2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Прочетен: 557 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2010 09:52
В петък жителите на някои части на нашата планета ще станат свидетели на най-дългото слънчево затъмнение за това хилядолетие, съобщават агенция Франс прес, цитирайки Института по небесна механика в Париж и американското космическо управление НАСА.
Става дума обаче не за пълно, а за пръстенообразно слънчево затъмнение, което ще може да се наблюдава в зона, простираща се от Централна Африка до Китай, предаде БТА.
През януари Слънцето е по-близо до Земята. Луната, която сега е прекалено отдалечена и следователно по-малка, не успява да закрие напълно слънчевия диск.
Така че при слънчево затъмнение през януари пръстен от слънчевия диск остава видим, когато Луната "се вмъкне" между нашата планета и Слънцето. Това е така нареченото пръстенообразно затъмнение, което ще се наблюдава в петък. Както и при пълното слънчево затъмнение, и при пръстенообразното лунният диск ще успее обаче да скрие добре центъра на Слънцето, отбелязва Франс прес.
Слънцето има диаметър 400 пъти по-голям от този на Луната, но то е също и 400 пъти по-отдалечено от Луната. Видени от нашата планета, дисковете на Слънцето и на Луната са почти с едни и същи размери.
Тъй като орбитите на Земята и на Луната не са напълно кръгли, разстоянията Земя-Луна и Земя-Слънце варират.
Земята е по-близо до Слънцето през януари, това е моментът, в който слънчевият диск ни изглежда най-голям. На 17 януари в 01,40 по Гринуич Луната трябва да достигне най-отдалечената от нашата планета точка от орбитата си.
Тогава тя ще бъде на 406 435 километра от Земята и диаметърът на Луната ще ни се струва най-малък, допълва Франс прес. Два дни по-рано ще бъде пръстенообразното слънчево затъмнение.
Феноменът ще трае 11 минути 8 секунди в най-максималната си точка, насред Индийския океан. Следващото по-дълго слънчево затъмнение ще бъде едва на 23 декември през 3034 година. На 15 януари пръстенообразното слънчево затъмнение ще започне да се вижда 5,14 часа по Гринуич първо в западната част на Централноафриканската република и в югозападната част на Чад.
После феноменът ще се наблюдава и в Демократична република Конго, в Уганда, Кения и южната част на Сомалия, преди конусът на лунната сянка да достигне до Индийския океан, където затъмнението ще се превърне в най-дългото за третото хилядолетие.
Онези, които не успеят да стигнат с плавателни съдове до тази зона, ще могат да наблюдават най-дълго феномена от столицата на Малдивските острови - Мале, където той ще трае 10 минути 45 секунди. След като конусът на лунната сянка прекоси Индийския океан, Малдивските острови, южната част на Индия, северната част на Шри Ланка /около 7,51 часа по Гринуич/, после той ще се плъзне и по цялата дължина на Бенгалския залив, след което отново "ще стъпи на твърда земя", в Мианма.
После като частично затъмнение феноменът ще се наблюдава и на Хималаите, преди да навлезе в Китай, в провинциите Съчуан и Юнан, около 8,41 часа по Гринуич. Краят на затъмнението ще бъде в около 8,59 часа по Гринуич в района на полуостров Шандун, в Китай.
По време на пръстенообразното слънчево затъмнение на 15 януари конусът на лунната сянка ще прекоси общо 12 900 км от земната повърхност.
Феноменът ще се наблюдава в ивица с широчина от 300 км. В други части на света затъмнението ще се наблюдава като частично. Пълно слънчево затъмнение пък ще има на 11 юли тази година. То ще е обаче изцяло над Тихия океан и ще може да се наблюдава най-добре от Великденските острови.
МЕТЕОРИТЕН ДЪЖД НАД ЕВРОПА И АЗИЯ
Частично слънчево затъмнение над Българи...