Тази нощ преминаваме към зимното часово време. В 4 часа през нощта в събота срещу неделя трябва да върнем часовниците си с един час назад.


  Целта на преминаването от лятно към зимно часово време, освен чисто икономическа полза - пести се осветление, има за цел да осигури на организма ни повече светлина и съответно да повиши активността ни.

Според много специалисти обаче смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник.

Установено е, че се нарушава възприятието на човека, свързано с редуването на тъмната и светлата част от денонощието в зависимост от годишния сезон.

119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят - сред тях са Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.

Идеята за смяна на времето хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" през 1784 г., в което предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. Уилям Уилет публикува „Пилеене на дневна светлина" през 1907, където обосновава обстойно тази идея.

На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г.. Великобритания е втората държава, която въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916.

България въвежда лятното часово време през 1979. След известни промени през годините, днес то започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4 часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад - или обратно на 3 часа.

Как се отразява местенето на стрелките на биологичния часовник?

Дали организмът ни ще се пренастрои толкова бързо, колкото въртим стрелките? Според учените адаптацията не е лека. Трябва да спим по-дълго, да избягваме ранно ставане, да разпределяме правилно труда и отдиха. Т.е. да слушаме вътрешния си часовник.

Нашите биоритми са причина зъбоболът да е по-силен нощем, вечер да се напиваме по-лесно. Смяната на ден и нощ, на сезоните и други природни условия предизвикват промени и у човека. Близо 150 вида явления в организма ни са с циркадна ритмичност, т.е. колебаят се около 24 часа. В своята книга Кирил Танчев сочи, че ритмите на сърдечната дейност, пулса, дишането, състава на кръвта, съня и бодърстването, периодите на активност и покой и пр. са в пълен синхрон с денонощните, сезонните и всички природни ритми. Наруши ли се той, резултатът може да е... болест.

Какво ни казват критичните дни? Често извиняваме намалена трудоспособност или изнервеност с думите “Не съм в час”, “Днес съм пълна нула “... Според медиците има 3 основни биоритмични циклъла – физическият трае 23 дни, емоционалният 28, интелектуалният 33 дни. Първата половина на всеки е положителен период, втората – отрицателен. В деня на раждането и трите цикъла са в нулева фаза, затова изчисляването на тези синусоиди започва оттам. Когато цикълът преминава от положителна към отрицателна фаза, денят е критичен, организмът се пренастройва и са вероятни грешки, аварии, бърза умора и пр.

Най-лесно е да изчислите своите биоритми в интернет или с таблици. Има и часовници, които се настройват по рождените данни на притежателя. Специалистите сочат, че критичният ден за един от циклите се повтаря на 6 дни, двойнокритични (съвпадение на критични дни на 2 цикъла) се случват 6 пъти в годината, а тройнокритичен (съвпадение на критичните дни на трите цикъла) е веднъж годишно.

Първата половина на интелектуалния цикъл дава повишена творческа активност, леко учене, взимане на бързи и правилни решения. От 15-ия до 28-ия ден на емоционалния цикъл сме в отрицателна фаза, кисели или неконтактни, трябва да се избягват срещи и работа с хора. Съвпадат ли отрицателните периоди на емоционалния и физическия цикъл, има риск от аварии, катастрофи. Във физическия цикъл 12-ият ден е критичен и е редно тогава да се отлагат път и дейност в екстремни условия. Влиянието на циклите зависи също от пол, темперамент, здраве на хората, а най-добра съвместимост има между родени в един и същи ден.

Предречено от биоритми

* ТРУДОСПОСОБНОСТ И ПАМЕТ. Специалистите сочат, че производителността в понеделник е най-висока, а от вторник до събота постепенно пада. Човек се чувства най-силен от 8 до 12 и от 17 до 19 ч – нека планираме тогава отговорни дела. Е, има и личности тип сова, които са продуктивни от 21 до 1 ч. Това следва да се съобрази с периодите на физическия, емоционалния и интелектуалния цикъл, а за да надвием умората – да се променя характерът на дейност съобразно индивида. Сменната работа обаче нарушава цикъла сън-бодърстване и носи нервни, сърдечни, стомашни и други заболявания, хроническа отпадналост, депресия, напомня д-р Танчев. За стимулиране на запаметяването той смята, че е нужно да се усили един от биоциклите и на обучаващия да се въздейства със светлина, звук и др.

* СПОРТ. Тук като че ли е ясно – определят се биоритмите и най-добрите дни за явяване на състезания, тренировките и рекордите се “планират” според оптималните фази на физическия и емоционалния цикъл в първия месец след рождения ден и в годината на спортно-физически подем на състезателя. Най-големите спадове са през 2-рия и 12-ия месец след рождения ден на човека. Програмата на спортиста следва да предвиди време за отдих, а и за адаптация, когато пътува надалече – при смяна на 4 часови зони са нужни поне 3 дни, на 7 зони – 10 дни.

* СЪН И КОСМОС. Ако човек не спазва обичайния режим на труд и отдих, появяват се умора, пренапрежение, заболявания, т.е. разстройва се вътрешният му часовник, отредил нощта за възстановяване. Сънят и бодърстването както по започване, така и по продължителност трябва максимално да съвпадат с биоритмите на човека. Тогава сънят е пълноценен, събуждането носи висока работоспособност. Д-р Танчев разкрива защо цикълът сън-бодърстване е толкова важен при определяне на кандидати за космически одисеи, и в Извънземието трябва да се живее по земните биоритми.

* БОЛЕСТИ, ЛЕЧЕНИЕ, ДЪЛГОЛЕТИЕ. В организма ни има над 100 биоритми, които отразяват различни процеси – работа на сърдечносъдовата система, телесна температура, състав на кръвта... Например през деня честотата на дишането е по-голяма, през нощта храносмилателният апарат е с понижена функция. От деца знаем, че температура се мери към 18 ч, а кръвното налягане, честотата на пулса, утайката на кръвта и др. зависят от сезона. Медиците казват, че нощта носи инсулти и инфаркти, язви ни мъчат пролет и есен, важно е кога точно се пият лекарства. Д-р Танчев смята, че на болен със стенокардия, сърдечна недостатъчност или астма е по-добре да се дават вечер. При други страдания дозите пък следва да се съответстват на циркадните ритми на организма. За дълголетие е нужно животът на всеки да е природосъобразен – с достатъчно слънце, чист въздух и вода, осмислен от полезен труд, пълноценна почивка и стимулиращо общуване.

 “БИОРИТМИ, ЧОВЕК И КОСМОС. Книга за всеки” е на д-р Кирил Танчев,
специалист по уши, нос и гърло, отоневрология, аудиология и
биоритмология. Работил е в различни болници и в чужбина, сега консултант
в МЦ “Юмедис”. Автор на книги като “Световъртежи, нарушения на
равновесието и болестите, които ги причиняват”, “Отосклероза – причини,
симптоми, лечение”, “Електронистагмография. История, значение,
приложение”.