-  Г-н Коритаров, в предварителния ни разговор казахте, че българското общество е заложник на преплитането на олигархични с политически интереси...

- Точно така, това състояние при сегашното управление не само че няма да бъде разсечено. Напротив - според мен то ще се задълбочи, ще се деформира в посока, на нови приятелски кръгове. Това е моят извод.

-  Бойко Борисов заяви, че шефът на “Лукойл” Валентин Златев му е приятел от 20 години и затова спи в хотелите му. Спрягат Златев за личния олигарх на премиера? Този ли нов приятелски кръг визирате?

- Нещата се виждат и с просто око, не е необходимо да се навлиза чак толкова в директна персонификация, защото обстоятелствата на терена са ясни. Според мен много по-голям смисъл има вниманието да бъде насочено към изграждането на граждански структури за противодействие, чиято цел в крайна сметка е да се консолидират екипи за гражданско мислене.

-  Защо точно Мария Капон поканихте в първото си предаване по телевизия “Тракия”?

- А защо не?!

-  Тя вече не е депутат...

- Нищо, че не е депутат! Мария е човек със страшно много идеи. Много по-ценни са хората с идеи, отколкото институционалните величини. Има депутати, за които е все едно дали ще ги наречеш депутат или тъпотат. Те са хора без идеи, те стоят четири години в парламента и само мълчат. Няма да конкретизираме имена, защото тези примери са много. Тяхното присъствие в НС обезсмисля парламентаризма, ценността на България като република девалвира с подобно парламентарно управление. И може би това не се прави никак случайно. По този начин вероятно се цели да се отвратят българите от парламентаризма и да се тръгне към вариант, който е политически удобен на някакъв друг проект. Затова хората с идеи са необходими.
Те могат да покажат, че независимо дали си член на парламента или не, имаш възможността да мислиш за обществото, да мислиш с политически категории. Политическото мислене се нуждае от много спешна реабилитация. Това е единствената гаранция, че няма да станем свидетели на реализация на проекти от рода на президентска република или някакви други отклонения в различни авторитарни посоки. Защото няма нищо по-страшно от съчетанието на авторитарно отклонение и липса на култура.

-  Президентска република е мечтата на Желю Желев, която той сподели публично в сутрешните тв блокове още първия ден когато Бойко Борисов стана премиер?

- Това е стара идея на Желю Желев. За Желю Желев мога да кажа, че той формулира тази своя идея в рамките на конституционния є регламент. Той се опитваше да се види докъде може да се уплътни като политическо влияние и роля президентската институция и от кой момент конституцията започва да пречи. Но едно е да говориш за президентска република от позициите на демократ, който знае смисъла и стойността на институциите и знае експертния потенциал на всяка една от тях, който знае какво означава воля на избиратели, и съвсем друго е да се мечтае за президентска република през критерия, че е по-лесно да си премиер, отколкото кмет, от което следва, че е много по-лесно да си президент, отколкото премиер. Това са много различни неща.

-  Бойко Борисов беше ли унижен, след като Путин го посрещна последен в Полша?

- Тази подробност се коментира твърде много, но аз не бих се вторачвал в нея. Това, че се коментира обаче, е илюстрация за повърхностния подход, който се прилага към анализа на такива събития. Проблемът не е в това дали Бойко Борисов е бил пръв или последен в разговорите с Путин. А в това има ли наистина публична, открита, гарантирана откъм обществен интерес визия българската държава за отношенията си с Русия. Има ли такава, при условие че ГЕРБ спечели изборите. Защото наличието на такава визия зависи от пътя, по който ще се развиват не само конкретни българо-руски проекти. Зависи и развитието на едно понятие, което е важно, но по някакви причини не се използва особено често. И това е доколко ще бъде предсказуема българската външна политика, доколко България ще бъде автентичен член на НАТО и ЕС, а не податлива на най-изненадващи отклонения. Защото, когато всички анализи са насочени само към външни атрибути - дали Бойко е приет пръв или последен, кой как се е усмихнал, кой какъв колан има по карате или по джудо - това се анализира, а в същото време биват подминавани сериозни проблеми. Защото може да се окаже, че един ВИП политико-бизнес зависимост на България от Русия е трансформиран в друг вид ВИП политико-бизнес зависимост. И тази зависимост да се оформи зад фасадата на привидни конфликти, на привидно напрежение, на привидно ултимативно даване на срокове за размисъл да се реализира или не един или друг проект, всъщност да става нещо съвсем друго. Според мен се трансформират носителите на интересите за българо-руско партньорство. При това този процес се извършва непрозрачно. Това е моя анализ. А всичко това, което наблюдаваме в момента, е създаване на димна завеса.

-  Кои играчи излизат от този ВИП руско-български бизнес партньорство и кои влизат?

- Тези, които са били при входа на предизборната кампания, разположени около отделните партии. Позициите им се пренареждат в зависимост, от това кой спечели изборите и кой ги загуби. Така ще видите кои ще излязат, кои са на изхода и на входа...

-  Значи любимецът на Москва Сашо Дончев от “Овъргаз” (партньор на застреляния Илия Павлов) излиза от голямата игра, за да може да стане монополист Валентин Златев от “Лукойл”, приятел на Бойко Борисов?!

- Точно върху този въпрос може (и е добре) да разсъждава всеки. Това са важни неща за хората, които тепърва трябва да формират собствено политическо познание и собствен обществен ангажимент. Трябва да се разсъждава върху това, за да може да се консолидират усилията за по-сериозна обществена дискусия, която ще стане само с помощта на медиите.

-  Как да си обясним факта, че срещата Борисов - Путин в Полша беше отразена от 300 руски журналисти, а не е имало нито един български журналист?

- Има два начина, по който може да се тълкува това. Единият е, че българските журналистите са проявили безгранична небрежност и не са отишли на срещата. Като се има предвид, че това е първа среща между Путин и Борисов, това е много малко вероятно. Тогава по-скоро, ако това е така, българската страна е имала някакви съображения да предложи на журналистите да получат информацията централизирано от българския пресцентър или от руската страна. Вероятно са искали да спестят нещо на българските журналисти. Какво?! Аз не знам подробности. Но защо няма журналисти?! Може българската страна да е причина да не са поканени. Ако руснаците са били домакини на срещата, възможно е да са казали : ние не искаме български журналисти. След срещата някакви въпроси да са задавани на Путин или на Борисов?! Не. Значи тази среща се отразява така, както се е “провела”. Имаше много кратка и показателна стенограма от тази среща.

-  И какво показва стенограмата?

- Мога ли да проявя патриотизъм и да си премълча?!

-  В проекти като “Южен поток” Русия може ли да мине без България?

- Не бива да се абсолютизират нещата. По-лесно или по-трудно, но и България може да мине без Русия. Никой не е опрян до стената.

-  Това лято гледахте ли предаването “Челюсти” на Диана Найденова по Нова тв?

- Гледах го един-два пъти. Да, сериозно говоря. Гледам да не ставам много рано, все пак си почивам. “Челюсти” е друг стил в журналистиката - много различен от това, което правя. Това е констатация, не е оценка за качество, а просто констатация за различност.

-  В блога си Николай Бареков определи срещата на Бойко Борисов с Путин като футболен мач. Според Бареков, ако Путин е “Манчестър Юнайтед” или “Реал Мадрид”, то Бойко е “Левски”. И въпреки това мачът Путин-Бойко е завършил с резултат 0:0.

- Това са мокри сънища... мокри сънища...

-  Като говорим за Бойко, си спомням как в предишния ни разговор стана дума за това, че силният премиер по правило не е задкулисен играч, а прозрачен, предсказуем и предвидим “играч” за външнополитическите си партньори. Бойко Борисов предвидим политик ли е, г-н Коритаров? Питам ви, защото определени руски журналисти (отразявайки срещата на Борисов с Путин) видяха Борисов като “екзотичен” премиер?

- Само външнополитическите ни партньори могат да кажат дали министър-председателят ни е екзотичен за тях. Във всеки случай Бойко Борисов е съвсем отскоро във властта и тепърва ще бъде анализиран много подробно. Въпреки това аз съм убеден, че досега той е бил наблюдаван в детайли от партньорите на България. Защото отдавна се знае, че Бойко Борисов ще бъде премиерът на страната.
Тенденцията сочеше, че ГЕРБ ще спечели изборите. Може да се каже, че някъде от около две години неофициално се знае, че Борисов ще е следващият премиер. Обществените настроения сочеха това. При това положение е най-нормално той да бъде наблюдаван - в смисъл бил е проучван какви изказвания прави, какви реакции има и като резултат са направени съответните изводи. Борисов е предвидим дотолкова, доколкото си следва целите. Стана ясно - той е постоянен. Но съм сигурен, че тепърва ще става ясно и в кои точно сфери е непредвидим. Нека външните наблюдатели сами открият тези сфери (на непредвидимост и непредсказуемост), които не са нито малко, нито несериозни. В политиката непредсказуемостта е функция от нивото на компетентност. Колкото повече имаш да учиш за (да се изградиш като) политик, толкова си по-непредсказуем.

-  Бойко Борисов открито заяви: “Станишев е един провалил се политик”. Въпреки че Бойко няма високото образователно ниво на Станишев, виждаме, че той проявява завиден политически нюх и рефлекс, за разлика от мудния и поддаващ се на манипулации Станишев?

- Що се отнася до образоването на Борисов, грешите. Бойко има високо образователно ниво, той е доктор по психология. Има ниво, но в политиката съществено е нещо друго - става въпрос за нещо много по-комплексно като познания. Освен това аз не споделям оценки от рода на тази за провалилите се политици, защото в България през тези години на преход няма политик, който във властта да е оцелял. Ако не броим, разбира се, двата мандата на Георги Първанов като президент, което може да се счита за максимално реализиран конституционен ресурс за успешно присъствие в една институция. Ако говорим за министър-председатели, то се забелязва, че са се сменяли най-различни политически модели. От това не следва, че този, който пада от власт, е провален. Просто конюнктурата се променя. По въпроса за “провалилите си политици” може много да се спори - кой всъщност се е провалил. Дали не се е “провалил” даден политик, който е решил да не върви по гребена на популистките очаквания и е влязъл в конфликт с емоциите на избирателите и точно поради това е бил наказан. Или политик, който за да остане на власт колкото се може по-дълго, подвежда избирателите с фалшиви очаквания и подгрява емоциите им с несъществуващи социални оферти. Като при това го прави с такова магьосничество, че хората продължително време не могат да разберат, че са упоявани. Това успешен политик ли е? От гледна точка на формалното разбиране за присъствие във властта някой може да каже - да, това е то успешният политик. Но за мен това разбиране не е морална политика. Това не е политика на аргументите, това е политика на имитацията.

-  Премиерът добре успява да хипнотизира народа. Той предложи една добра оферта към нас, очаквания към него са огромни...

- Да, надежди към него има, оферта от негова страна също. При Бойко Борисов са възможни две неща. Възможно е той да падне от власт, но е възможно той да спечели и следващ мандат. При него политическата опция е от минус безкрайност до плюс безкрайност.

-  Да се върнем на Станишев. Докато хората мизерстваха, той даваше на своя любим съветник Азер 13 бона заплата, за да работи неизвестно какво в Информационно обслужване. Защо въпреки скандала Сергей - Азер Меликов, според вас Станишев не може да се определи като “един провалил се политик”?!

- Политическата кариера (взаимоотношенията Станишев-Меликов) може да бъдат определени всякак, но не и като провал. По принцип политиката не трябва да бъде оценявана с такива понятия, защото те са по-скоро емоционални и пристрастни, а не рационални. Защото се прави една много сериозна грешка. Казвате - как така Станишев дава 13 хиляди на своя съветник Меликов?! Ами задайте истинския въпрос. А той е - ако Станишев дава 13 хиляди на Азер Меликов, както пише в пресата, то колко трябва да получава като реално възнаграждение министър-председателят на страната?! И ако министър-председателят трябва да получава три пъти повече от своя подчинен или съветник, то защо официално българите си мислят, че премиерът по документи получава пет или четири пъти по-малко от съветника си? И откъде идва разликата (в заплащането), която компенсира наистина отговорния труд на премиера спрямо това, което получава неговият съветник. Аз не знам откъде идва тази разлика - но това е истинският въпрос. Има ли такава разлика?! Наистина ли премиерът получава три хиляди, а неговият съветник - тринадесет? Ако това наистина е така, що за държава е България?!
Не е ли много по-достойно да се каже - за този труд, който се полага в Информационно обслужване Меликов или съветникът Х - взима сума, която е функция от някаква печалба или от някаква сложност и се изчислява по определен начин. Но тогава да се каже - премиерът на страната, който управлява цялата държава, получава наистина много повече, за да бъдат хората спокойни.

-  Говорите за фалшива пропорция в изнасянето на данните относно заплащането на политиците ни - това е сензация. Значи лъжат, че Сергей е взимал три хиляди, значи не може да се вярва, че Сергей е взимал едва три бона, докато Меликов е взимал 13?

- На това или не може да се вярва, или ако се вярва, то не е нормално. Едното е ненормално.

-  Значи по тази логика премиерът Станишев изобщо не е бил ощетяван като заплащане, както се внушаваше?

- Аз не мога да кажа дали Станишев е бил добре заплатен или не. Но хората трябва да си зададат този въпрос. Ако съветникът получава толкова, то нормално ли е онзи да получава три, след като е премиeр. И ако е получавал наистина три: Нормално ли е това? Не, не е. Ами тогава. Преди да започне да се мисли нормално, България няма да стане нормална държава.

-  Забелязва се обаче, че Станишев е материално много добре?

- Това са лични аспекти. Няма никакво значение, дали Станишев е материално добре или не. Вижте например един изключително скромен и достоен човек като Жан Виденов. Той работи в Пловдив, преподава в университета, бил е министър-председател. Това е сравнение между лични качества и не е предмет на аналитичен разговор, защото е въпрос на лични разбирания за морал.

-  Напоследък се завъртя името на Алексей Петров. В последното си интервю осветеният агент подчерта, че ще е опонент на Борисов? Има ли основания медийното противопоставяне Бойко Борисов - Алексей Петров?

- Няма нищо лошо в това да има сериозен опонент на сегашното управление, добре е да има опонент дори в персонален план на министър-председателя. Защото нито БСП, нито която и да друга партия показват потенциал да са опонент. Очевидно е, че обществото ни има нужда от алтернатива. Тази алтернатива трябва да бъде както достатъчно критична, така и конструктивна. Тя трябва да създаде визията за един следващ политически субект или носител на политика, който да наследи управлението на ГЕРБ след време. Защото в края на краищата тази въртележка не може да продължава до безкрай.

-  Но Борисов в “Челюсти” по Нова тв каза, че готов да управлява 30 години!

- Той (Бойко) би могъл да управлява и 45 години. Наистина би могъл. Питате дали това би могло да стане дори в резултат на изборен цикъл? Ако легитимно някой печели избори в продължение на 30 години, това ще означава, че той е или гениален политик, или “печели” в резултат на наложена диктатура. Така (след това изказване на Бойко) вече говорим за една заявка от негова страна (за дългосрочно управление). Напълно е възможно Бойко Борисов да си постави това като цел. В политиката има случаи, когато определени личности са управлявали 16-20 години, и то в демократични общества. България обаче, преди да се прави заявка за толкова дългосрочен и амбициозен проект Бойко Борисов, трябва да представи пред обществото доказателствата за своята състоятелност. А най-успешно това ще стане, когато има срещу себе си сериозни съпротивителни сили, които непрекъснато го карат да вади най-доброто от себе си.

-  Следите изкъсо сътресенията, вследствие на промените в ДАНС, които медиите определиха като “Битката за ДАНС”. Какво точно се случи?

- Казано накратко, сблъскват се две различни концепции за това как да изглежда и с какво да се занимава агенцията по сигурността. Става дума за нещо, което се нарича възглед за това как да се развива една държавна институция. Това го казвам като анализатор, въпреки че тъпанарската журналистика (говоря за определен сегмент от журналистиката) много спекулира с твърдения, че едва ли не че като говоря за ДАНС, аз съм вътрешен човек на ДАНС...

-  Дори писаха, че работите в ДАНС...

- Естествено че това не е така. Но няма как да се провери и е много удобно да се пише, защото е вкусна тема. Но отстрани погледнато, за мен ДАНС трябва да има достатъчно свободен периметър за работа, да не бъде функция от работата на МВР под някаква форма, а да продължи да отстоява и да развива правото си на комплексна институция по сигурността, която се занимава с всички аспекти на понятието сигурност.

-  Казано с две думи - според вас ДАНС трябва да е такава, каквато беше по времето на Алексей Петров и Петко Сертов?

- Да, затова казвам, че битката, за която говорим, е сблъсък на концепции. За пореден път се видя, ще се плати политическа и обществена цена на новите реформи. Вие видяхте какво стана - нова реформа, нови взривове, нови жертви - при това децата. Нали?! Да не стигаме до такъв буквализъм, но ето виждате, че ако някой иска да прилага такъв конкретен аршин какво става. Ето има реформа - става това - взривове, жертви деца.

-  Случайно ли Огнян Стефанов освети агента на ОСА - В.Х? В едно ваше интервю по този повод вие доста натиснахте шефа на Фрог нюз?

- Не мога да кажа дали е било случайно или не. Не съм натиснал Огнян Стефанов, просто си водихме разговор. Той например смята, че не е осветявал никого.

-  Вие вярвате ли на Огнян Стефанов?

- В журналистиката няма понятие - вярваш или не на някой. Той просто казва определени неща. От там насетне събираш гледни точки и си правиш изводи. Велин Хаджолов е разтълкувал действията на Стефанов като пряко или косвено осветяване. И (обективно) за себе си сигурно има своите основания. Той каза: ако бяха започнали да търсят кой е този човек, биха могли да стигнат до много хора.
Този случай (осветяването на агента В.Х.) е частно проявление на много по-сериозен проблем. Това е проблемът на битката на възгледа за сигурността. А битката на възгледа за сигурността е под ниво на проблема за това как трябва да изглежда българската държавност.

-  Прави ли ви впечатление как след завръщането на Милен Цветков и Лора Крумова на екран, рейтингът на Нова започна да пада. Сутрешният блок започна да прилича на магазинно предаване?

- Това е стилът на тази телевизия. Част от митологията е, че телевизиите търсят гледаемост. Ако журналистът осигурява гледаемост, без да създава проблеми, той получава шанса да си стои и да осигурява гледаемост. Това се нарича гледаемост чрез шоу. Ако даден журналист обаче проблематизира, в резултат, на което създава политически проблем на телевизията, предизвиква недоволства на влиятелни фактори, телевизията предпочита комфорта, независимото че рейтингът й пада.
http://www.marica.bg/show.php?id=12043

От главата до краката. Спря всичките му проекти в България и би дузпата на руснаците завинаги! Натутурузи им го целия! Сега Гогол ще го барат.