Вчера стана известно, че във вестник „Сега” намаляват заплатите с 20 на сто и орязват хонорарите. Това е само един щрих, който допълва впечатлението, че българските вестници също са в криза. За разлика от икономическата, тук едва ли можем да очакваме възстановяване. През юни спря „Нощен труд”. Големите вестници на ВАЦ в България обединяват регионалните си издания в опит да оптимизират финансовите си резултати. Само преди седмица Ирена Кръстева уволни около 50 души от изданията си „Телеграф”, „Монитор” и „Експрес”. Пак там бе закрит информационно-аналитичния сайт „Експрес БГ”. 18 журналисти бяха съкратени от „Класа”. Притежателят на 50 на сто от дружеството-издател на „Пари” обяви, че продава дела си и така финансовият ежедневник стана 100 процента собственост на шведската „Бониер груп”. Причината е очевидна. Вестникът има унизително нисък тираж, без реклама, а издателят очевидно не може да покрива загубите. Спря окончателно проектът за безплатен вестник на „Икономедия”, който впоследствие направи неуспешен опит да бъде продължен от екип на бившата главна редакторка на „Сега” Димитрана Александрова.

Конкуренцията и големия брой на ежедневници, съчетан със спада в обема на рекламите принуждават все повече издатели да преразглеждат поведението си на вестникарския пазар. Огромната част от централните ежедневници у нас са губещи. Коричната им цена, съчетана с голям брой непродадени вестници, т.нар. „брак”, едва покриват разходите за печат и хартия и то далеч не при всички. При липсата на достатъчно реклама, загубите се измерват в стотици хиляди, а някъде и в милиони годишно. При тази юридическа и финансова зависимост на пресата от издателите си „свободата на словото” става твърде условно понятие.

В тази ситуация, особено след изборите, се очаква преструктуриране на вестникарския пазар. Особено при наличието на десетки информационни сайтове, при това безплатно, вестниците все повече губят позиции и тиражи. Известни имена в колегията вече предпочитат да бъдат блогъри, където публично да изразяват позициите си. В Щатите например, контактът с тях се оказа големия удар на Обама в предизборната кампания.
Очевидно, както и при всеки друг пазар и вестникарският има своите пикове и в двете посоки.

Многократно през годините анализатори са предвиждали краха на вестниците. Както при появата на радиото, така и по-късно в ерата на телевизията. Сега обаче към конкурентите се прибавя и интернет, който още повече влошава нещата на сергията. Вярно е, че го ползваме далеч по-малко отколкото средното за Европа, да не говорим за САЩ. Но посоката е към увеличаване на потребителите. Изобщо, гордостта да имаш вестник и да си част от четвъртата власт вече се превръща във финансово бреме. Както се видя от изборите – без възвращаемост. /БЛИЦ
---------------------------------------
*Заглавието е променено