Копие на най-красивия златен сервиз в света - Панагюрското съкровище, ще бъде изложено в средногорския град 60 години след откриването му. Репликата на превърналите се във визитка на страната ни пред света 9 уникални съда е изработена по поръчка на собствениците на фирма “Градус” - братята Лука и Иван Ангелови. Експозицията ще се открие на 8 декември в специално оборудвана сграда на историческия музей в града. Проектът се реализира от година и половина, но дарителите проговориха едва сега. “Обичаме града си, а съкровището е емблемата на Панагюрище, то е част и от световното богатство. Вече 60 години обаче уникалният златен сервиз пътува в чужбина и представя страната ни, а тук нищо не се случва. Подготвили сме нещата така, че за всеки, който дойде да го види, това да бъде неповторимо преживяване”, казва Лука Ангелов.

Копието е изработено от софийски майстори за една година. Репликата на 9-те съда не повтаря изцяло оригинала, не е и в мащаб 1:1 - разликите са според изискванията на закона.

Сграда от историческия музей в Панагюрище се преустройва специално за експозицията. “Решихме, че отвън трябва да се запази духът на фасадата, която се вписва в общия интериор на музея. Не може обаче да не присъстват и елементи, които говорят за днешното време”, обяснява Ангелов.

Входът е от тъмни стъкла, в предверието посетителите ще стъпват върху прозрачен под, под който е разположена двуметрова обърната пирамида. Дъното й ще бъде засипано с пръст, от която ще се подават изработени от злато амфори и ритони - картина, пресъздаваща откриването на съкровището.

Основната зала е облицована в светлокафяв мрамор. На тавана ще има разгънато платно, по което ще играят разноцветни светлини. Всредата на залата ще бъдат съдовете.

Информация за съкровището е подготвена на 5 езика, на посетителите ще се раздават слушалки. Парите от билетите ще бъдат събирани във фонд, с който ще се подпомагат даровити панагюрски деца.

Както при всяко съкровище и около Панагюрското витаят мистерии. Това, че братя го връщат днес на града, не е случайно, казват местните жители. Пак братя - Павел, Петко и Михаил Дейкови, откриват златния сервиз на 8 декември 1949 г. Някога той е използван и при ритуала побратимяване, твърдят учени - на амфората има отвори, от които побратимите са пиели вино.

Любопитен е и фактът, че още преди да се натъкнат на златното съкровище, Дейкови са кръстили дъщерите си с името Златка. Те попаднали на съдовете в мразовит ден, докато копали глина до фабриката за тухли “Меркул”. Първоначално взели изровените жълтеникави предмети за музикални инструменти. Дошли работници от фабриката и някои дори се опитали да извлекат звуци от ритоните, но те не просвирили.

Пристигнал и археологът Петър Горбанов, служител в читалището, и заключил: “Съкровище!” Съдовете били изложени вечерта в набързо скована витрина в центъра на Панагюрище. На другия ден, петък, изпратили телеграми до археологическите музеи в София и Пловдив. Софиянци прочели своята чак в понеделник, но шефът на пловдивския музей Димитър Цонков пристигнал в Панагюрище, прибрал съдовете в една раница и се качил на влака. Околийските власти се уплашили, че пътува без охрана, и изпратили кола да го догони. В Пловдив съкровището трябвало да бъде изследвано и изложено само временно, след което да бъде върнато в Панагюрище. Това така и не се случило и до днес то се води собственост на музея в града под тепетата.

Панагюрското златно съкровище се състои от 9 съда с богата украса, изработени от чисто злато. То тежи 6,164 кг. Най-големият съд е амфора-ритон. Според най-популярната теория съдовете са майсторени в известните Ахеменитски ателиета в Лампсак, Мала Азия, през IV в. пр. Хр. Изработени са от злато от 18 до 23 карата. /Труд