Човек и добре да живее, от време на време изпада в положение да гледа новините по телевизията. Забележителното е, че през последните месеци с бързи темпове и на практика по всички телевизори новините стават все по-официозни - усилено маркират случки, които висят без никаква връзка една до друга, наричат част от тях събития, но не става ясно защо са събития, а разнообразието от гледни точки е направо изумително, защото често се свежда до по-малко от една. Да не говорим пък, че  картинките, които се въртят, са едни и същи, разликата е само в нюансите на оцветяването и озвучаването.

То не че и досега не беше така в повечето канали, но понякога имаше пропуквания, които, за радост на публиката, навремени създаваха главоболия на собствениците и шефовете на съответната медия.

Гледам например онзи ден една картинка - Бойко се целува с Меркел. Направи ми впечатление обаче, че той я целува по много и упорито, докато тя само държи бузата си в удобна за целуване позиция и не му отвръща истински, а очевидно маркира, както правят изисканите дами. Викам си - тука има нещо!

Преди години всички си викахме "тука има нещо", когато видим по БНТ-то Тодор Живков да се нахвърля да целува Леонид Брежнев. Що целуване падаше - правеха го всеки път щом се видят, до три пъти и задължително по устата го правеха. А после се отдръпваха леко и, още прегърнати, гледаха се с любов. Вярно, Живков гледаше с повече любов към Брежнев, отколкото Брежнев към Живков, ама то е защото България вечно трябваше да проси нещо от СССР, а СССР нищо не просеше от България, притежаваше си я цялата.

Та, целува Бойко Меркел що я целува и после репортажът ни пренася на тяхната пресконференция. От думите и на двамата се разбира, че новината от срещата им се състои в нещо, което Германия няма да прави - няма да разглежда България в общ кюп по някаква тема, а ще я разглежда самостоятелно. Така и не става ясно по коя точно тема няма да ни разглеждат общо, но тъкмо да потрия ръце в очакване на разяснения, репортажът неочаквано свършва. И аз като невинен зрител изпадам в недоумение. Като мъж, който може да направи сравнение между Цветелина и Меркел пък, веднага се питам - струваше ли си толкова много целуване за нещо, дето няма да стане.

После се ровя по сайтове, за да разбера, че темата, по която няма да ни гледат общо, е свързана с влизането ни във валутния механизъм на еврозоната. Но то се знае предварително, че няма да ни гледат общо, защото там критериите са ясни и се отнасят за всяка страна поотделно. Изпълняваш - влизаш, не изпълняваш - не влизаш. Така че продължавам да се чудя каква е истинската причина за героичното Бойково целуване на Меркел. Още малко ровене и се оказва, че работата е по-дебела. Състои се главно в желанието на България да върне RWE или пък да вкара някоя друга голяма немска компания в играта с АЕЦ Белене.

Така вече може - реших аз, защото разбрах,  че с това целуване премиерът Борисов всъщност прави услуга на своя приятел, президента Първанов.

Тъй като той самият е в пълна изолация от всички европейски държави и не само не го канят там, но и когато се натисне за някоя столица, отказват му посещение, затова няма вече как пряко да лобира за реализация на енергийните интереси на своите руски приятели върху европейската територия България. Та Бойко, който е добре приет в Европа, сега го отменя в този неотложен ангажимент.

Ден преди това, пак в новините по телевизора, гледах репортаж, в който се разказваше как Борисов и Първанов по време на някакъв икономически форум в София изпаднали в сблъсък на идеи. Президентът настоявал правителството да отвърже малко бюджетния дефицит, за да олекне на хората и бизнеса в страната, а премиерът многопластово отговарял - можем да го отвържем, можем и да не го отвържем, зависи от обстоятелствата и от това, какво ще преценим, че е добро за страната да се направи.

Докато според текста на репортажа се е реализирал този епичен сблъсък на идеи обаче, издайническата камера, която не може да скрие нищо, даде дълъг кадър как Борисов и Първанов приятелски си шепнат нещо на ушенце. Никой, разбира се, не ни информира какво точно са си шепнали, та народът пак изпадна в предположения. А то най-вероятно е било точно по повод на Белене-то и във връзка с посещението на Бойко в Германия. Подозирам, че президентът в същата тази секунда е подковавал теоретично премиера по въпроса като как трябва да бъде целувана Меркел за постигане на повече ефективност. Поне отстрани наистина изглеждаше като добрата лелка от телевизионните реклами на прах за пране, която обяснява на малоумната си снаха как точно три пъти по-евтиният прах пере три пъти по-чисто. Някой ще ме обвини, че съм несправедлив, че един вид обвинявам Бойко Борисов в желание непременно да се строи АЕЦ Белене, след като самият той и някои негови министри вече многократно декларираха, че проектът е неизгоден и излишен за страната.

Само че аз не казвам, че Борисов непременно го прави с желание. Може и без желание да го прави човекът, по принуда може да го прави или по някакъв си друг начин. Фактът обаче остава факт, въпреки че телевизиите постоянно го пропускат.  Пак тези дни те изцяло  пропуснаха например да отразят една среща на Бойко Борисов с бившия министър на вътрешните работи Румен Петков,

след която Петков заяви, че е получил категорично уверение от премиера, че АЕЦ Белене ще се финансира. Макар да не е ясно в качеството си на какъв приятелят на Уйович, Муйович и Куйович се е срещал с министър-председателя и е обсъждал с него енергийни теми, макар да не е ясно също защо изобщо министър-председателят сяда на една маса да разговаря с човек като Петков, казаното остава. Въпреки че липсва в телевизионните новини.

За сметка на виждането и проследяването в развитие на тези и много други новини, получаваме по телевизора непрекъсната обилна информация за особеностите на българския сняг, за тежката съдба на пияните шофьори, заплашени от мракобесен закон, който ще им забрани да пият дори една биричка, преди да карат горките, за мнението по даден световен проблем на някой български гражданин, чието мнение не е валидно дори пред собствената му тъща. Изобщо няма да споменавам тук какво научаваме пък в скъпото иначе телевизионно време за съдбата на нашенски звезди от спортния, модния, естрадния и чалга подиума.

А да сте виждали някоя българска телевизия да покани външен анализатор, който наблюдава процесите в България отстрани и отдавна, за да го разпита по-подробно какво той вижда, как го възприема и какво прогнозира? Да сте виждали експерти от Европейския съюз, които заедно с наши експерти обсъждат важни за страната въпроси в директно предаване? Няма и да видите, поне не скоро.

Обикновено когато в професионални среди се обсъжда въпросът за ниското качество на българската журналистика, телевизионната в частност, изтъкват се три водещи причини. Първата е, че собствениците на частните медии  са така обвързани с различни държавни, мафиотски и бизнес структури, че провеждат контролирана политика, която изцяло се съобразява с техния пряк интерес и взаимовръзки. Тоест, че тези медии не са независими. Като втора причина обикновено се сочи наличието на натиск от страна на управляващите - при това не само върху обществените, но и върху частните информационни средства. Третата причина се споменава по-рядко, а публично - още по-рядко. Тя е царящият в гилдията непрофесионализъм. На медийните шефове им е изгодно да назначават на работа неопитни хлапета, които се управляват лесно. И съответно го правят, като ги хвърлят веднага в дълбокото. А известно е, че за изучаването на журналистическия занаят са необходими поне 8-10 години практически опит и плавно минаване през различни нива.

И трите тези причини съществуват, при това не само в България. Разликата е, че в света на нормалната журналистика те са изключение, явяват се само понякога и по малко - в дадена медия обикновено по една в даден момент. В България обаче те действат и трите наведнъж - едновременно, навсякъде и по много. Е, как тогава очакваме някоя новоизпечена звезда от телевизионния екран да ни обясни смислено защо, когато Бойко целува Меркел, Меркел не целува Бойко? Ами тя звездичката или не може, или не смее, или изобщо не знае разликата между това, да се целуваш по телевизора и това, да целуваш телевизора.

*Заглавието е променено

http://www.marica.bg/show.php?id=20073