Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
23.08.2009 12:53 -
70 г. от подписването на пакта "Молотов-Рибентроп"
Днес се навършват 70 години от подписването на един от най-спорните международни документи на ХХ век – пактът "Молотов-Рибентроп". В публичната си част това споразумение за ненападение между сталинисткия СССР и нацистка Германия е стандартен двустранен договор с обичайния дипломатически език.
Но към него външните министри Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибетроп подписват на 23 август 1939 г. секретни протоколи. Мнозина историци смятат, че с описаната в тях териториална подялба на Източна Европа между Берлин и Москва този договор е направил неизбежно избухването на Втората световна война. Фактът пък, че комунисти и нацистки сключват такова споразумение, предизвиква такова разочарование в левицата в чужбина, че се смята от някои историци за началото на кризата на международното комунистическо движение.
Текстът му е ратифициран от съветския парламент една седмица по-късно (депутатите не знаят за секретните протоколи), а на следващия ден Германия нахлува в Полша.
Пактът "Молотов-Рибентроп" решава съдбата на латвийци, естонци, литовци, западни украинци, белоруси и молдовани, които са включени в границите на СССР. Между нацистите и болшевиките се установява взаимно разбиране, че Финландия, Унгария, Румъния и България ще са в съветската зона на влияние. Тази уредба на държавите от Балтика до Черно море се запазва и след Втората световна война, а ефектът от договора определя и до днес много геополитически реалности в Европа.
СССР не признава за съществуването на секретните протоколи чак до края на 1989 г., а когато го прави, обявява, че това е еднолично действие на Сталин. Днес е много трудно чуждестранни историци да изследват в руските архиви съветско-нацистките отношения от онова време. От друга страна, напоследък Русия ревниво пази много от пропагандните тези от съветско време и определя като опит за пренаписване на историята всяка по-остра критика на ролята на "антифашиста Сталин" и Москва в историята на войната.
Затова и до днес за едни историци пактът "Молотов-Рибентроп" е развързал ръцете на Хитлер да нападне Полша, а според други СССР е спечелил време и е отложил атаката срещу себе си. Факт е обаче, че с него се погребва идеята за колективна сигурност в Европа, Германия се застрахова срещу война на два фронта, а нацистката армия прегазва континентална Европа и когато се изправя на съветската граница през 1941г., вече е натрупала две години боен опит.
В текста на договора се казва, че двете държави се задължават "да се въздържат от всякакво насилие, от всякакви агресивни действия и всякакво нападение по отношение един към друг както отделно, така и съвместно с други държави". Освен това СССР и Германия обещават да не поддържат коалиции на други страни, чиито действия могат да са насочени срещу участниците в договора.
В мемоарите си Уинстън Чърчил нарича това провал на английската и френската дипломация, защото се е получил двоен ефект – нацистката агресия не е насочена срещу болшевиките, а СССР не е станал съюзник на либералния Запад преди избухването на войната.
Нацистката и съветската армия (Червената армия нахлува в Полша на 17 септември 1939 г.) следват плътно картите от договора и спират точно на очертаните граници на разделение. Още същия месец започват двустранни преговори за политически съюз, увеличаване на икономическото сътрудничество, размяна на военни и културни делегации...
Пактът "Молотов-Рибентроп" е резултат и на верига от други важни събития в Европа като Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938 г. за разделянето на Чехословакия и неуспешните англо-френско-съветски преговори от 1939 г., които на 19 август стигат до задънена улица, най-вече заради съветското настояване войските му да получат право на свободно преминаване през Полша.
Същия ден Сталин казва пред Политбюро на компартията, че войната с Германия би могло да се избегне, ако се направи антинацистки съюз с Великобритания и Франция, но "последващото развитие на събитията няма да е изгодно за СССР", докато "Германия е готова да ни даде пълна свобода на действие в трите балтийски републки". /Дневник
Но към него външните министри Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибетроп подписват на 23 август 1939 г. секретни протоколи. Мнозина историци смятат, че с описаната в тях териториална подялба на Източна Европа между Берлин и Москва този договор е направил неизбежно избухването на Втората световна война. Фактът пък, че комунисти и нацистки сключват такова споразумение, предизвиква такова разочарование в левицата в чужбина, че се смята от някои историци за началото на кризата на международното комунистическо движение.
Текстът му е ратифициран от съветския парламент една седмица по-късно (депутатите не знаят за секретните протоколи), а на следващия ден Германия нахлува в Полша.
Пактът "Молотов-Рибентроп" решава съдбата на латвийци, естонци, литовци, западни украинци, белоруси и молдовани, които са включени в границите на СССР. Между нацистите и болшевиките се установява взаимно разбиране, че Финландия, Унгария, Румъния и България ще са в съветската зона на влияние. Тази уредба на държавите от Балтика до Черно море се запазва и след Втората световна война, а ефектът от договора определя и до днес много геополитически реалности в Европа.
СССР не признава за съществуването на секретните протоколи чак до края на 1989 г., а когато го прави, обявява, че това е еднолично действие на Сталин. Днес е много трудно чуждестранни историци да изследват в руските архиви съветско-нацистките отношения от онова време. От друга страна, напоследък Русия ревниво пази много от пропагандните тези от съветско време и определя като опит за пренаписване на историята всяка по-остра критика на ролята на "антифашиста Сталин" и Москва в историята на войната.
Затова и до днес за едни историци пактът "Молотов-Рибентроп" е развързал ръцете на Хитлер да нападне Полша, а според други СССР е спечелил време и е отложил атаката срещу себе си. Факт е обаче, че с него се погребва идеята за колективна сигурност в Европа, Германия се застрахова срещу война на два фронта, а нацистката армия прегазва континентална Европа и когато се изправя на съветската граница през 1941г., вече е натрупала две години боен опит.
В текста на договора се казва, че двете държави се задължават "да се въздържат от всякакво насилие, от всякакви агресивни действия и всякакво нападение по отношение един към друг както отделно, така и съвместно с други държави". Освен това СССР и Германия обещават да не поддържат коалиции на други страни, чиито действия могат да са насочени срещу участниците в договора.
В мемоарите си Уинстън Чърчил нарича това провал на английската и френската дипломация, защото се е получил двоен ефект – нацистката агресия не е насочена срещу болшевиките, а СССР не е станал съюзник на либералния Запад преди избухването на войната.
Нацистката и съветската армия (Червената армия нахлува в Полша на 17 септември 1939 г.) следват плътно картите от договора и спират точно на очертаните граници на разделение. Още същия месец започват двустранни преговори за политически съюз, увеличаване на икономическото сътрудничество, размяна на военни и културни делегации...
Пактът "Молотов-Рибентроп" е резултат и на верига от други важни събития в Европа като Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938 г. за разделянето на Чехословакия и неуспешните англо-френско-съветски преговори от 1939 г., които на 19 август стигат до задънена улица, най-вече заради съветското настояване войските му да получат право на свободно преминаване през Полша.
Същия ден Сталин казва пред Политбюро на компартията, че войната с Германия би могло да се избегне, ако се направи антинацистки съюз с Великобритания и Франция, но "последващото развитие на събитията няма да е изгодно за СССР", докато "Германия е готова да ни даде пълна свобода на действие в трите балтийски републки". /Дневник
Че поддържаш жива Паметта!...
Според мен клаузите от този Пакт остават валидни и до днес, във времето на Глобализма, когато определящи са икономическите сфери на влияние...
цитирайСпоред мен клаузите от този Пакт остават валидни и до днес, във времето на Глобализма, когато определящи са икономическите сфери на влияние...