Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2010 17:19 - БНР: Лозанов да не се меси в проекта за медиен закон
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 551 Коментари: 0 Гласове:
1



По повод интервюто с Георги Лозанов, публикувано в предишния брой на вестник „Капитал", журналисти от Българското национално радио и членовете на Обществения и на Управителния съвет на медията изразяват категорично несъгласие с твърденията на председателя на СЕМ.
   
Не само в тази публикация, но и в серия от интервюта Георги Лозанов прави внушения, които тенденциозно представят събития и факти, свързани с Националното радио. Това поставя под съмнение обективността и компетентността на медийната регулация. Изказванията на председателя на СЕМ съзнателно дискредитират медията, нейната програмна и рекламна политика. Зад тези внушения и уж обществени очаквания на практика възникват съмнения за интереси и лобизъм.
   
По повод т.нар. обединение на БНР и БНТ ние неведнъж подчертахме, че няма убедителни доводи за печеливш ход. Показахме практиката от други страни. Стана ясно, че примерите с Би Би Си и Дойче веле не са сполучливи, защото никой не е повторил досега опита на Би Би Си, а Дойче веле е радиостанция, която излъчва само за чужбина. При нас това е функция на Радио България. Съпротивата срещу т.нар. обединение не е съпротива срещу реформите, както твърди председателят на СЕМ. Кои сме ние, които не искаме реформи и кои са тези, които призовават за реформи? Има полезни и безсмислени реформи. Въпросът е обаче с каква цел, в чий интерес и на каква цена. Какъв вид обединение се предлага? Ако е административно, това е крайно недопустимо в условия на криза. Ако е на продуцентски принцип, то и сега се прилага. Дали обаче проблемът на „реформаторите" е само в неспособността им да формулират цел?
   
Колкото до самите реформи. В момента БНР с десетте си програми, по оценки на Европейския съюз за радио и телевизия, е една от най-динамично и стабилно развиващите се обществени медии в съюза. В резултат на предприетите реформи през последните години националните ни програми „Хоризонт" и „Христо Ботев" стабилно увеличават слушателската аудитория и рейтингите си, а през целия период на прехода са лидери по доверие. В ефир се появиха две нови регионални радиостанции, което не се беше случвало през последните 36 години. Регионалните програми преминаха от 18 на 24-часово излъчване, пуснати бяха в действие нови новинарски, концертни и продуцентски комплекси в Радио Пловдив, Радио Благоевград, Радио Варна, обновени бяха Концертното и Драматургичното студио в София, предстои да влязат в действие новите студийни комплекси на Програма „Хоризонт" и Програма „Христо Ботев" с изцяло цифрови технологии. БНР е единствената медия, която вече излъчва в два цифрови формата, за страната и чужбина, докато цифровизацията на телевизиите едва сега започва. През последната година и половина бяха пуснати в действие 68 нови, собствени, УКВ предаватели, с което покритието на страната се увеличи значително. Днес нашите програми се чуват от двете страни на границите, след дълги години на доминиране на чужди ефирни гласове. Сега БНР излъчва на всички видове вълни - къси, средни, дълги, УКВ, също сателитно и цифрово. Сайтът ни в Интернет с новини и информация на 11 езика е уникален и за страната, и за Европа. Увеличи се международното присъствие и престижът на БНР, разшириха се позициите ни като културна и медийна институция.
   
Сега, когато заради финансовата криза българската култура преживява трудни моменти, БНР поддържа шест водещи в своята област музикални формации: Симфоничен оркестър, Биг-бенд, Детски радиохор, Оркестър Народна музика, Смесен хор, Вокална група Радиодеца. Наши екипи записват всички най-големи културни и музикални прояви в страната - фестивали, конкурси, събори... Кой друг, освен нас и БНТ извършва подобна дейност, скъпа като продукт, но с висока обществена значимост? Всички наши нови структури и дейности през последните няколко години са разкрити без увеличаване на числеността на медията, без допълнително целево субсидиране. Така ли изглежда „съпротивата" срещу реформите и има ли нужда всичко това от специално дефиниране за обществената му значимост?
   
БНР е на смесено финансиране - чрез бюджетна субсидия и собствени приходи. През последните години допълнителните ни приходи отбелязват стабилен ръст и са над планираните и не „клонят към нула", както некоректно твърди председателят на СЕМ. При това, както е известно, рекламата не е основна цел на обществените медии. Програмните и административните функции на медията отдавна са разделени чрез Обществен, Програмен и Управителен съвет. В едно от последните интервюта на председателя на СЕМ се твърди, че за БНР държавата заделя „едни пари" по неясни критерии, още от времето на Тодор Живков, дава ги „топтан" на генералния директор, който ги разпределя надолу по пирамидалната структура. Той и подчинените му гледали на тези пари като на „свои" и „стръвно" бранели това „статукво". Известно е, че програмните намерения и бюджетната субсидия на БНР всяка година се защитават пред експертна група от Министерството на финансите, обсъждат се и се одобряват от Министерския съвет, Парламентарната комисия за гражданско общество и медии и се утвърждават от Народното събрание. Становище дават също и регулаторите. Известни са и органите, които упражняват надзор за управлението и изразходването на средствата. Това от времето на „соца" ли е? Излиза че преходът не се е състоял. И какво е правил тогава г-н председателят, който за трети път участва в регулаторния, може би също „социалистически" орган? По какъв критерий ние сме „държавни" медии и „социалистически" предприятия, а СЕМ е „обществен" орган? След като СЕМ, също по решение на законодателя, се финансира от държавния бюджет, а между другото се назначава и по политически квоти.
   
Според Съвета на Европа начинът на финансиране не определя характера на медията и редица държави в условията на криза се връщат към бюджетната субсидия вместо събирането на такси. Как така обединението на БНР и БНТ е „реформа", а конвергенцията на СЕМ и КРС е „недемократично", защото щяло да се получи „мощна държавна институция". А какво би се получило от сливането на БНР и БНТ освен нещо като - БТР, както се шегуват колеги. Съпротивата срещу обединението било алиби за съпротивата срещу реформите. А какво алиби търси г-н Лозанов и от чие име говори? Не ние твърдим, че обединение може да наруши плурализма на програмите и гледните точки - изводът е на шведския парламент, след широко обществено обсъждане на подобна идея. Но не по средата на лятото и не чрез кратко изслушване на ограничен брой поканени, пред които за пореден път беше поставена под съмнение обществената функция на БНР и БНТ. Председателят на медийния регулатор трябва да е забелязал че тази функция е формулирана и в сегашния Закон за радиото и телевизията, а и в лицензите, които въз основа на този закон издава СЕМ.
   
По повод натрапчивите тревоги и внушения около неотдавнашния избор на генерален директор на БНР. Опасенията на колегите не бяха, че г-н Лозанов ще изпълни политическа поръчка, каквато героично заявява, че не е допуснал, а че ще повтори поведението си от 2000 г. Тогава той първо участва в денонсирането на един законен конкурс, а след това невинно се присъедини към протестиращите от БНР. Този „трик" няма как да мине отново. Кой при последния конкурс се опитваше да внуши, че този директор „не го искат", че в БНР „става нещо", че „там" е „тихо" и „живеят в епохата на социализма". Този път Председателят трябва конкретно да каже как вижда „реформите", кой ги иска, в чий интерес се правят и кой ще понесе отговорността от неуспеха им. Защото да се съберат на кълбо две медии със 75 и 50-годишна история не е лесно, а и ще е доста скъпо, неефективно и шумно.
   
Възниква и още един въпрос. Не е ли странно, че някои изказани от председателя на медийния регулатор внушения по странен начин съвпадат с изявленията на един краен политик? Прави неприятно впечатление и аналогията от времената на НСРТ, когато регулаторът се чувстваше като началник на медиите и се намесваше в програмната и кадровата им политика. В този дух неотдавна СЕМ показа небивала оперативност и на петия ден връчи санкция, когато журналист от БНР прояви некоректност в ефир, докато същите действия към други медии регистрират необяснимо закъснение.
   
Знаете, че свободата, независимостта и стабилността на обществените медии са основен признак на гражданското общество. Реформа в медийния сектор, в БНР и БНТ, е необходима, но въпросът е каква, в чий интерес и с каква цел. Тя не може да зачерква резултатите от прехода и постигнатото в утвърждаването на обществените медии. Има нужда от нов Закон за радиото и телевизията, но той не бива да бъде лобистки и да е дело на група заинтересовани лица. В този смисъл може би, г-н Лозанов, ще е добре сам, по морални съображения, да се оттеглите от работната група по закона. Защото страстта към публичност по холивудски може да произведе вместо любовна драма филм на ужасите.


Тагове:   медия,   БНР,   медиен закон,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 10406321
Постинги: 10473
Коментари: 5011
Гласове: 35889
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829