Разузнавателните служби на западния свят днес преживяват кардинални промени в своя състав и начина си на опериране, чийто мащаб остава без прецедент още от зараждането на модерните им варианти през първата половина на ХХ в. Подобна трансформация е необходима не само поради липсата на ясно надмощие над световния тероризъм, но и заради променящия се облик на терористичните организации и техните възможности, както и появата на редица изцяло нови предизвикателства, с които тайните агенти на Западния свят трябва да се справят, ако искат да останат актуални и през ХХІ в.

Според анализатора Кевин О"Брайън, който съветва правителства по света по въпросите на националната сигурност, разузнавателните служби днес оперират в свят, където информационните технологии се развиват светкавично и са всепроникващи, а границите между чуждестранните и вътрешните заплахи са размити заради факта, че терористичните организации са се превърнали от хомогенни и базирани на едно място групировки в мултикултурни структури, чиито членове са обединени от идеология, а не от географско положение. Това води до все по-пълната интеграция на силите на реда в структурите на разузнаването, както и до необходимостта от по-тясно сътрудничество на нива, различни от разузнавателното, между отделните държави по света.

През ХХІ в. информираността ще бъде от ключово значение за преминаването от етапа "справяне с терористични заплахи" към тяхното предотвратяване. Затова тайните служби ще трябва да разширят значително начините си за набавяне на сведения, приобщавайки към традиционните си източници по-нестандартни такива, като например агенции за социални грижи, неправителствени организации и представители на местни власти.

Киберпространството вече е доминиращият медиум за разпространяване на информация и е на път да стане и основното поле за дейност на разузнавателните служби. Те от своя страна се нуждаят от хора, способни да овладеят "информационното цунами" на интернет и да анализират бързо и качествено получените данни. Това ще бъдат представителите на т. нар. поколение Y - хората, родени през 80-те и 90-те години на XX век, които започват все по-масово да навлизат в редиците на разузнавателните служби, превръщайки се не само в тяхно голямо преимущество, но и в едно от основните им предизвикателства. Причината за това са съществените различия между тях и "класическите тайни агенти на ХХ в.", включващи не само различните им способности и липсата на полеви опит, но и техния начин на мислене и по-голяма професионална мобилност, което неминуемо ще доведе до сблъсък на поколенията и в разузнавателните среди, заключава О"Брайън.

Предизвикателствата пред тайните служби Променящата се заплаха - преди появата на "Ал Кайда" разузнавателните служби се бореха предимно с групировки със сходни структури. Децентрализираността и липсата на ясна йерархия в ислямистката групировка прави борбата с нея много трудна. "Информационното цунами" - бумът на отворените източници за информация от интернет и другите нови медии, както и сливането на чужди и местни разузнавателни потоци затрудняват бързото им и качествено анализиране и карат тайните служби все по-често да разчитат на технологии, което нерядко води до пропуски. "Тъмната страна" на борбата с тероризма - доскорошните сурови методи на американските разузнавателните служби като създаването на тайни затвори, физическо насилие при разпити и "извличания" на заподозрени терористи в страни, толериращи мъченията, им спечелиха не само лоша слава, но и все по-често стават предмет на съдебни разбирателства, затруднявайки борбата с терористичните заплахи. Пропастта между поколенията - този проблем става все по-актуален и в тази професия. Средната възраст на сътрудниците в британските служби за контраразузнаване вече е под 40 години, над 50% от тайните агенти в САЩ пък са започнали работа след атентатите от 11 септември 2001 г. Младите се справят по-ефективно с информационните технологии, но често не умеят да мислят критично за разлика от по-възрастните си колеги. Неправилно образование - преследването на противник без ясен лидер и с цели, обусловени от религиозни вярвания, изискват силно развито усещане за чужди култури, както и отлични аналитични и езикови способности, смятат в разузнавателните среди на САЩ. Според редица анализатори обаче повечето новобранци днес са зле подготвени по всички тези показатели, които не могат да бъдат заменени със силна мотивация и отдаденост на работата. Друг проблем е многоликостта на западните агенти, която им позволява безпрепятствено да се смесят с местното население.

"Ал Кайда": Западните агенти "се роят като скакалци" Тайните агенти на западния свят вече са плъзнали повсеместно в ислямския свят и са успели да проведат немалко "изненадващо ефективни" операции, прониквайки в редиците на муджахидините и вербувайки стотици мюсюлмани за целите си. Това разказва Абу Яхия ал Либи, един от военните командири на "Ал Кайда" в Афганистан, в новата си книга "Насоки за действие на мюсюлманските шпиони", съобщава "Сикръси нюз", онлайн изданието на Федерацията на американските учени. Според Ал Либи операциите на самите ислямисти напоследък пък нерядко се провалят от "разузнавателната война" на западните сили. "В момента, в който муджахидините пристигнат на ново място под прикритието на нощта, те често се натъкват от войските на кръста и търпят тежки човешки загуби", пише командирът в книгата си, която преди месец се появи в електронен вариант в редица ислямистки сайтове. Ал Либи смята, че една от основните причини за успеха на мисиите на "окупационните сили" в Близкия изток е готовността на прекалено много местни жители да се превръщат в информатори и шпиони.

По Дневник онлайн