Ястията са отлични, гостите - доволни. Само че ако последните знаеха при какви условия се приготвят същите тези ястия в етиопския ресторант в центъра на Берлин, специалитетите щяха да им приседнат. От ранна утрин до късна нощ в кухнята се бъхти жена от Етиопия; не знае нито дума немски, изолирана е от външния свят, на ден получава под едно евро.

През май тази година случаят беше изнесен в медиите и напомни за съдбата на една индонезийка, държана години наред като робиня в дома на йеменски дипломат в Берлин. Двата случая станаха известни по чиста случайност, защото по правило външният свят не узнава нищо за подобни форми на модерно робство.

Липсват достоверни данни за търговията с хора

Според оценки на национални и международни организации над 10 милиона хора в света са засегнати от проблема. Според ООН Германия е един вид ключово средище за престъпни сделки от подобен род, транзитна и целева страна. В най-гъсто населената и икономически най-силна страна в Европа модерното робство очевидно носи тлъсти печалби, било в бранша на проституцията, било в строителния бранш, било в гастрономията.

Че много рядко сензационни случаи стават публично известни, се дължи според експертката по човешките права Хайке Рабе включително на правните разпоредби и бюрократичната практика:

"В области, в които се упражнява държавен контрол, например в строителството и селското стопанство, акцентът е поставен върху трудовия договор, върху легалността и върху изрядните документи. Не се обръща обаче достатъчно внимание на правата на засегнатите."

С други думи, ако формално всичко изглежда наред, никой не се интересува какво става зад кулисите.

DW, Автор: Марсел Фюрстенау, Бисерка Рачева/Редактор: Мария Илчева