Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
23.06.2009 21:22 -
На 24 юни е Еньовден
Еньовден е един от най-важните летни празници в народния календар. Чества се на 24 юни по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Кръстител. В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите.
Календарно е свързан с лятното слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината, така че, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима. Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина –ще боледува. С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което, между другото, е характерно за цяла Европа.
Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него. За лечение и гадаене се взима "мълчана вода" (налята от девствено момиче, при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора или от воденица левичарка). Спорадично битуват представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева на я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за “откупване” на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание. От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приготвят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват. Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.
На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е "хаталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от христианските светци- градушкари.
Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.
Еньовденските обичаи имат и своята тъмна страна. Тогава действа особен вид вещица- бродницата. Тя отива на чуждата нива, съблича се гола, яхва кросно и изпълнява особен танц, съпроводен със съответни заклинания. Тогава стръковете на нивата и се покланят. Само “царят” на нивата остава прав. Тогава бродницата го откъсва и го носи на своята нива или харман. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. Обраната нива залинява, а нейната– избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Друг начин за предпазване от обиране е срещу празника стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана. В обичайното право бродничеството се смята за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарва гола през селището «щото всички да и видят срама». Обикновено, след това тя сама напуска селото, макар никой изрично да не я гони.
Наред със Сурва, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки (или пръстени). В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие. Булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го (в “целокупна” къща) като булка, слагат му и сватбени накити. Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването. Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за предсказания. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените. Ролята на булята също може да се изпълнява от женска кукла, направена от кросно и кръстачка и облечена в сватбени дрехи.
В Асеновград има интересен обичай, посветен на Еньовден. Денят се отбелязва с уникалния местен обичай „Калиница“ (б.р. - в превод от гръцки език „каленица“ означава красива млада булка) и Празник на сватбените ритуали.
Еньовденските обреди са отнасяни от различните изследователи ту към праславянския пантеон, ту към ту към религиозните традиции на античното субстратно балканско население и вероятно истината е по средата. Не бих желал да се намесвам в тази полемика, но ще отбележа, че вън от всякакво съмнение остават дълбоко езическите корени на празника. Еньовден е не особено убедително Християнизирана версия на езически празник в чест на лятното слънцестоене.
Календарно е свързан с лятното слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината, така че, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима. Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина –ще боледува. С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което, между другото, е характерно за цяла Европа.
Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него. За лечение и гадаене се взима "мълчана вода" (налята от девствено момиче, при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора или от воденица левичарка). Спорадично битуват представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева на я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за “откупване” на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание. От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приготвят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват. Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.
На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е "хаталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от христианските светци- градушкари.
Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.
Еньовденските обичаи имат и своята тъмна страна. Тогава действа особен вид вещица- бродницата. Тя отива на чуждата нива, съблича се гола, яхва кросно и изпълнява особен танц, съпроводен със съответни заклинания. Тогава стръковете на нивата и се покланят. Само “царят” на нивата остава прав. Тогава бродницата го откъсва и го носи на своята нива или харман. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. Обраната нива залинява, а нейната– избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Друг начин за предпазване от обиране е срещу празника стопанинът сам да ожъне своята нива в средата или четирите ъгъла, за да я намери бродницата вече обрана. В обичайното право бродничеството се смята за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарва гола през селището «щото всички да и видят срама». Обикновено, след това тя сама напуска селото, макар никой изрично да не я гони.
Наред със Сурва, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки (или пръстени). В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие. Булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го (в “целокупна” къща) като булка, слагат му и сватбени накити. Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването. Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за предсказания. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените. Ролята на булята също може да се изпълнява от женска кукла, направена от кросно и кръстачка и облечена в сватбени дрехи.
В Асеновград има интересен обичай, посветен на Еньовден. Денят се отбелязва с уникалния местен обичай „Калиница“ (б.р. - в превод от гръцки език „каленица“ означава красива млада булка) и Празник на сватбените ритуали.
Празникът ще започне в 10 часа в сряда с шествие от храм „Св. Никола“ до параклиса „Св. Богородица – въведение“ /Каленичката/. В 11 ч. в двора на храма „Св. Никола“ ще се състои Гадаене по нишани, след което отново с шествие каленичките ще отидат до площада пред Историческия музей, където ще има програма и изложба на детски рисунки на тема „Еньовден“.
Празникът на сватбените ритуали ще се състои на пл. „Акад. Николай Хайтов“ от 18 ч. с участието на състави от Асеновград, Пловдив и с. Климент. Ще бъдат показани различни сватбени традиции, ще има и ревю на прочутите асеновградски сватбени облекла.
Жителите на Асеновград празнуват народния обичай „Каленици” по случай началото на лятото.
Еньовденските обреди са отнасяни от различните изследователи ту към праславянския пантеон, ту към ту към религиозните традиции на античното субстратно балканско население и вероятно истината е по средата. Не бих желал да се намесвам в тази полемика, но ще отбележа, че вън от всякакво съмнение остават дълбоко езическите корени на празника. Еньовден е не особено убедително Християнизирана версия на езически празник в чест на лятното слънцестоене.
Следващ постинг
Предишен постинг
