Празниците, посветени на Исусовата майка - Дева Мария, в християнския богослужебен календар са от най-важните. Част са от т.нар. 12 големи. Богородица е свързана и с Рождество Христово - 25 декември , и с Благовещение“ - 25 март.

Три празника обаче са строго свързани с Мария — Рождество Богородично - 8 септември, Въведение Богородично — 21 ноември и разбира се най-големият - този на 15 август - Успение Богородично. Като всеки от големите църковни празници на православните християни и този се предшества от строг пост - в случая 15-дневен.

В българската Рождество богородично се нарича Малка Богородица“, а Успение богородично — Голяма богородица.

Християнският свят отбелязва на 15 август Успение на Пресвета Богородица. "Заспиването" на Девата е един от великите празници, чествани и от всички християни по света.

Това е денят според Светото писание, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване.

Три дни преди смъртта архангел Гавриил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното желание на Дева Мария е да види светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.

Погребват Девата в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата закъснелият Апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.

В памет на явяването й пред апостолите Църкавата определя този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".

Според народната традиция на празника Голяма Богородица на тържествената литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за умрелите. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. Провеждат се родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Традиционните ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пиле каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се яде диня и грозде.

В този ден е именният празник на всички, които носят благословеното име Мария, както и производните от него. /АСН