(1989) Заплата 274 лв. = 1055 кг хляб (2010) 649 лв. = 578 кг хляб

Бойко Борисов отговори на въпрос за Тодор Живков в тв интервю в събота, 4 дни преди да се навършат 21 г. от онзи10 ноември.

“... една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години... да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава би било огромен успех за всяко едно правителство... Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние само приватизираме това, което е построено дотогава.”

Какво беше дотогава, до посрещнатия от над 8,98 милиона българки и българи 10 ноември 1989-а? Кратък обзор публикуваме на тези две страници.

Политическата система, чийто край настъпваше, включваше две партии - ръководната (включително по конституция) БКП и БЗНС. Сега партиите са 192 по данни на Сметната палата.

Преди 21 години най-много реално влияние бе концентрирано в Политбюро на ЦК на БКП. В държавата № 1 във властта формално беше Държавният съвет, а реално - неговият председател Тодор Живков, генерален секретар на ЦК на БКП.

Пием десет пъти по-малко мляко

По-добре или по-зле живеем от времето на развития социализъм? За този въпрос всеки си има собствен отговор. Ето какво сочи статистиката.

През 1989 г. хляб “Добруджа” от 1 килограм струваше 26 стотинки. Така с една средна заплата от това време са можели да се купят точно 1055 килограма хляб. А типовият беше 13 ст. и масово го вземаха за храна на свинете.

В днешно време самуните с подобна разфасофка са рядкост, но килограм се връзва минимум около 1,20 лв. Ако преизчислим сегашната средна работна заплата в хлябове, излиза, че можем да си позволим 578 кг - почти наполовина по-малко отколкото през 1989 г.

Сметката е подобна и ако смятаме жизнения стандарт в бяло саламурено сирене. През 1989 г. средната заплата е била равна на 105,5 кг от продукта, а днешната - на 92. Но сега имаме стотици видове български и вносни сирена, а тогава бяха точно три - краве, овче и смес.

Нека изберем бирата за универсален измерител на благосъстоянието. Една средна работна заплата през последната година от управлението на Тодор Живков купуваше точно 980 бири. Сега - с 216 бутилки по-малко. С тази разлика, че преди 21 г. беше ерата на тоталния дефицит не само при бирата.

Според данните на НСИ преди 21 години българинът е изяждал двойно повече хляб, месо, яйца, плодове и зеленчуци. Потреблението на мляко днес е паднало 10 пъти! Съвсем друг въпрос е какво имаше по магазините тогава и как изхранването на нацията се крепеше на “ятаци” от село.

Предишното и днешното време са трудно съпоставими. Сега животът ни е немислим без компютрите и мобилните телефони, които преди 21 години ги нямаше в никоя потребителска кошница.

Все още има какво да се продава

“20 години след падането на Тодор Живков от власт ние само приватизираме това, което е било построено тогава.” Това каза миналата събота премиерът Бойко Борисов, ядосан, че го сравняват с някогашния партиен лидер.

Факт е обаче, че приватизацията в някои сектори на индустрията още не е приключила. Раздържавен бе огромният военнопромишлен комплекс, макар че все още на тезгяха стои ВМЗ-Сопот. В частни ръце е почти цялата енергетика. В сектора бе сключена най-голямата сделка в историята на родната приватизация - за енергото, на стойност 693 млн. евро. В ръцете на крупни западни инвеститори са гигантът “Соди”-Девня и медодобивният комбинат в Пирдоп, сега “Аурубис”.

Дълъг обаче е списъкът на скандалните приватизации. В топ 10 са “Кремиковци”, който бе продаден за $1. Сега е във фалит и не работи. Авиокомпания “Балкан” стана собственост на израелския бизнесмен Гад Зееви за $150 000, колкото два-три апартамента в София. За смешните пари от 230 млн. евро бяха продадени и 65% от БТК. По-късно компанията направи милиардери новите си собственици.

В науката заплатите бяха високи

През 1989 г. шампион по заплати са били работещите в сектор ... “Наука и научно обслужване” (виж таблицата вляво)! Колкото и шокиращо да изглежда, е факт. На професорите в БАН тогава никой не е гледал като на феодални старци и доходите им са били доста по-високи от тези на банковите чиновници, които в момента са едни от първенците по заплащане.

На общия фон през 1989 г. добри пари са вземали строителите и шофьорите. Техните заплати са били на практика приравнени с тези в сектор “Държавно управление”.

Прави впечатление обаче, че както преди 21 години, така и сега учителите и лекарите неизменно са на опашката по доходи, показват данните.

Токът поскъпна от 4,5 на 18,5 ст. за киловатчас

Десети ноември 1989 г. заварва България с уникално ниски цени на електроенергията. Токът за населението струва 4,5 ст./киловатчас по дневната тарифа и точно 2 ст. по нощната. Тези стойности важат за цялата страна.

Днес тарифите са различни за трите региона - Западна, Североизточна и Югоизточна България. В зависимост от това дали човек е абонат на ЧЕЗ, Е.ОН или ЕВН плаща дневния ток по 17,32 ст., 17,64 ст. или дори по 18,50 ст. за киловатчас. Номинално поскъпването е 4 пъти.

При нощната електроенергия увеличението излиза още по-драстично - 6 пъти. В ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН сега тя струва съответно 12,04 ст., 11,98 ст. и 11,36 ст. за квтч.

Средната заплата от 274 лева през 1989 г. е била равна на 6096 квтч за бита. Днес със средната заплата от 649 лева могат да се купят 3508 квтч в Североизточна България или 3747 квтч в Западна.

При соца цените на тока са се променяли най-много веднъж на петилетка. Например през януари 1970 г. дневната тарифа е била 2,2 ст./квтч, а нощната - 1 ст./квтч. Следващата промяна е от януари 1980 г. Тогава дневният ток поскъпва с 45% до 3,2 ст., но цената на нощния не мърда. Следващото увеличение през октомври 1985 г. обаче е жестоко. Дневната тарифа се вдига с 41% до 4,5 ст., а нощната скача двойно до 2 ст./квтч.

Приходите на хазната са като преди 20 години

През 2010 г. приходите на бюджета са 24,548 млрд. лв. - почти толкова, колкото са били и през 1990 г. (24,864 млрд. лв.). През 1990 г. официалният валутен курс беше лев за долар, а на черно “гущерът” се обменяше срещу 3 лв. Сега курсът е 1,40 лв. за долар. Разликата между бюджет 2010 и този за 1990 г. е в разходите. Преди 20 г. харчовете са били за 25,875 млрд. лв., а сега са 27,810 млрд. лв. През 2010 г. ще си позволим 2 млрд. лв. по-голям дефицит.

През 1989 г., когато е съставян бюджет 1990, ДДС все още нямаше (налогът беше въведен през 1994 г.). Неговият предшественик беше данък оборот.

Данъкът върху печалбата на БНБ и ДСК е бил 80 на сто. Вноските от печалбата на предприятията са били и най-големият приходоизточник на първия бюджет след демократичните промени. Те са били на стойност 1,6 млрд. лева.

Голяма прилика между двата бюджета има във финансирането на основните разходни пера. Така например преди 20 години държавата е харчила за образование 2,247 милиарда лева. Актуализацията на бюджет 2010 предвижда за тази сфера 2,452 млрд. лева.

 

Тотална промяна на автопарка претърпя България през последните 21 години. По неофициални данни автомобилите у нас през 1989 година са били 2 237 400.

Към 30 септември 2010 г. регистърът на КАТ сочи доста повече - 3 304 695. Вече не се чака за кола - изобилието от марки и модели е огромно.

Освен автомобила, телевизорът и компютърът отдавна вече не са лукс у нас. А мобилни телефони имат и първолаците.

По времето на социализма за покупка на лек автомобил се чакаше десетина години, като по улиците шестваха лади, москвичи, вартбурзи и трабанти. Волгите бяха резервирани за партийния елит, а западен автомобил можеше да се купи само с валута от “Кореком”.

“В края на 80-те години на миналия век продавахме по 40-50 хиляди автомобила годишно”, казва Борис Мареков, бивш генерален директор на “Мототехника” - държавната компания, която по това време държеше монопола върху търговията с коли. В числото влизаха 20-30 хиляди лади, около 15 хиляди москвича и по 5000-6000 вартбурзи, шкоди и трабанти, спомня си Мареков.

В края на развития социализъм една лада струваше 8500-10 000 лв. в зависимост от модификацията. При това първоначално се е правела вноска от 1500 лв., срещу която се получава номер. Парите са стояли на безлихвена сметка, а хората са чакали “да им излезе номерът”. “Имаше традиция, когато се роди син или внуче, да му се прави вноска за кола и това допълнително увеличаваше броя на чакащите”, спомня си Мареков.

Понякога накрая хората нямаха пари да купят колата и продаваха номерата.

През последните десетилетия пазарът у нас претърпя пълна промяна, като западните автомобили тотално изместиха соцвозилата. Вече за покупка на кола не се чака. През върховата 2008 г. бяха продадени 57 927 нови автомобила - повече, отколкото през най-добрите соцвремена. Най-купувани днес у нас са марките “Тойота”, “Пежо”, “Рено”, “Форд”, “Дачиа” и др. Търговците на нови автомобили дават щедри отстъпки.

По автокъщите в страната сега има не по-малко от 200 000 коли.

По данни на КАТ от началото на 2010 г. до края на септември са направени първоначални регистрации на 148 504 автомобила.

Но символична част от тях - под 14 000, са нови, останалите са употребявани. Към 30 септември у нас има регистрирани общо 3 304 695 автомобила.

Пазарът на нови возила пада с 33%

По средна възраст на автомобилите България заема последно място в ЕС, показва статистиката. 30% от возилата у нас са на преклонната възраст от 15 до 20 години, а над 20-годишни са около 26%. Между 11 и 15 години са почти 25% от колите.

Едва по десетина процента от пазара се държат от автомобилите на възраст между 1 и 5 години и от “златната среда” - тези между 5 и 10 години.

Световната криза удари сериозно пазара на нови автомобили, който от 2008 г. насам тръгна надолу. За деветмесечието спадът на пазара на нови коли е с 33%. Според анализатори се очаква през 2010 г. у нас да бъдат продадени около 19 000 нови леки коли - колкото са били изтъргувани през далечната 1993 година.

За сметка на това през последните години приливът на употребявани коли е в разцвета си, като от началото на 2000 г. в страната влизат между 100 000 и 200 000 стари автомобила годишно. Бумът настъпи след влизането на България в ЕС, когато отпадна изискването за плащане на ДДС при внос на кола от общността.

В края на миналата седмица Асоциацията на вносителите на автомобили заедно с транспортното министерство и Комисията за защита на потребителите започна акция за предлагане на минимум 3 месеца гаранция на купувачите на стари коли. Мярката е доброволна, като “гарантираните” коли се означават с холограмен стикер.

Вече не изнасяме компютри, но си имаме бърз интернет

Не били компютри, а компоти! Фонетично двете думи са близки, а популярният лаф до голяма степен отразяваше реалната ситуация на българската компютърна индустрия по времето, когато още бяхме зад Желязната завеса. Дори и да са били “компоти” обаче, България успяваше да извлече максимума от ролята си на производител на умни машини и програмни продукти в бившия соцлагер.

“Изнасяхме един компютър с програма за 2 КАМАЗ-а”, казваше Рашко Ангелинов, бивш шеф на държавната софтуерна компания Ес Пи Ес. 25 000 долара е струвала само програмата за разкрояване на ламарина, създадена от самия него.

Татовото родно място Правец пък неслучайно бе нарочено за родната Силициева долина само и само да се покажем като нация техническа. А “Правец 8” и “Правец 16” си бяхауспех за соцблока въпреки крадените западни технологии.

В рамките на СИВ България бълваше големи изчислителни машини, а върхът на черешката бе, че родна техника управляваше дори и съветската космическа програма.

Сега е трудно да се говори за високотехнологична индустрия у нас, но родните програмисти продължават да бъдат търсени и уважавани в сектора. В момента въпреки че вече няма българска марка, в страната ни пак се сглобяват компютри, но не в огромни заводи, а в обикновени халета, мазета и в стотици частни домове.

Според изследване на университетите в Оксфорд и Овиедо България е на 4-то място в света по качество на широколентовия интернет. В друга много престижна класация - по скорост на интернет връзката, страната ни се нарежда на 7-о място. Паралелно с това обаче домашен интернет достъп имат едва 11,2 на сто от българските граждани, което ни нарежда на последно място в Евросъюза.

Телевизорите бяха суперскъпи

Преди 21 години покупката на цветен телевизор си беше трудна работа. Въпреки че тв апаратите от онова време днес будят само снизходителни усмивки, тогава си бяха блян за много българи. Според данните на Националния статистически институт от 1989 г. на 100 домакинства у нас тогава са се падали 101 телевизора, но едва 46% от тях са били цветни.

Затова покупката на модерен апарат бе свързана с безсънни нощи, караници и дори юмручна размяна пред малкото специализирани магазини, в които се продаваха телевизори. За да станеш горд собствентик на “Велико Търново-84” или на суперголямата “София-82”, трябваше първо да се запишеш в дълъг списък, който обикновено в деня за доставка на ценната вещ изчезваше и започваше да се пише наново.

“Велико Търново-84” струваше около 900 лева - сума равна на четири или пет работни заплати от онова време. Голямата “София” бе още по-скъпа - 1400 лева. Най-изгодно се продаваха цветните телевизори “Рубин” - по около 850 лева.

Днес най-евтините LCD телевизори са на цена от около 300 лв., а за 900 лв. може да се купи съвсем приличен модел.

Срязахме кабела на телефоните

В момента на 7,5 милиона българи се падат над 10 милиона мобилни сим карти. Стационарните линии обаче все повече намаляват и се превръщат в реликва от минала епоха. През 1989 г. фиксирани телефони са имали 57 на сто от домакинствата у нас, което си беше сравнително добър процент в сравнение с останалите държави. Друг въпрос е, че линиите бяха аналогови, пукаха и трещяха, а много от телефоните бяха дуплекси - чакаш съседа да спре да говори, за да грабнеш слушалката.

Преди 21 г. GSM-и нямаше, а домашният апарат с шайба все още си беше вид привилегия. За номер понякога се чакаше с години. В края на 90-те години в БТК все още имаше т. нар. лист на чакащите, като само в София натрупаните молби бяха над 5000.

Сега освен бившия държавен телеком на пазара работят двайсетина алтернативни компании. Лъвският пай от комуникационния пазар е за трите мобилни оператора. Чрез тях безжичните комуникации достигнаха до най-затънтените кътчета на страната.

Данък “заплата” беше до 14%, но без отстъпки

Тежко данъчно облагане наследихме от социалистическата държава. В края на 80-те години на ХХ век данъчни декларации не се подаваха. Данъкът върху заплатите се събираше от предприятието работодател. Той се изчисляваше по прогресивна скала от 12 до 14%, но нямаше никакви облекчения или нормативно признати разходи.

Държавата беше предвидила необлагаем минимум от 160 лв. Доходите на автори, учени, хора на изкуството извън щатната заплата също се облагаха по прогресивна скала - тя започваше с минимална ставка от 4% (за годишен доход до 240 лв.) и достигаше максимална стойност от 50% (за годишен доход над 40 000 лева). Без облекчения и целеви намаления. Доходите от рентиерство се облагаха по скала с най-ниска ставка от 9% и максимум от 81 на сто. Хората, които нямаха семейство, плащаха и т. нар. ергенски данък. Той беше в размер на 10% от дохода. Осигурителните вноски бяха 30%.

Средно данъкът върху печалбата на предприятията стигаше 62%. Налогът върху оборота пък беше толкова сложен, че преди 1988 г. имаше 20 000 тарифи за облагане. След тази година се прави известна модернизация - акцизите се отделят от данък оборот. Те варираха от 24 до 80%.

Сега данъчната система е много по-опростена, а и държавата ни прибира по-малко пари. Въведен е плосък данък от 10% за корпоративните печалби и личните доходи. За тях се ползват и облекчения за нормативно признати разходи.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668671
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=670076

"“Изнасяхме един компютър с програма за 2 КАМАЗ-а”, казваше Рашко Ангелинов, бивш шеф на държавната софтуерна компания Ес Пи Ес. 25 000 долара е струвала само програмата за разкрояване на ламарина, създадена от самия него."

Тая програма я създадох аз и я занесох там, да я видят дали може да стане търговски продукт. Свидетели са ми 2000 човека от ЗТЕ В.Т. Оптималното разкрояване на ламарината при производството на ел.двигатели е изключително трудно и ефекта се изразява в стотици хиляди левове. Повече от 15 години тая програма се използваше в завода и така и не беше създадена по-добра. В завода беше обявен конкурс за създаването и в който участваха хора от отдел АСУ, но аз успях да спечеля. Премията ми беше 1600 лв. (половин годишна заплата). По това време редовно купувахме от СПС програмни езици, като Дибейз, Кобра, Турбопаскал и всички нови версии с компилатори. Когато занесох програмата (преди това бях публикувал няколко други програми в компютърни списания), те я преглеждаха около два часа и накрая ми казаха, че е страхотна, но ще има много ограничено приложение, защото само три завода произвеждали електродвигатели. Но всъщност по-важен беше математическия алгоритъм, който използваше за пръв път бързината на компютъра за създаване на огромен брой варианти и за сравняването им като процент на ефективност. Сега научавам, че трудът ми все пак е струвал 25 000$, което ме радва. Отделен въпрос е, че научавам за това след 20 години.

Заинтригувахте ме с коментара си. Може ли малко повече информация?

Програмирането в края на 80-те беше нещо много модерно и много нужно, защото програмистите бяха малко а и програмирането на език от високо ниво е сложна работа. В края на заниманията ми с програмиране бях доста напреднал в С++ и в асемблерите на различните процесори. Колкото е да е странно, след навлизането на Уиндоус, постепенно загубих интерес към тая професия. Последно програмирах на Делфи (вариант на Паскал за Уиндоус) и малко време на Визуъл Бейсик. Това е. Нищо особенно. Прочетох 100 книги по програмиране. Пушех по 3 кутии в денонощие и ходех тато сомнабул. Програмистите живеят вътре в програмите денонощно и това е страшно изтощително.
Направил сам куп правописти грешки, защото пиша припряно, но ме мързи да ги оправям.

1. В края на 1989 г. бял хляб - 48 ст., добруджа 36 ст.
Сега в Кауфланд примерно добруджа 700г. - 56 ст., т.е кг. е 80 ст.
Ако смятаме с тези стойности сметките са съвсем други.
2. 1989 г. Държавен бюджет (ДБ)= БВП
през 2012 ДБ<<БВП
3. Бирата - сега 1 бира около 60ст. при СРЗ 730 лв. бирите са 1200
и т.н.