Празникът Преображение Господне е установен още в първите векове на християнството и напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесна слава пред тримата си ученици. В 33-тата година от своя земен живот, на планината Тавор в Галилея, пред погледа на апостолите Петър, Иаков и Йоан, Иисус Христос се преобразил, издигнал се над земята и засиял в чудна светлина. Така Всевишният потвърдил божествената истинност на Своя Син.

Преображение отбелязва средата на петнадесетдневните пости в чест на Божията Майка и е подстъп към големия празник Успение Богородично (Голяма Богородица - 15 август).



Българите наричат празника “Преображение”,“Приображение”,“Приближине”, а в южните райони на Странджа, Сакар и Родопите – “Св. Сотир”, “Сотировден”, “Стотировден”. Гърците по Черноморието го познават като “Тай Сотир”. Според народната традиция до този ден не се яде грозде, защото още “не е кръстено”. Преди да узрее гроздето, узряват къпините, но те не бива да се ядат, преди да се е хапнало от първото грозде, защото според етиологичната легенда за къпината тя е дяволско творение, “грозде дяволско”. Предание разказва, че дяволът я създал като отговор на създаденото от Бога грозде. Освен това той направил така, че къпината да узрява по-рано от гроздето и хората да се подмамват да я ядат и така да станат подвластни на дявола. Сутринта на празника стопанките отнасят на църковната служба първите откъснати гроздове и варено жито и свещеникът ги опява и прекадява заедно с други плодове - дини, круши, ябълки. После раздават плодовете на съседи и роднини. Според народното поверие, ако някой хапне грозде преди Сотировден, ще го болят зъбите. В Разградско има забрана да се яде червено грозде и диня на Преображение, за да не се “преобрази” човек (да не излязат по тялото му някакви белези).

Преображение се осмисля като ден, граничен между лятото и есента и свързан с “преобразяването” на слънцето и живата природа. В Родопите вярват, че Господ “прибрязнувал” - пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба. На този ден “времето започва да се преобразява” - слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята. В Западна България е разпространено поверие, че в полунощ срещу Преображение ”се явявала и отваряла Божията врата”, “небето се отваряло и Господ се явявал в сияйна светлина”. “Дърветата се кланяли до земята” и който е праведен, може да види небесната врата и това, което си пожелае, ще се сбъдне. В другите райони на страната тази представа е отнесена към коледната, богоявленската или великденската нощ.

В Западна и Северна България и по северните старопланински склонове на Преображение се изпълняват лечебно-обредни практики, основна роля в които се възлага на слънцето и слънчогледа. В Ловешко и Плевенско още рано преди изгрев слънце откъсват слънчогледовата пита, цвета на слънчогледа. После пробиват в средата й дупка и преливат през нея три пъти вода, която пият или с която се мият онези, за които се смята, че са урочасани. В Берковско през нощта срещу Преображение човек, който прави магия за любов, трябва да обиколи гол три пъти стрък слънчоглед, изричайки заклинание: ”Каквото се е преобърнала гората на Преображение, земята, небето, слънцето по слънчогледа, лятото на зима, така да се преобърне (тук се споменава името на омагьосвания) към (името на този, който прави магията) и както не може без слънце, така и той да не може без мене!” После мълчешком и без да се обръща назад, човекът се облича и отива вкъщи да си легне. Преди изгрев слънце той откъсва слънчогледовата пита и през дупка в средата й прелива вода, която е загребана от реката със зелена паница, като изрича същото заклинание. Тази вода тайно слагат във водата или в храната на обичания човек.

В южните български земи на Преображение пчеларите започват подготовката за патронния си празник - Голяма Богородица. Те отиват на пчелина и прекадяват кошерите, взимат няколко медени пити, които ще осветят в черквата на Успение Богородично.

На Преображение се разрешава да се яде риба.