Объркване на външния министър на ЕС Катрин Аштън "издигна" български кандидат за върховен представител на ЕС в Афганистан. Аштън, която участва в провеждащата се в Лондон международна конференция по проблемите на сигурността и възстановяването на Афганистан, съобщи, че България, Италия, Полша и Унгария са номинирали свои представители за поста.

В последствие обаче говорител на Аштън уточни, че всъщност не ставало дума за България, а за Литва. В същото време  българското външно министерство обяви, че нито потвърждава, нито отрича информацията за българска кандидатура.

Според обяснението на Аштън върховният представител трябва да бъде "личност, способна да координира всичко, което прави ЕС" в Афганистан и да подобри присъствието на съюза на място. Той ще трябва също да работи с цивилните представители на ООН и НАТО и "да бъде част от екипа". През следващата седмица Аштън ще се срещне с всеки от кандидатите и ще направи своя избор.

В заключителното комюнике на конференцията в Лондон бе записано, че участниците в нея "приветстват готовността на Кабул да поеме пълна отговорност за сигурността в страната до 5 години" предаде още Франс прес, цитирана от БТА.

На днешната среща бе постигната договореност до края на годината чуждестранните сили да започнат да прехвърлят отговорността за поддържането на сигурността, се казва в документа.

"Участниците в конференцията приветстват поетите общи ангажименти да бъдат създадени условия, които ще позволят прехвърлянето на отговорността за поддържането на сигурността колкото е възможно по-скоро.

Този процес включва предаването на контрола в определени провинции на афганистанските въоръжени сили, когато условията позволят това, до края на 2010 или началото на 2011 г", се казва в заключителното комюнике, подписано от участниците.

Афганистанската армия ще поеме повечето операции в нестабилните райони на Афганистан пред следващите три години.

До края на годината Афганистан се ангажира да свика висшия съвет на старейшините (Лоя Джирга), на който ще бъдат поканени и представители на талибаните. В заключителното комюнике от конференцията се подчертава, че Афганистан ще направи всичко възможно да реинтегрира в обществото талибански бойци, които са готови да се откажат от насилието и да прекъснат връзките си с терористичната мрежа Ал Каида.

Международната общественост постави някои условия за увеличаване с 50 на сто обема на чуждестранната финансова помощ за Афганистан, посочва още Франс прес. На първо място това е задачата пред афганистанското правителство да постигне успех в борбата с корупцията, се казва в комюникето. Документът изтъква, че на конференцията "бе направена решителна крачка към засилване на позициите на афганистанското ръководство в усилията му да гарантира сигурността, стабилността и развитието на Афганистан".

На конференцията бе договорено създаването на международен фонд, средствата в който ще се използват за създаване на стимули сред талибаните да се откажат от насилието и да се реинтегрират в обществото, посочва Ройтерс. Засега се очаква, че във фонда ще бъдат внесени първоначално около 140 милиона долара, които ще финансират първата година от процеса на реинтеграция, заяви британският външен министър Дейвид Милибанд на пресконференция след края на срещата.

Целта на фонда е да се финансират програмите на афганистанското правителство за мир и реинтеграция, за да може на талибаните да бъде предоставена и икономическа алтернатива.

"Но спрямо онези метежници, които отказват да приемат условията за реинтеграция, ние нямаме друг избор освен да ги преследваме с военни методи", подчерта по този повод британският премиер Гордън Браун.

Планът на НАТО да предаде на афганистанската армия грижите за сигурността не е стратегия за изтегляне, заяви държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън.

"Подкрепяме плана на НАТО за преход, но трябва да е ясно, че той не е стратегия за изтегляне", каза Клинтън, цитирана от Франс прес. "Трябва да се определят условията, които ще позволят на афганистанските сили да поемат контрол при пълна сигурност над даден район. Ние ще продължим да подкрепяме нашите афганистански партньори в прехода", добави тя.

"В думите на президента Карзай се забелязва сериозна промяна", заяви пред журналисти френският външен министър Бернар Кушнер. "Това бяха думи на президент на една човек, който поставя ударение върху помирението . . . Всеки конфликт би могъл да бъде разрешен, ако противниците започнат да преговарят. Но докато талибаните са обвързани със световния джихад, диалог с тях не може да има. Но за онези, които са просто националисти - за тях има надежда", подчертал френският първи дипломат.

Информационните агенции отделиха специално внимание на призива на афганистанския президент Хамид Карзай кралят на Саудитска Арабия Абдула ибн Абдул Азиз да изиграе важна роля в работата на този съвет и в цялостния мирен процес в Афганистан. Според Ройтерс Саудитска Арабия все още разполага със средствата оказва въздействие върху движението на талибаните, тъй като бе една от трите държави, признали талибанското правителство в Афганистан след идването му на власт.

Саудитският външен министър принц Сауд ал Фейсал заяви пред журналисти, че Рияд ще се намеси в процеса на умиротворяване на Афганистан само ако талибаните откажат убежище на лидера на Ал Каида Осама бин Ладен и напълно прекратят всякакви връзки с терористичната мрежа."В противен случай евентуалните преговори с тях не биха постигнали нищо", подчертал саудитският външен министър.