Днес се навършват 70 години от подписването на един от най-спорните международни документи на ХХ век – пактът "Молотов-Рибентроп". В публичната си част това споразумение за ненападение между сталинисткия СССР и нацистка Германия е стандартен двустранен договор с обичайния дипломатически език.

Но към него външните министри Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибетроп подписват на 23 август 1939 г. секретни протоколи. Мнозина историци смятат, че с описаната в тях териториална подялба на Източна Европа между Берлин и Москва този договор е направил неизбежно избухването на Втората световна война. Фактът пък, че комунисти и нацистки сключват такова споразумение, предизвиква такова разочарование в левицата в чужбина, че се смята от някои историци за началото на кризата на международното комунистическо движение.

Текстът му е ратифициран от съветския парламент една седмица по-късно (депутатите не знаят за секретните протоколи), а на следващия ден Германия нахлува в Полша.

Пактът "Молотов-Рибентроп" решава съдбата на латвийци, естонци, литовци, западни украинци, белоруси и молдовани, които са включени в границите на СССР. Между нацистите и болшевиките се установява взаимно разбиране, че Финландия, Унгария, Румъния и България ще са в съветската зона на влияние. Тази уредба на държавите от Балтика до Черно море се запазва и след Втората световна война, а ефектът от договора определя и до днес много геополитически реалности в Европа.

СССР не признава за съществуването на секретните протоколи чак до края на 1989 г., а когато го прави, обявява, че това е еднолично действие на Сталин. Днес е много трудно чуждестранни историци да изследват в руските архиви съветско-нацистките отношения от онова време. От друга страна, напоследък Русия ревниво пази много от пропагандните тези от съветско време и определя като опит за пренаписване на историята всяка по-остра критика на ролята на "антифашиста Сталин" и Москва в историята на войната.

Затова и до днес за едни историци пактът "Молотов-Рибентроп" е развързал ръцете на Хитлер да нападне Полша, а според други СССР е спечелил време и е отложил атаката срещу себе си. Факт е обаче, че с него се погребва идеята за колективна сигурност в Европа, Германия се застрахова срещу война на два фронта, а нацистката армия прегазва континентална Европа и когато се изправя на съветската граница през 1941г., вече е натрупала две години боен опит.

В текста на договора се казва, че двете държави се задължават "да се въздържат от всякакво насилие, от всякакви агресивни действия и всякакво нападение по отношение един към друг както отделно, така и съвместно с други държави". Освен това СССР и Германия обещават да не поддържат коалиции на други страни, чиито действия могат да са насочени срещу участниците в договора.

В мемоарите си Уинстън Чърчил нарича това провал на английската и френската дипломация, защото се е получил двоен ефект – нацистката агресия не е насочена срещу болшевиките, а СССР не е станал съюзник на либералния Запад преди избухването на войната.

Нацистката и съветската армия (Червената армия нахлува в Полша на 17 септември 1939 г.) следват плътно картите от договора и спират точно на очертаните граници на разделение. Още същия месец започват двустранни преговори за политически съюз, увеличаване на икономическото сътрудничество, размяна на военни и културни делегации...

Пактът "Молотов-Рибентроп" е резултат и на верига от други важни събития в Европа като Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938 г. за разделянето на Чехословакия и неуспешните англо-френско-съветски преговори от 1939 г., които на 19 август стигат до задънена улица, най-вече заради съветското настояване войските му да получат право на свободно преминаване през Полша.

Същия ден Сталин казва пред Политбюро на компартията, че войната с Германия би могло да се избегне, ако се направи антинацистки съюз с Великобритания и Франция, но "последващото развитие на събитията няма да е изгодно за СССР", докато "Германия е готова да ни даде пълна свобода на действие в трите балтийски републки". /Дневник

Че поддържаш жива Паметта!...
Според мен клаузите от този Пакт остават валидни и до днес, във времето на Глобализма, когато определящи са икономическите сфери на влияние...