5 септември 2009 година. Ден преди годишнината от Съединението на Източна Румелия и Княжество България 15 български туристи се удавиха в Охридското езеро, Македония. Повечето от тях са от Пирдоп, Златица, Челопеч, Антон, Мирково. Трагедията беляза деня на целия Охрид, както и на България. 7 септември е обявен за ден на национален траур.

28 май 2009 година - тежък пътен инцидент отне живота на 18 души в Ямболско на Спасовден. 15 души са ранени, четирима от тях са в тежко състояние. Така Спасовден се нареди до поредицата черни български празници, сред които Коледа, Цветница, 3 март – все дати, до които станаха част от големите български трагедии с повече жертви в последните 20 години. Спасовден е храмовият празник на манастира "Свети Спас" в Бакаджик край Ямбол, известен като Бакаджишки манастир. Храмовият комплекс е изграден след Руско-турската освободителна война с дарения на български граждани и участници в сраженията. Загиналите и ранените са предимно възрастни граждани, поели на екскурзия до манастира. Сред тях е и едно момче на 16 години.

Няколко дни преди националния празник на България – 3 март, на 28 февруари 2008 г. във влака София - Кардам възниква пожар, при който загиват 9 пътници. Пожарът избухва около 23:40 часа във втория (кушет) вагон на влак № 2637, пътуващ от София за Кардам (Област Добрич) и бързо се разраства към съседния спален вагон. Пътуващите в спалния вагон са 27 човека, в кушет-вагона 35, а в целия влак 150.
В пожара изгарят 9 пътници, намиращи се в кушет-вагона, сред които и директорът на Националния археологически институт с музей Рашо Рашев. Обгорелите до неузнаваемост тела на деветте жертви са идентифицирани няколко дни по-късно.

На 5 март 2008 г. в страната е обявен национален траур в памет на загиналите пътници: Антоанета Апостолова, Валерия Желева, Галина Иванова, Даниел Вичев, Елена Халачева, Калчо Енчев, Мая Мишева, Рашо Рашев, Стоян Ковачев. Община Шумен обявява траур на 4 март, а община Добрич също на 5 март.

Ден преди студентския празник 8 декември, на 7 декември 2006 година при тежка катастрофа между камион и автобус на моста близо до град Бяла загиват 18 души, а ранени са още 11. Участъкът, в района на който става инцидентът, е част от магистрален път София – Русе. Там минават много тежкотоварни автомобили. Катастрофата между автобуса и камиона става около 17,15 часа на моста на Кольо Фичето. Автобус от градския транспорт, пътуващ от град Бяла към гара Бяла, е настигнат от камион, превозващ жито, при излизането му на Главен път Русе - София. При катастрофата и двата автомобила падат в река Янтра, като автобусът пада по таван. Автобусът е пълен с пътници, тъй като това е единствената градска линия. Голяма част от хората, които живеят в района на железопътната гара, работят в Бяла.
Правителството обявява 10 декември за ден на национален траур в памет на загиналите при катастрофата в Бяла 18 души. От началото на прехода това е осмият път, в който се обявява национален траур. Обвиняем по делото за катастрофата е шофьорът на камиона-Синан Алиев.

На 4 април 2004 г. към 22.00 ч. български автобус пада в 40-метров каньон на границата между Сърбия и Черна гора, в придошлите води на река Лим. Катастрофата става на хлъзгав път между Приеполе и Биело поле. В автобуса пътуват група ученици от средното общообразователно училище "Николай Катранов" в Свищов. Пътуващите са 41 ученици на възраст от 12 до 19 години, 7 преподаватели, екскурзовод и 2-ма шофьори. При катастрофата загиват 12 деца. Събитията са около Цветница, седмица преди Великден.

Ден преди празника „Трифон Зарезан”, на 13 февруари 2004 г. товарният кораб “Хера”, плаващ под камбоджански флаг, потъва в Черно море, на 14 км. от Босфора около 12.30 ч. при силна буря, докато превозва въглища от Украйна за турското пристанище Измит. На борда на кораба "Хера" има 21 души екипаж - 19 българи и двама украинци. По информация от кораби, които са наблизо по време на инцидента, "Хера" е потънал за няколко минути. Няма оцелели членове на екипажа.

На 27 декември 2003 г. (след Коледа и преди Нова година) първи базов лагер "Индия" в Кербала е атакуван. Кола-цистерна пробива загражденията и се взривява. В резултат на експлозията загиват петима български военнослужещи - командир на рота капитан Георги Качорин, младши сержант Антон Петров, командир на отделение, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров - мерач, старши-лейтенант Николай Саръев. Други 27 души от нашия контингент са ранени и са настанени в болница.

В 18.30 ч. на 21 декември 2001 г. около 600 деца напират да влязат в дискотека "Индиго". След минути вратите внезапно се отварят, под напора на тълпата. 24 деца са смачкани, 7 от тях умират. Причината за смъртта е задушаване.
Едно от децата умира на място, четири - по-късно в “Пирогов”, и две - в Първа градска болница. 23 декември е обявен за ден на национален траур, два дни преди Коледа.

На 6 януари 1996 г. (Богоявление), край Елхово се скъсва въжен мост над Тунджа и в ледените й води падат десетки хора. Загиват девет души.

В дните между църковните празници „Преображение Господне” и „Голяма Богородица”, на 11 август 1995 година при неизяснени и до днес обстоятелства късно вечерта на околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 войници от трудови войски. Впоследствие се установява, че по камиона е стреляно, но така и не се открива от кого и защо.

Войниците са от поделение 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застига на връщане от строителен обект "Манастирски ливади" към базата им в Обеля. Товарният камион ГАЗ 53А, с който се движели, се удари в трактор Т-150, собственост на "Агромеханизация" ЕООД, село Белчин, Софийско, и се запалва.
Впоследствие експертите установяват, че газката с войниците се е движела с около 60 км/ч, а тракторът с около 30 км/ч, като относителната скорост при удара между двете машини е била в границите на 80–90 км/ч. След удара избухва пожар, който овъглява почти на място войничетата, като единствен оцелява изхвърчалият от каросерията редник Кръстьо Дунчев, намерен впоследствие в канавката от пристигналите пожарникари. Шофьорът на трактора се разминава с леки наранявания в главата и още същата вечер след трагедията е изписан от „Пирогов“. Останалите – лейт. Венцислав Вълчев, ефр. Юлиян Тодоров, ефр. Павел Димитров и редниците Ботьо Емилов, Венцислав Николов, Румен Иванов, Андрей Любенов, Стоил Христов, Венцислав Спиридонов, Георги Найденов, Даниел Рангелов, Йордан Балджийски, Лальо Стефанов и Валери Цветанов са открити обгорени до овъгляване. Експертизата показва, че момчетата са били зашеметени от удара и впоследствие са изгорели в огнения ад. Тройната техническа експертиза доказва, че огнището на пожара е възникнало от деформирания и пробит от удара резервоар на газката в съприкосновение с нагорещения двигател. Най-вероятно взривоопасната смес се е запалила от електрическа искра, отсечена от инсталацията на автомобила, или от нагорещени частици по изпускателния колектор, сочи още експертизата. Температурата на пожара е била 1000–1100°С, като първоначалната взривна гъба е възпламенила лесногоримите материали в каросерията, а спуснатото чергило на автомобила е задържало до максимум токсичния дим, който вероятно е задушил момчетата. Пожарът е вилнял около 15 минути и е бил потушен минутка след пристигането на първата пожарна кола в 22,54 мин.
След разпита на около 80 свидетели и 30 експертизи по делото – то е прекратено на 20 април 1996 г. на основание чл. 21, ал. 1, точка 1 от НК и изпратено по компетентност на Софийска градска прокуратура. Военният прокурор, спира делото със заключението, че по камиона е стреляно и извършителят е неизвестен.

На 12 декември 1990 г. в придошлите води на р. Върбица, Момчилград, загиват 10 военнослужещи от поделение 36050. Водната стихия помита 7 тежки машини от полка на Иван Кабакчиев. В ледените води изчезват млади хора, най-младият е на 18, а най-възрастният – на 26 години.  /Фокус

bog visoko car daleko.

mnogo tegak i mnogo 4eren spisak,ogromna tragedia za maika Balgaria,iska6e mi se da pro4eta imenata i na ostanalite zaginali v izlogenite tragedii,pome za da se pomolia za du6ite im,prosti im boge i na nas prosti ,za tova .
.

Да помълчим. Бог да прости душите на загиналите!

от години съм спряла да очаквам който и да било празник.

някои грешки тежат повече от други.
но все пак никой не може да ни опази от собствената ни глупост..
по-добре от нас самите.

.Но не са така сгъстени във времето и остават незабелязани или умишлено скрити. Може би Тази българска орисия не е от началото на промените 1990г. Но тогава се засили и стана явна за всички.Има статистики и от комунистическата епоха. Около празници също са ставали трагедиии преди комунизма още да са ставали такива съвпадения; но не им е правила впечатление тенденцията. Едното ми обяснение е фантастично: за българска прокоба! Другото реалистично: за намалено внимание около празниците .Както и факта, че повече хора предприемат пътувания по това време!Освен това ако някой иска да направи саботаж- ще избере точно такова време, защото е по оживено. И все пак няма друг народ в света с такава трагични хонологии, съвпадащи с празниците им. Мистерия някаква!При древните народи има доста неща които трудно се изкореняват.Причината е ,че натрапчиво се затвърждават в поколенията. Затова о мпладите държавни формирования са по гъвкави и мощни.Учудващо изглежда как с лекота постигат всичко а ние като ,че ли не можем.При всички случаи това е нещо което няма да преодолеем лесно.Било то нехайство преди празниците или прокоба.Хронологията на черните бъргарски празници не е от скоро!

на каква мисъл ви въвежда това?защо все по празници?ами замислете се трябва вяра не се ходи на църква.хората са лоши един към друг.всеки гледа да навреди на другия не да помогне със каквото може.хора осъзнайте се опомнете се .няма единство.нали веждате в какви времена живеем майки продават децата си.брат брата убива.

съм бил в Момчилград войник

Много пъти Господ ни дава знак за нашите грехове. Хората забравиха Бога, отдалечиха се от Него. Забравиха, че всяка благодат и всяко добро, което ни се случва са Божие дело. Затова според мен се случват трагедии около празници. Спомняте си преди време около Великден беше трагедията в Лим, на Богоявление много хора паднаха в реката и се удавиха, на Спасовден беше трагедията с катастрофата, при която дагинаха 18 души и т.н. Хората, преживели нещастни инциденти трябва да дават курбан за благодарност към Бога. Когато ни се случи нещо хубаво и добро също трябва да благодарим на Господ за Неговата безкрайна милост към нас, грешните хора. А не да търсим Бога само когато сме в труден момент. Господ ще бъде с нас и в скърби, и в радости щом вярваме в Него и Му се молим от сърце с искрена вяра. Трябва да знаем, че всеки миг живот дължим на Божията милост. Затова съдбата понякога праща знаци, особено и около християнски празници. Хората не трябва да забравят Бога и винаги трябва да Му се молят и да се уповават на Неговата милост. Когато Той е с нас и ни закриля никой не може да победи Божията сила. Защото Господ, нашият Творец и Спасител е непобедим.

Поклон пред светлата памет на загиналите! Господ да се смили над душите им.

Добре го казвате всички коментатори.
Има обаче огромна вина и в управлението на държавата. Там първенците на държавата получават справки, доклади - ежедневни, седмични, месечни, годишни. Крият ги, стискат си ги, гледат да извлекат лична изгода само от тях.Но Господ и това вижда, ще им приседне краденият залък. За нас които не получаваме тези доклади, не можем да си направим точната сметка за ставащото в страната ни. Там е причината. И Господ дава знаци, че има проблем. Не ги е убил Господ тези нещастни души. Немърливостта на държавниците ни ги убива. Не може по всички големи празници да стават такива големи трагедии и държавниците ни само да гледат точно като овце, да казват 1-2 кротки думички и да продължават да си живуркат. Там при тях е цялата информация. Но видно е, че ще си подместят задниците само когато им припари под техните собственни задници. Почти съм убеден, че управниците ни знаят за какво става въпрос. Има една поговорка ..."Кучето скача според тоягата" - е, значи има трябва по-голяма тояга.
Верно е и че всеки миг от живота си дължим на Божията милост. Но за какво ни са тогава главите и мозъците ни? Да разчита ме само и единственно на Божията милост ли? ..Това е толкова тъпо като разсъждение, че нямам думи. Божията милост е винаги добре дошла когато сгрешим, но когато сгрешим в опита си да направим нещо Добро. Когато правим съзнателно Зло - не ни трябва милост , а камшик и тояга, но по-здрава и по-дълга тояга ..... за да боли повече. И така да се научим да мислим правилно, че сме на Земята да се учим да правим Добро, а не Зло. Ми така ще е, като не искат да раздават управниците ни Правосъдие, да ходят по масови погребения вместо по празници, за да се радват на милостта , че са живи.
Жалко за почернените семейства!!!
Господ да успокои Душите им!!!

по време на празниците и около тях, хората се събират, пътуват, отпускат се... обикновено гледат да намерят "изгодни" пътешествия - заради мизерията, не могат да си позволят качество, важното е да се движи - автобус/автомобил/корабче... само да е евтино. и за съжаление - евтиното ни убива. път и няма никакъв контрол на качеството в евтините държави. това е... трябва да си вземем поука и да се прави по-силен контрол, особено покрай празниците, но и по друго време, на транспортните фирми.

Бог да ги прости и Господи, пази България...макар, че ние все искаме от Господ, а какво му даваме :((- нищо

Празниците са празници, защото на тези дни е бил чут божия глас или се е случило чудо, Господ говори по празниците, жалко, че не го слушаме, всичко това ще продължава още дълги години....мир на праха на всички загинали...

Лесно е да се припише на Бог и Неговата Воля всяка злина, сполетяла човеците, но не е правилно. Не Той е причина, а нашето нехайство, мързел и безхаберие.

айде сига сте ревали за черни български празници все едно някой друг ви е крив.манталитета,алчността, безхаберието и липсата на съдебна система,която е създадена от хора, които ВИЕ сте избрали - това е проблема.Като премахнете всички гореописани пороци и нещата ще станат по-добри, но докато мрънката и все чакате някой друг да ви оправи-така е.Сами си правите празниците черни, после се оплаквате.СЪБУДЕТЕ СЕ.