.     



- Г-н Георгиев, ВИП Брадър успя да събере 1.6 милиона за благотворителни каузи. Как се движи вашата кампания “За още едно българче”? Увеличават ли се продажбите на козметичните продукти на “Роза импекс”, върху които има стикер, че участват в кампанията?

- Нашата кампания стартира на март. Изминаха над 2 месеца оттогава. За съжаление и огорчение очакванията не са такива, каквито бихме желали. Предполагахме, че ще има ръст в продажбите на продуктите със стикер, а те са над 200. Такъв обаче няма. Може би малко късно стартирахме рекламата за тази инициатива. Може би хората не са достатъчно информирани. Въпреки че рекламирахме намерението си по билбордове, вестници, списания, телевизии, сайтове. Привлекли сме за наши партньори и две фондации - “Искам бебе” и “Зачатие”. Разбрах, че 270 000 семейства в страната живеят с този проблем.

- А това ще стопира ли дарението, което обещахте за зачеване ин витро?

- Не, разбира се. В самото начало ние обявихме, че независимо от резултата, “Роза импекс” ще дари по 75 000 лева на два пъти тази година. На 14 юни ще изтеглим с жребий първите 19 двойки, които ще получат ваучери по 4000 лева. През септември ще дарим още толкова пари на следващите двойки. Дали ще имаме ръст в продажбите, или няма да имаме, все едно, ние тези пари сме ги обещали и ще ги дадем. Идеята ни е да продължим да помагаме и следващата година. Надяваме се, че с по-доброто информиране на гражданите, резултатите в крайна сметка ще са положителни и за нас.

- Българинът съпричастен ли е към обществените проблеми според вас?

- Аз мисля, че той е апатичен. Това се дължи вероятно на многовековната му борба да оцелява. Той е станал индивидуалист. Той сам се спасява. Българинът все си мисли, че решението на даден проблем е някъде по високите етажи, че нищо не зависи от него.

- Гоните ли и друга цел с инициативата “За още едно българче?” освен подпомагане на двойките с репродуктивни проблеми?

- Да, имаме желание да възпитаме потребителя да цени българското, да се отнася с необходимото внимание към него. И да знае, че ние самите можем да си решим много проблеми. Искаме, когато един човек избира български продукти, да е наясно, че хем стимулира българската икономика, хем решава частично някакъв съществуващ обществен проблем като този с безплодието, например.

- Но вие имате и огромен износ, нали?

- Да, ние изнасяме навън. Даже предостатъчно. 85 на сто от нашата продукция върви зад граница. Но аз искам с останалите 15 процента да присъстваме на родния пазар.

- Защо българската козметика не върви у нас?

- Обяснението е много простичко. Днес търговците на едро почти са фалирали заради многото търговски вериги в страната. Ние направихме собствени складове в Пловдив, София, Бургас, Варна и Плевен. От тях караме стоката в магазините. Търговските вериги обаче искат да им плащаме, за да вземат нашата стока. Ние плащаме вход за всеки артикул, за всеки магазин. Входът варира от 50 до 200 лева на изделие в един магазин. Тази такса е еднократна, в началото. Ако продажбите на даден асортимент паднат под определен минимум, търговците го изхвърлят. Плащаме за различни видове промоции, раздаваме бонуси за какво ли не. За всеки новооткрит магазин ние сме принудени да подаряваме пари. “Метро” например ни иска по 5000 лева за свой нов обект. Другите вериги също си искат суми между 1500 и 5000 лева. От 1 януари тази година обаче нашите приятели от търговска верига “Билла” ни поискаха и такса “дъжд”. Аз я наричам така. Фактически това е такса за ремонт на всеки магазин от веригата и е по 650 евро за един обект. “Билла” имат 40 магазина засега. Тоест, около 26 000 евро “Роза импекс” трябва да плати на тази търговска верига, за да може да си ремонтира магазините. Аз лично отказах да се съглася и не се подписах под искането. От 1 януари вече работя с “Билла” без договор. И много други колеги са така.

- В такъв случай вероятно веригите взимат малка търговска отстъпка?

- Тяхната търговска отстъпка е огромна, варира между 30 и 37 процента. Те взимат толкова от продажната цена. Аз обаче имам информация, че за мултинационалните компании търговската отстъпка е средно 20 процента. Ние не искаме да бъдем облагодетелствани. Искаме обаче да работим при същите условия, при които работят западните компании. Сега при доста от веригите ние нямаме печалба, но продаваме в тях, за да присъстваме на пазара. Особено ни натоварва и отложеното с 3 месеца плащане на стоката.

- А българските вериги искат ли подобни суми?

- Искат, но са далеч по-скромни. В “Пикадили” и “Фантастико” таксите са изключително приемливи. В “Сани” пък изобщо няма вход. Проблемът е, че делът на чуждите търговци е по-голям и ще нараства все повече.

- Как ще се борите с този търговски натиск?

- Писали сме за проблема до кого ли не. Даже до Европарламента, а също и до комисар Меглена Кунева. Още чакаме отговор.

- Какво подсказва усетът ви - в кой етап на икономическата криза сме? Кога ще свърши?

- Мисля, че България е в началото є. Надявам се всички да имаме достатъчно резерви, за да видим читави края є. Според мен ще става по-зле. В края на 2010 и началото на 2011 година ще можем да говорим за някакво съживяване. Ако тази година успеем да запазим същите продажби, каквито сме имали през миналата, ще бъдем герои. Ако понижението е в рамките на 20 процента, пак ще бъдем герои.

- Преди месец създадохте обществено сдружение “Древният и вечен Пловдив”. Вие сте и негов председател. Каква е главната цел?

- Да се опитаме по-бързо да съживим и обновим Стария град. Учредители на това сдружение сме общината, представена от кмета и група инициатори. Тези дни ще се съберем да разгледаме многото програмите за развитие на Стария Пловдив. Такива има разработени от Съвета по туризъм, от общината, а вероятно и дирекция “Старинен Пловдив”. От тях да направим една обща с 10 точки, от които да останат 3. Малко, но реалистични за изпълнение.

- А кое е най-належащо да се направи в Стария град?

- Най-належащо? Нищо от това, което е в програмите. Засега най-належащо е да помислим всички по какъв начин ще върнем хората в Стария град. Това няма да стане с възстановяване на къщите в този район. Добре, ще ги оправим... Какво от това? Ще ги заключим и ще си казваме: Ей колко са хубави тези къщи! Според мен къщите трябва да са отворени. Да имат предварително зададени функции да показват някаква занаятчийска дейност - направа на гайди, цигулки. Или да са галерии, кафенета. Навсякъде трябва да кипи живот. Всяка възстановена къща веднага трябва да се напълни с живот. Вкараме ли хората в Стария Пловдив, ще има пари за всички.

http://www.marica.bg/show.php?id=4196