Ако се установи, че общините са раздували нужното им финансиране за изграждане на водна инфраструктура по оперативната програма “Околна среда“, проектите ще бъдат коригирани, а ако има извършени плащания по нереално високи цени, те ще останат за сметка на съответните общински бюджети. Това заяви в четвъртък пред Mediapool директорът на дирекция “Кохезионна политика“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Васил Маргаритов по повод информацията от предишния ден за спирането на 11 водни проекта за около 100 млн. евро, сторили се на ЕК съмнително скъпи.

След забележка от страна на ЕК, че цената за въпросните съоръжения не е обоснована, вече е започнал финансов анализ от работна група, назначена от вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева.

Съмненията на ЕК са свързани с това, че средната стойност на някои от водните проекти по ОПОС е 3000 евро, а има и проект за 7000 евро инвестиции на човек от населението. За друга група средните разходи пък били около 370 евро на човек, което е дори под средната стойност на подобни проекти в страните членки на ЕС (около 500 евро на глава от населението).

Маргаритов посочи пред Mediapool, че не знае кои точно 11 проекта се визират, но започналата проверка обхващала всички над 200 одобрени водни проекти по ОПОС. Това обаче не спирало тяхното изпълнение.

По-рано в четвъртък Карстен Расмусен от генерална дирекция “Регионално развитие“ на ЕК съобщи, че Европейската комисия ще назначи своя експертна проверка на спорните водни проекти, ако не е доволна от анализа, назначен от българската страна.

Очакваме до месец - месец и половина, да имаме резултатите от проверката на вашите експерти, каза Расмусен. Възможно е да направим собствена експертна оценка при положение, че не сме доволни от новите данни на българската страна и продължаваме да имаме съмнения относно цените на водните проекти, каза представителят на ЕК. Той допълни, че е възможно към работната група, която ще прави анализа, да бъдат привлечени експерти от ДЖАСПЪРС или поне това е желанието на ЕК.

Има три варианта за бъдещето на проблемните проекти, каза той. Ако се окаже, че всичко е наред, те ще получат финансиране. Ако бюджетите им са били раздути и може да се редуцират, това ще се направи, ако обаче се установи, че има нещо много нередно, тези проекти ще бъдат спрени и парите по тях ще се насочат към други инициативи, обясни Расмусен.

При установени нередности, вече изплатени суми по договори от страна на общината няма да се възстановяват от страна на ОПОС и така оскъпените разчети ще остават за сметка на общинските бюджети, посочи Маргаритов. Това предвижда разработвана в момента нова система, според която недоказан нормален разход няма да се изплаща.

Според нея общините първо ще плащат на строителите, след това ще доказват пред ековедомството дали са им “нормални“ разходите. Местните власти са предупредени, че ако има несъответствие между пазарни цени и изплатени разходи, те няма да бъдат покривани, заяви още Маргаритов.

От МОСВ обясниха още, че в писмото, което било част от кореспонденцията между ЕК и София за уточняване на параметрите за формиране на разходите за изграждане на водна инфраструктура, Брюксел поискал да се въведе по-ниска водоснабдителна норма на човек. “Тази норма обаче е съобразена с действащата в момента нормативна база у нас, както и с актуалното състояние на ВиК-мрежата в страната“, защитиха от ековедомството одобрените от тях проекти, сторили се в последствие прекалено скъпи на ЕК.

На този етап от ЕК не предвиждат да предприемат действия срещу МОСВ, което не е обърнало внимание на драстичните разлики в цените, въпреки че то би трябвало да предизвика проверката преди да одобри финансирането, вместо да чака забележки от Брюксел.