Много журналисти, кандидатствали за акредитация за отразяване на испанското председателство на ЕС през януари, се сблъскаха с необичаен проблем: те нямаха достатъчно презимена.

Повечето граждани на ЕС се задоволяват с по едно фамилно име. Но според испанската и португалската традиция гражданите трябва да имат по две - а сайтът за акредитации на председателството не бе направен така, че да търпи компромис.

"Грешка. Полетата не са попълнени. Моля попълнете полето: презиме 2", строго обявяваше уебсайтът всеки път, когато неиспански журналист или журналистка се опитваше да въведе личните си данни без жизненоважното второ име.

Резултатите все още не са публикувани, но ако се вярва на анекдотите, които се разказват сред брюкселския журналистически корпус, втори презимена като "Няма", "Мики-Маус" и "Нямам/такова/идиот" са били педантично регистрирани от испанската правителствена пресслужба.

Всеки, който си въобразява, че глобализацията прави Европа по-стандартизирана, трябва само да хвърли един поглед на фамилните имена на континента. Да вземем например френския и английския език. На английски стандартна практика е да се изписва малкото име преди фамилията на документи като пощенски пликове и имейл адреси. На френски обаче важи обратното правило, в резултат на което пишещият тези редове кореспондент получава куп съобщения от френскоезични банкови чиновници и застрахователни агенти, обръщащи се към него със "Скъпи Нимо", "Скъпи Нимо Бен" и дори "Скъпи г-н Бен".

Същевременно в Централна и Източна Европа правилата на славянските и балтийските езици изискват фамилните имена да имат граматически род и следователно да се променят в зависимост от това дали притежателят е мъж или жена.

Полският президент Бронислав Коморовски например е женен за Анна Коморовска. Трите им дъщери се казват Зоша, Мариша и Елжбета Коморовска, синовете им -Тадеуш и Пьотр Коморовски, а семейството като цяло се нарича Коморовски.

Това не е просто лингвистична особеност, понеже потомците на поляци, емигрирали на Запад през 19 и 20 век, често установяват, че презимената им са "замразени" във формата за мъжки род от местни чиновници, които не са били наясно с техните лингвистични традиции. Резултатът може да е объркващ, когато жени с мъжки фамилии като Любелски и Ковалски се завърнат в Полша, където по дефиниция би трябвало да се казват Любелска и Ковалска.

Подобни лингвистични традиции предизвикват сходни усложнения и в Латвия. Тук те са допълнени от проблеми, които сполетяват латвийците, когато се женят за чужденци в родината си и после се опитат да заминат за чужбина. Латвийският закон налага чуждестранните имена да бъдат транслитерирани в латвийски еквивалент за употреба в официални документи като брачни свидетелства и паспорти.

Така че когато латвийскат
а гражданка Олга, 32-годишна, се омъжва за англичанин на име Матюс, фамилното й име става не Матюс, а Метюса - нещо, което може да устройва латвийските лингвисти, но не и мнозина чуждестранни граничари.

"Всеки път, когато трябва да покажем паспортите си, трябва да обясняваме, че наистина сме женени. Започнахме да си носим брачното свидетелство за всеки случай", заявява Олга.

Латвия вече въведе паспорти, в които презимето е вписано и в оригиналната му форма, за да се избегнат такива обърквания. Това обаче няма да помогне в Литва, където презимето на жената не само трябва да бъде граматически правилно, но и показва семейното й положение. Например сегашният премиер на страната Андрюс Кубилюс е женен. Съпругата му се казва Раса Кубилене, но ако имаха дъщеря, нейното фамилно име щеше да е Кубилюте.

Наградата за най-впечатляващи презимена обаче със сигурност се пада на Чехия. Там повечето женски фамилни имена имат окончание от женски род, обикновено "-а" или "-ова", както при тенис звездите Яна Новотна и Мартина Навратилова.

Правилото обаче важи и за чужденките, включително известни филмови звезди или политици. Така че в чешката преса Ангела Меркел фигурира като Ангела Меркелова, Мишел Обама като Мишел Обамова, а Мерилин Монро като Мерилин Монроева.

Шекспир беше попитал: "Какво е едно име? Туй, което зовем ний Роза, ще ухае сладко под всяко друго име". Дали госпожа Роуз ще ви звучи също тъй сладко, ако се казва госпожа Розе, госпожа Розиен или госпожа Розеова, зависи само от вас.

Бен Нимо ДПА

––––––––––––––––––––––––––––––
*Заглавието е променено