"Необходимо е да се борим срещу гангрената, срещу рака на радикалния ислям... голямата част от мюсюлманите са против бурката и е очевидно защо."

Тази категорична позиция не дойде от някой крайнодесен политик, а от френския държавен секретар на градоустройството Фадела Амара. Интересното в случая е, че самата Амара е от алжирски произход, като същевременно е сред най-яростно обявяващите се срещу носенето на бурка във Франция политици. Със свое скорошно интервю за "Файненшъл таймс" тя наново възбуди набиращия сила обществен дебат в страната срещу носенето на пълно покривало от мюсюлманките във Франция.

Дебатът беше открит в началото на юни от депутата Андре Герен, който поиска да бъде сформирана парламентарна комисия, която да излезе с мнение за носенето на бурка в страната. В крайна сметка беше взето решение за съставянето на информационна мисия, която се състои от 32-ма депутати и която до края на януари 2010 г. трябва да проведе серия от проучвания, интервюта със специалисти и анкети и да излезе със становище дали трябва да бъде приет закон, който да забрани бурките във Франция.



Най-силно духовете възбуди обаче президентът Никола Саркози, който с присъщия си безапелационен тон обяви в края на юни в обръщение пред парламента, че бурката "не е добре дошла във Франция" и че е неприемливо в тази западна демократична държава да има жени, които са "затворнички зад мрежа, отрязани от всякакъв социален живот и лишени от идентичност".

Макар че за момента няма изгледи дебатът да достигне до безпрецедентните размери, които достигна общественото обсъждане на закона за забрана на носенето на мюсюлманска забрадка в училищата, в последните дни той все пак набира видимо скорост, а известно разделение и предпазливост се наблюдава дори сред членовете на кабинета.

През 2004 г. в страната беше приет закон за религиозните символи в обществените училища, който забрани на момичетата да носят ислямски забрадки в държавните училища, като под неговата сила попаднаха и големите кръстове и еврейски шапки. Въпреки това обаче в страната с най-голямо мюсюлманско малцинство в Европа обсъждането на закона беше прието от много мюсюлмани като удар срещу тяхната идентичност, доведе до масови протести и до бурни обществени дебати, въпреки че някои социологически проучвания показваха, че като цяло френското общество одобрява забраната и дори сред мюсюлманската общност във Франция жените мюсюлманки подкрепят закона.

Случаят с бурката обаче е по-особен, тъй като идеята е да бъде забранено нейното носене навсякъде - дори и по улиците в страната, което според някои е нарушаване на изконното право за равенство. "Правилото във Франция е, че на улицата всеки е свободен", заяви министърът на имиграцията, интеграцията и националната идентичност Ерик Бесон. И предупреди: "Да се пипа това равновесие изглежда рисковано."

Според противниците на бурката обаче тя символизира потисничеството на жената, нейната пълна лишеност от всякакви основни човешки права и идеята за върховенството на мъжкия пол. Именно поради тази причина много политици и правозащитни организации приеха радушно идеята на Герен за обсъждането на проектозакон, който забранява нейното носене. Освен това мнозина подчертават, че подобна евентуална забрана надали ще породи сериозни протести, тъй като реално един такъв закон ще засегне много малко жени. По предварителни данни на министерството на вътрешните работи напълно покрити в страната ходят едва 367 жени - основно под 30-годишна възраст.

За момента мюсюлманската общност е предпазлива, но все по-често се надигат гласове, че проблемът с бурката трябва да бъде разрешен от самите мюсюлмани, които най-добре могат да преценят как да се справят с проявите на крайния ислям в общността, като някои анализатори стигат дотам, че обявяват, че дебатът за бурката всъщност е в изгода на самите крайни мюсюлмани и се подклажда от тях, тъй като за пореден път ще им позволи да изиграят ролята на жертва.

И Дания се замисли за подобен ход Датската Консервативна партия, която участва в управляващата коалиция на страната, поде кампания за пълната забрана на бурките на обществени места, пише в. "Берлинске тиденде". Идеята беше огласена от депутата от сирийско-палестински произход Насер Хадер, който наскоро беше назначен за говорител на консерваторите по въпросите на имиграцията. "Смятам, че няма нищо ислямско в бурката - тя е била въведена от талибаните, когато са дошли на власт в Афганистан, и затова я свързвам именно с тях", заяви той пред в. "Юленс постен". Според Хадер този "символ на потисничество спрямо жените" е несъвместим с датския обществен живот и е допустим единствено в пределите на дома. Инициативата срещна подкрепата не само на крайнодясната Датска народна партия, но и на опозиционните социалдемократи, както и на 56% от датчаните, сочи скорошно проучване на общественото мнение, публикувано във в. "Политикен". Либералната партия "Венстре", старшият коалиционен партньор на консерваторите, обаче се обяви против идеята, окачествявайки я като прекалено крайна. "Ще престъпим границата на допустимото, ако започнем да издаваме закони за вида дрехи, които хората трябва или не трябва да носят. Покриването на лицето е нежелателно единствено в публичния сектор", посочи говорителят на "Венстре" Петер Кристенсен. Редица правни експерти пък заявиха, че подобен закон би нарушил не само датската конституция, но и международните норми за човешките права. Шефът на полицията Петер Ибсен същевременно предупреди, че подобна забрана неминуемо ще доведе до мюсюлмански протести. Макар мюсюлманската общност в Дания да не е малобройна, според различни изчисления броят на жените, носещи бурки в страната, е едва между 50 и 100.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/08/19/772036_burkata_-_zalojnik_na_religiiata_i_politikata/