Ромите често изобщо не регистрират браковете си, затова в Швеция оставят с тези дейности да се занимават местните общности. Снимка: РОЙТЕРС

В Стокхолм има сграда, където ромската общност се събира за свои мероприятия. Денят, в който отивам там, заседава ромският съд. Към 150 души - участници и зрители, са заели основната зала. Възрастните мъже седят около масата, жените и по-младите са се скупчили на малки групи. Някои жени определено са се нагиздили специално за събитието. Съдията е в бял костюм и това създава впечатление, че е в нещо като тога. Съдебните заседатели трябва да решат дали да наложат на провинилия се най-тежкото наказание, издавано от мешере (ромски съд) - изключване от общността. Няколко часа по-късно те произнасят присъдата си. Обвиняемият - млад наркоман, който откраднал пари, се отървава от най-суровото наказание, но е поставен под домашен арест и му е наредено да върне отмъкнатото.

Съдията Ян Грондовски е местният ромски барон, макар че в съвременна демократична Швеция тази титла все по-рядко се използва. Грондовски е роден в Русия, но след Втората световна война семейството му емигрира в Полша. След като се жени, той решава да се пресели със съпругата си в Швеция. Твърди, че в Швеция ромите са изключително добре интегрирани в обществото. Въпреки това обаче има въпроси, които се решават вътре в общността, без да се уведомяват властите - например разводи или други семейни въпроси. Ромите дори не винаги регистрират брака си пред властите. Те живеят според вековните ромски традиции и закони, които са неписани, но се предават от поколение на поколение. Дори и местната полиция уважава нашите традиции, казва Грондовски. "Давам думата си на полицаите, че всичко ще е наред, и обикновено за тях това е достатъчно", обяснява баронът.

В Швеция, както в много други страни, ромското население от векове е обект на дискриминация, насилствена асимилация и дори на стерилизация. Първоначално им е забранено да емигрират в Швеция, после пък не им позволяват да започват свой бизнес. Но от 60-те години на миналия век правителството целенасочено и настойчиво се опитва да подобри положението на ромите. Те са едно от петте официални етнически малцинства в Швеция и езикът им също е признат за малцинствен. Шведският министър на интеграцията и половото равенство Ниамко Сабуни подчертава, че ромският език и култура са част от шведското и европейско наследство. От 60-те години държавата полага усилия да улесни достъпа на ромските деца до образование. "Това е успешна политика, ромите вземат дипломи за инженери, стават лекари, имаме дори генерали", казва Грондовски. Самият той подпомага управлението на местната болница. Казва обаче, че не винаги е лесно да се прецени успехът на една политика, защото "мнозина крият етническата си принадлежност, когато започват работа в здравеопазването".

През 70-те години шведското правителство предлага жилища на ромите, които дотогава живеят в неподходящи условия. Освен това има представители на общността, които получават и пенсии. Някои групи се надяват дори да имат паспорти, които да са международно признати.

През 2006 г. кабинетът създава специална комисия, която се заема с проблемите на ромското малцинство. Тя се състои от 10 експерти, половината от които представляват различните ромски групи в страната. Комисията събира информация за условията на живот на общността и се опитва да подобри отношенията й с останалата част от населението.

Ларс Деметри, чиито предшественици дошли в Швеция през 19-и век, е член на комисията. "По-старото поколение не разбира правителствената политика и смята, че властите в Швеция и в другите европейски страни само си говорят за интеграция, но всъщност се опитват да асимилират ромите. Но от личен опит ви казвам, че по отношение на интеграция и демокрацията Швеция е световен лидер", категоричен е Деметри.

През септември 2008 г. в Брюксел ЕК организира Европейска среща на ромите. При откриването й част от делегатите облякоха фланелки с призив срещу етническото профилиране. Снимка: РОЙТЕРС

 

Ян Грондовски в дома си Снимка Би Би Си

 

Шведските роми се надяват да имат свои паспорти, които да са международно признати и дори са изработили примерни образци Снимка: Би Би Си

 

Шведският министър на интеграцията Ниамко Сабуни е категорична, че езикът и културата на ромите са част от шведското и европейско наследство

 

В много държави ромските деца нямат шанс нито да учат, нито да работят. Снимка: РОЙТЕРС

 

Швеция отдавна се е убедила, че със забрани проблемите на ромите няма да се решат. Затова им дава повече права и възможности за интеграция. Снимка: РОЙТЕРС

Маша Александрова, Би Би Си Взето от:
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4034§ionid=5&id=0001301

Явно е , че скоро / а дали въобще / България няма да стане Швейцария на Балканите. Дано поне да станем след няколко поколение " шведи " на Балканите.

Най-тъжното в цялата история е, че нашите роми не искат да се интегрират в обществото. Нямам предвид да загубят своята идентичност, а да се развиват и еволюират като малцинствена група. Те играят ролята на "вътрешна спирачка" и България никога няма да има напредък. Да не говорим за превръщането на страната ни в Швейцария, Швеция или някоя друга бяла държава, на която искрено завиждаме за постиженията и добрата социална база!

Що се отнася за интеграцията си напълно права. Причината е, че самите цигани /не е обидно/ в Бъргария се чувстват добре, тъй като голяма част от тях по жизнен стандарт са наравно с по-голямата част от българите. След време, когато стандарта се вдигне, те самите ще разберат, че са откъснати и сами ще се чувстват принудени да наваксват загубеното време за интеграция. Разбира се и с помощта на държавата.