Повечето българи (56%) не биха се преместили да живеят в друг град на страната, а 59% не биха се преместили в друга държава дори при 50% увеличение на заплатата. Това сочат данните от международно изследване на "Синовейт", свързано с миграционните процеси. Проучването е проведено в периода септември-октомври в България, Русия, Украйна и Сърбия.

Според изследването обаче основният фактор, който би повлиял на българите да се преместят в друго населено място в страната си, е 100-процентово увеличение на заплатата. Това заявяват две пети от всички интервюирани на възраст между 15 и 69 години. 

Докато българите и сърбите демонстрират приблизително сходни нагласи към смяна на местоработата си в рамките на страната, то в Русия и Украйна се забелязва съвсем различна тенденция. Според резултатите от Русия близо четири пети от запитаните са отговорили, че не биха се преместили да работят в друга държава, и приблизително толкова (77%) не биха се преместили в друг град.

Ако проектираме този резултат върху една въображаема температурна скала на мобилността, се оказваме "по-горещи" от руснаците и украинците, обяснява управляващият директор на "Синовейт България" Стоян Михайлов. Според него обяснението за това може да се търси в две посоки: исторически сърбите (от епохата на Титова Югославия и след войните там) и българите през последните две десетилетия вече са преминали през вълна на миграция извън страните си в търсене на успех и богатство на Запад, т.е. те вече имат личен опит и достатъчно близки и познати, които са живата връзка със света отвъд желязната завеса. От друга страна, в Русия и Украйна все още е налице противопоставянето "модерен център – консервативна периферия", т.е. големи маси от хора от вътрешността на страната са далеч от идеята за такъв тип мобилност, въпреки че в Москва и Киев картината е коренно различна.

Различни обаче са основните причини за българите за преместване в чужбина – предимно в страни от Европейския съюз, но и извън него, хората биха заминали да работят единствено ако работодателят им осигури препитание и на другите членове на семейството. Това може би е свързано и с един от основните страхове на търсещите работа далеч от дома, а именно – страха от изолация. Възможността да бъдат със семейството си в чуждата страна и още повече - да им осигурят работа и подслон, прави избора много по-лесен.

Друга потенциална причина за преместване в чужда държава, макар и посочена от доста по-малък дял от интервюираните, е получаването на "атрактивен пакет от компенсации" като мобилен телефон, безплатна храна и медицинска застраховка. Възможността за развитие или растеж в кариерата също не е от най-разпространените причини за преместване, която е предимно споменавана от тийнейджърите и младежите под 30-годишна възраст. Възможността работодателят да плаща наем на жилището пък е един от най- маловажните фактори за преместване в друг град, особено извън рамките на Европейския съюз, показват още данните на "Синовейт".

Ако погледнем по-задълбочено резултатите от България, за никого няма да е изненада, че най-склонни да сменят местоположението си срещу 50% по-високо възнаграждение са младите и активни хора на възраст между 20 и 39 години, както и предимно несемейните и живеещите на семейни начала българи. По отношение на типовете населени места най-много потенциални емигранти се открояват сред жителите на малките градове (с под 50 000 жители). Именно това са и хората, които са най-склонни да се преместят в друг град на страната, ако това ще им донесе 50% по-високи доходи.

Tова са глупости,къде са два милиона българи в момента,и при какви условия заминаха.Иска ви се да спре тази вълна от емигранти но с празни прикаски няма да успеете.Хора бягайте до като все още не сте закъснели.България умира разберете.