Около Министерството на културата назрява чутовен скандал. “БЛИЦ” се добра до уникални документи, които показват какви ги е вършил шефът на много важната Дирекция “Авторско право и сродните му права” Георги Дамянов.
В момента ГДБОП се занимава с една от схемите, която се размирисала един хубав ден, когато познати на естрадната легенда Ирина Чмихова й се обаждат чак от Гърция, за да й се похвалят, че са си купили нейния диск “Вечните руски романси”. Да, ама певицата за пръв път чува за съществуването на такъв диск. Естествено, вдига патардия. Дава показания в ГДБОП, където и в момента се мъчат да разплетат една изключително нагла схема.

В случая с “обира” на авторските права на Ирина Чмихова става въпрос за следното. Небезизвестният музикален продуцент Владислав Славов представя във “важната дирекция” една папчица с няколко документчета. Най-напред Славов се застрахова с Пълномощно, издадено му от Ирина Николаева Енева-Чмихова, че го упълномощава да я представлява при извършването на дейностите, свързани с издаването, тиражирането и разпространението на албума “Вечните руски романси” от нейно име и за нейна сметка. Приложена е и декларация от самата Ирина Чмихова, която декларира, че е продуцент, издател и изпълнител на песните, включени в албума “Вечните руски романси”. В папчицата има и заявление от заявителя Ирина Чмихова, която сочи, че данните / основанията / за възникване или придобиване на правата са декларации с авторите, срок на правата 10 години, носителят е СD, количество неограничено, територия на разпространение – България. С тези документчета и вездесъщият гумен печат на културния министър Славов получава регистрационен номер от Министерството и напълно законно започва да залива пазара с “Вечните руски романси” на Ирина Чмихова за 14 лв. парчето. Иначе на пазара продуктът е напълно законен, има си всичко, включително най-важното – гумения печат, фраснат от шефа Георги Дамянов.

Незаконен е пътят до пазара. Как така вездесъщият шеф на авторското право в министерството не забелязва, че под документчетата се кипрят

три различни “автографа” на една и съща Ирина Чмихова –

с един упълномощава Владислав Славов, с друг декларира, че е продуцент, издател и изпълнител на “Вечните руски романси”, а с трети заявява, че по Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права разполага с декларациите на авторите / композитори, автори на текстове и т.н. / , даващи и право за период от 10 години да възпроизвежда и разпространява съвместното им творчество за срок от 10 години в неограничено количество на територията на България. И след като на Георги Дамянов и подопечните му чиновници не прави впечатление, че

пълномощното не е нотариално заверено,

че документите са с три различни подписа на Ирина Чмихова, албумът се тиражира наистина в неизвестно и неограничено количество у нас и в чужбина / в частност Гърция / с въпросната абсурдна легитимация на Министерството на културата.

Едно от най-пикантните изпълнения на министър Данаилов е ламбадата със заварената му заместничка Ина Килева. Не е ясно как така след куп задни и предни комплименти и отличия през 2007 г. Ламбо неочаквано освобождава Килева, която без да се регистрира в бюрото по труда скача на поста изпълнителен директор на БАМП - Българска асоциация на музикалните продуценти. БАМП е много любопитна и много значима организация. Предполага се, че наместничката на министъра на културата Килева е изпратена да я оглави в ролята си на байпас между скачените съдове - културно ведомство, ПРОФОН и БАМП.

А що е ПРОФОН? Според информаторите на “БЛИЦ” всичко около аферите през 2007 г. съвпадат с окончателното установяване на монополно положение на ПРОФОН сред агенциите за защита на авторските права. Въпреки мижавите си 30-на члена агенцията събира баснословни суми на гърба на гладуващите творци от всякакви поколениия. С тяхно или без тяхно знание и съгласие. Никой не знае как става така, че

ПРОФОН заемат монополни позиции и събират за периода 2003-2007 г. от радиостанции и телевизии / с кръчмите е по трудно / над 4 млн. лв.

Просто отиват, няма преговори, диктуват цената и получават едно доста съществено перо от приходите на съответния оператор, без самите автори на продукта да знаят кой, колко и как получава пари от тяхно име.
Какво правят от своя страна скачените съдове БАМП и ПРОФОН? Правозащитната “профонска” организациия, където доминират продуцентите от БАМП, слага събраните милиони на безсрочни влогове, изплаща от тях символични обезщетения на творците и превежда многократно повече на шуробаджанашката “бампаджийска” асоциация на “бедните” продуценти, за да се борят с интелектуалното пиратство, осъществявано майсторски и с финес от нейни членове, както в случая с Ирина Чмихова!?
Впрочем мистериозното препращане на заместничката на министър Ламбо Килева към БАМП според злите езици има своето обяснение.

Чрез Министерството на културата пристигат едни европари в размер на 300 000 евро,

за подпомагане на кампанията срещу интелектуалното пиратство. Известни артисти си свалят гащите и снимат голите си задници на плакати с внушението, че ги грабят интелектуални пирати. С тези пари са отпечатани около 20 000 плаката с дупетата на ограбените. Според запознати дори 100 000 плаката струват не повече от 30 000 лв. Тоест, евросубсидията се е изпарила. Пита се къде? И не е ли Килева изгорелият бушон, който е телепортиран със съответните благодарности на новото си поприще?

Най-мистериозната заслуга на Ламбовото министерство в изграждането на нова ценностна система в младото поколение обаче е неистовата защита културното ведомство да узаконява порнографиията и в най-уродливия й вид. Преди да се превъплъти в шеф на БАМП, лично

зам.-министър Килева е удряла гумения държавен печат на министъра върху разрешенията за внос на порнография.

След нея с тази тегоба се нагърбва директорът Дамянов. Изглежда далаверата е голяма, защото след 2003 г., когато новият царски морал си присвоява монопола върху порноиндустрията, при Стефан Данаилов тази защита стига своя връх. Въпреки, че според чл. 159 ал. 1 НК инкриминира производството и разпространението на порнопродукти и вече има няколко заведени дела срещу подобни продукти, шефът по авторско право към културното ведомство Георги Дамянов удря разрешителни печати и върху най-перверзните вносни порнофилми и твърди, че не ги гледа, а гледа да спазва Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторско право и сродните му права!? Преди него Ина Килева пък се мъчи да убеждава, че било много трудно да се направи разлика между еротика и порнография. В резултат на всичките тези “порнографски” изпълнения от страна на въпросните чиновници днес на стотина метра от Министерството на културата по вестникарските будки могат да се купят на килограм порно-DVD със заглавия като: “Изпразни се върху мен”, “Сперма вампири”, “С юмрук в дупето”, “Страстните баби се чукат отзад”, “Погледни кой пикае”, “От дневника на една курва”, “Ненормални студентки нимфоманки”, “Сперма екстаз”, “Поглъщам всичко с уста”, “Мокро разцепване”, “Уикенд с юмручно разцепване”, “Писинг, анал и фистинг”, ”Момичето и възбудените парчета” и пр. заглавия, в които ексзам.-министър Килева много трудно разграничава еротиката от порното.

Тук схемата за вноса на подобни порнофилми е следната. Най-често се внасят матрици, от които по-късно се тиражират определен брой заглавия. Разбира се, на митниците има проверки какво се внася, но вносителите / и бъдещи разпространители / представят удостоверения от Министерството на културата, с които се разрешава вносът им. Като пример, само едно удостоверение за внос показва, че с един документ са внесени 445 заглавия, три дни по-късно с друго удостоверение – 500 заглавия. Ако прибавим и филмите, които се тиражират на видеокасети, се получава разрешен тираж с едно удостоверение за 110 000 бр. За неограничен срок. Това означава, че

от 2003 г. до днес са внесени и тиражирани милиони копия с перверзно съдържание с благословията на Министерството на културата,

въпреки забраната на институциите на правораздаването.

Така се стига до момента, в който Олаф Стокмо – един от големите експерти по авторско право и радетели за прилагането му в България напуска възмутен страната ни с думите : “Това не е държава!” Според мълвата причината за отвращението му е, че при поредното от безбройните му посещения, за да спомогне за синхронизирането на някои точки от Закона за авторското право в България с европейските норми шефът от културното ни ведомство Георги Дамянов и съответният експерт д-р Георги Саракинов му казват в прав текст общо взето следното –

дай 10 000 евро и ние ще ти променим, която точка искаш.

Впрочем, според източниците ни на един форум в Ирландия Стокмо е изнесъл скандалния факт, а свидетел на позора е била вдовицата на Николай Хайтов...
Според изчисления на експерти, откакто старият закон действа в този си вид българските творци са загубили около 1,5 млрд. лв. От тях 20% биха влезли в Министерството на културата, което означава 300 млн. лв.
Всъщност, какво е правил министър Стефан Данаилов, докато са се вършили въпросните безобразия под носа му? Според запознати през това време Ламбо е обикалял света, снимал се из снимачните площадки на високобюджетни филми. При тях няма тарифи, всеки хонорар е индивидуален и табу за всички останали, което означава, че доходите на Ламбо от изявите му зад граница са напълно чисти.
Ако пък тези доходи се сборуват с други такива за други услуги, никак няма да бъде чудно, ако се окажат верни слуховете, че Стефан Данаилов и завареният му син Росен Цанков са закупили огромни терени в землището на Елин Пелин за втори киноцентър у нас на името на сина?
http://www.blitz.bg/news/article/67305

трябва да отидат под строй на дерматолог, за да бъдат проверени кой колко се е протъркал от чесане на едно определено място, докато " управляваха с безкрайна компетентност и всеотдайност България" и я превърнаха в кочина.