Изтичането на секретни доклади на ДАНС в Интернет "в никаква степен не застрашава нито националните интереси, нито ангажиментите на България в НАТО", заяви в петък председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова. Пред БНР тя поясни, че излезлите 26  страници от 30-страничния доклад, който според премиера Бойко Борисов е неправомерно изнесен от Министерския съвет, не съдържат нищо, което "да застрашава националния суверенитет".

"По повод на въпроса дали случващото се не тревожи нашите партньори, предприели сме необходимото съвсем в началото да ги уведомим за случващото се", увери шефката на ДКСИ.

Маркова уточни, че нейната комисия няма отношение към самото съдържание на документа и с каква оперативна дейност се занимават спецслужбите. Лично тя не видяла в изтеклия доклад нищо, което да не е чела преди това.

При всички случаи остават следи при извършване на деянието, но ако е спазен законът, уточни Маркова. "При предоставянето на тази информация, ако лицето, което е я чело, се е подписало в съответната тетрадка, форма образец номер 4 към правилника за приложение на закона, следи трябва да останат. Ако обаче не е спазен законът, отговорът е съвсем логично в обратна посока", разясни Цвета Маркова.

"Ако законът е бил нарушен веднъж към момента, в който е предоставена информацията, естествено, следи няма да останат", добави тя.

Според нея трябва да бъде ограничен кръгът на хората, които имат достъп до класифицирана информация, но "най-вече трябва да бъде ограничен обемът на информацията, която носи гриф".

Когато формално се поставя гриф на секретност на материали, които пресата публикува от месеци, "допускаме възможността това, което е една публична информация, формално да премине вече под режима на класифицираната информация", коментира шефката на ДКСИ.

По думите й "далеч не всичко, което се случва в ДАНС може и следва да бъде класифицирана информация". Такава трябва да бъде само информацията "съгласно приложение номер 1 към член 25 застрашава националната сигурност или суверенитета".

"Прекалено много се злоупотребява и прекалено много се надкласифицира и като обем, и като нива", заключи Цвета Маркова.

Тя подчерта "изрично", че "преценката за работата на служителите (с класифицирана информация -бел.ред.) до този момент поне не е дала отрицателен резултат", а извършените анализи на предишни нарушения "са дали резултат" и са "предприети съответните мерки".

"Никой в нито един момент обаче не може да ви даде абсолютна гаранция, че такива няма да има и в бъдеще, освен най-общо предупредително-възпиращия ефект, който има превенцията", смята Цвета Маркова.
  
Тя каза, че  случаите на изтичане на информация досега не са идентични нито по своето съдържание, нито по процедурата, по която се случват. "Това дава извод, че мерките, които са предприети в предходния момент, са дали резултат", заяви Маркова.

Тя каза още, че за миналата година ДКСИ отчита около 30 наказателни производства, чиито процедури текат. Освен това има 8 присъди.

Цвета Маркова, която е в Австралия с делегацията на президента Първанов, очаква разследващите органи "да намерят начин и средства да разкрият детайлите от деянието".

По повод отправените към нея обвинения от Методи Андреев от СДС и Атанас Атанасов от ДСБ, които дори настояха за закриване на водената от нея комисия, Цвета Маркова каза, че това не е сериозно.

Съмненията, че ДКСИ не е осъществила необходимия контрол и умишлено да се създават условия за теч на класифицирана информация, Цвета Маркова определи като "параноя".

"Не допускате, че лично държавната комисия би могла да опази всички тайни във всички възможни министерства и ведомства, нали така. Просто няма как да се гарантира", заяви шефката на ДКСИ.

По време на десетдневното посещение на Цвета Маркова в Австралия в пресата излезе информация, че ДКСИ харчи много пари и си е купила два крайслера.

"Няма да вляза в режим на оправдаване", заяви Цвета Маркова.

"Не мисля, че това е най-добрият начин да представяме дейността на един държавен орган пред партньорите от НАТО", добави тя. Маркова припомни, че Сметната палата и другите контролни органи са имали възможност да извършат проверка за целесъобразността на тази сделка и не е открито нищо нередно.