След блокираните пари по САПАРД заради злоупотреби и слаб контрол, липсата на европейски субсидии за животновъдите заради неработеща идентификационна система за животните и закъснелия с години старт на програмата по рибарство и аквакултури, институциите са на път да пропилеят поредната порция средства от европейските фондове за земеделие.

Този път е засегната програмата за развитие на селските райони, по която до 2013 г. страната ни трябва да усвои 3.2 млрд. евро. В момента в Разплащателната агенция чакат за разглеждане близо 10 хил. проекта, някои от тях подадени още миналата година, стана ясно на среща на земеделски производители с представители на правителството в Добрич.

Ако по тях обаче не бъдат подписани договори до края на годината, фирмите, подали проектите, ще загубят между 5 и 10% от европейското финансиране. Причината е, че след 1 януари 2010 г. според разпоредбите на ЕС процентът на съфинансиране на проектите се намалява, обясни председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Красимир Аврамов.

Така например по най-атрактивната мярка за модернизиране на земеделски стопанства сумата, отпускана безвъзмездно от ЕС, спада от 50 на 40% от стойността на проекта, а фермерите, работещи в необлагодетелствани райони, вместо 60 ще получат 50 на сто подпомагане. Разглеждането на проектите обаче било изключително трудно заради липсата на административен капацитет.

"Ситуацията в момента показва, че проектите, които се обработват, и поставените срокове са несъпоставими с човешкия ресурс, с който разполагаме", обясни изп. директор на фонд "Земеделие" Калина Илиева.

Илиева, която беше назначена за ръководител на институцията преди седмица, каза още, че в момента се прави анализ на ситуацията, след което ще се обсъдят вариантите за изход от ситуацията. Една от възможностите е да се направи предложение до правителството за увеличение щата на служителите, обработващи европроекти. Според бизнеса обаче най-бързият вариант е да се делегират права на областните разплащателни агенции също да обработват проекти.

"Може по места да се разглеждат проектите с по-ниска стойност", предложи председателят на асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. По този начин служителите в централната администрация ще се освободят от тях. Според други негови колеги дори вариантът да се командироват служители от страната в София ще бъде много по-ефективен от назначаването на нови чиновници, които тепърва трябва да бъдат обучавани.

Още при старта на програмата за развитие на селските райони консултанти по европроекти и земеделски производители предупреждаваха, че Разплащателната агенция няма нужния административен капацитет да обработва в нормални срокове подаваните от агробизнеса проекти. Предходното правителство обаче така и не разреши проблема, заради което по данни на консултанти в момента се разглеждат документи, внесени през 2008 г.