Телевизиите не предлагат избор или ни предоставят съвсем малки, дори нищожни възможности за избор. Нямат свой облик. Приличат си като две капки вода. Повечето от тях са махленски говорилни. Критиката им на властта почти никога не е аналитична. Тя се върти около всеизвестни неща, които не се нуждаят от никакво обяснение и отегчават зрителите. Много такива примери ни дават всички сутрешни блокове след 7 ч заранта - на БНТ, Нова тв, bТВ, Тв7. Водещите редовно канят едни и същи, до болка омръзнали ни хора. Задават своите вече втръснали ни стари въпроси, а гостите повтарят многократно вече казваното. Типичен и много досаден в това отношение беше случаят с бившия главен прокурор Никола Филчев.

Телевизионното пространство е задръстено от:
1) реклами;
2) недопустимо повтарящи се и скандално шумни състезания за пари и ту хороскопски, ту екстрасенски, ту нумерологични безумия;
3) чалга предавания, които се редуват с лигаво-шеговитите и празнословни седенки от типа на “Денят е прекрасен” на bТВ;
4) много чести срещи с изчерпани, компрометирани, даже мразени провалени бивши управници, които нахално дават акъл как България да се ръководи оттук нататък.
Много от застаналите пред камерите готвят, кълцат меса и зеленчуци, като съобщават и хвалят едни и същи рецепти за луксозни манджи, които далеч не са по силите на бедната масова аудитория и затова са напълно излишни.

Смазани сме от изобилието на много тъпи, непростимо дълги реклами

с изкуствено вмъквани театрални елементи, с натрапчивото присъствие на излишно човешко мнозинство. Много от тях дават погрешна информация и се оказват опасни за телевизионната аудитория. Имам предвид особено свързаните с лекарствата, хранителните добавки, медицинските услуги.

Рекламите ни пречат да се потопим в атмосферата на прекъсваните от тях филми и ни изнервят. Разбирам, че всяка частна телевизия трябва да се издържа от тях, но в края на краищата трябва да има някаква мярка в търговията чрез малкия екран. Защото вече сме се запътили към абсурда рекламната истерия да отнема много повече време от предаванията.

От устата на редица телевизионери, а често и гости, редовно излизат недовършени изречения, недомлъвки, разтегливи, усукани оценки, които объркват, вместо да насочват аудиторията. Водещите забравят, че гостът е по-централна фигура от тях, но че те нямат място пред камерите, след като са лишени от гражданска и надпартийна позиция. Те са напълно излишни, щом се боят да имат свое, макар и пестеливо изразено мнение за темата, особено когато тя е сложна, спорна и раздвоява зрителите.

Водещите и гостуващите коментатори редовно не могат да открояват осветляваните явления, защото имат неприлично беден език и ниска обща култура. Те не могат да правят анализи, аналогии, съпоставки на фактите, като разкриват корените на настоящето в по-близкото и по-далечното минало.
Веднъж

некадърната и досадно натрапваща се антиестетична преподавателка Весела Табакова

от съмнително сериозния Журналистически факултет в СУ дълго разправяше, че вдигнала кръвно и не могла да заспи заради пространствения режим около гостуването на Путин у нас, след като това е напълно нормално, особено за глава на голяма държава. А Вито Саръиванов я търпя, защото по принцип той и почти всички телевизионери не могат да степенуват обектите си, темите, проблемите и да им отделят време според значимостта им. Защото изкуството да определяш кое е интересното и кое е излишното, досадното за зрителите е решаваща особеност на телевизионния водещ.

Журито на “Байландо” (Нова тв) истерично хвалоти състезаващите се двойки. А обикновено те подбират все мъчни, но и съвсем еднообразни, не по силите им мелодии. Фактически те не пеят, а се дерат, реват, крещят. А други изобщо не се чуват, защото гласецът им не може да вземе нито височините, нито низините и потъва в гърмежите на оркестъра. Такъв е случаят например с вечно позиращия политик Николай Свинаров. И още повече - с Красимир Каракачанов. Този водач на ВМРО повярва на журито и почти реши, че е голям песнопоец, макар че е далеч от тази си мечта.

Вече цяла година пиша и говоря за Олга Лозанова. Като програмен директор тя съсипа Нова телевизия чрез своята порнографска, маниакална и сметкаджийска, изгодна лично за нея финансова политика. Но нейните господари я свалиха чак когато тя компрометира тази медия, като унищожи удоволствието от нейните положителни традиции. Началничката Силвия Зурлева е видимо по-зряла от Лозанова и разбираше, че положението отначало бе комично, но накрая - вече трагично. Обаче си мълчеше, защото е страхлива.

Лозанова благосклонно насърчаваше идиотското телевизионно начинание “Цената на истината”,

където се лееше лудостта на извратеното мислене и слабостта към клозетния секс. Всъщност модата да се говори денонощно за номерата на половата гимнастика вече е пощурила всички телевизионни ръководства. На тази и на криминална тема са 95 на сто от излъчваните филми. Неотдавна Лозанова и Нико Тупарев – продуцент на “Биг брадър” – излъгаха, че се съобразяват с мнението на огромната телевизионна аудитория, като еднолично наградиха едно неграмотно семейство с дебелашки, касапски и вулгарни изцепки, пак под фалшивия предлог, че се мисли за драмата на бедните.

Грозно озъбеното магаре от “На инат” в Тв7 се представя от скрит водещ, който унижава гостите с неизменно кръвожадни и презиращи ги интонации, въпроси, реплики, оценки, макар че те са съвсем различни хора. На свой ред даже по-самоуверените и по-нахалните от тях се притесняват и се чудят как да се държат. Затова диалогът с тях се оказва толкова безплоден, че събужда недоумение и отегчение. Така става, когато хуморът се бърка с ругатнята, с тъпанарските измишльотини на хем маниакални, хем комплексирани телевизионери.

Предаването “Без дрехи” на bТВ ни отчайва с креватната си разюзданост. Няма смисъл пък да говоря за почти неизвестната телевизия “ПроБг”. Румънските наемници на нейния собственик Лаудер я превърнаха в безличен наследник на Тв2, която се следеше от нарастващ брой зрители, но бързо беше намразена от управляващите заради достойната си словесна битка с тях.

Както “Байландо”, така и “Великолепната шесторка” на bТВ ни съкрушава с едно пеене във вид на крякане и на квартално надвикване в комбинация с тромавото подскачане. Там Славчо Пеев е най-досадният заради нашето мъчение да изслушваме сухарския му блудкав лъжехумор. Стефания Колева от “Байландо” ни отблъсква с безвкусното си обличане и с провинциалното си грубо преиграване като водеща. А Ани Салич от “Великолепната шесторка” ни учудва с неподходящите дрехи за нейната вече разливаща се пълнота на жена със самочувствието на суетна леля от село, което току-що е станало град по решение на парламента. Само Георги Мамалев запазва донякъде своето обаяние и естественост в “Байландо”.

Някои от партньорите на ангажираните професионалисти от “Великолепната шесторка”, но повече от “Байландо”, не са лишени от музикалност и са симпатично емоционални. Но дотолкова, доколкото да пеят в дома си, в тесен приятелски кръг или само като отпаднали от конкурс за млади любители на музиката. Как не се разбира, че тези напъни окарикатуряват и злепоставят истинското изкуство, особено като се има предвид, че те много се повтарят?! В крайна сметка те са подигравка с финансовата нужда на страдащи хора в неравностойно положение. А лицата с различни увреждания могат да бъдат подкрепени материално чрез безплатни концерти на професионални певци – солисти и групи. Защото за каква благотворителност може да се говори, след като богаташи като Васил Найденов например вземат огромен хонорар като оценители?!

И въобще защо трябва да има журита?! И дали всички пари от есемесите на подвижните телефони отиват за потребността на болните или само леко ги почерпват, но надуват портфейлите на телевизии, продуценти?! Нима тук не се сблъскваме с една голяма демагогия, с имитацията на щедрост, отзивчивост, помощ?!

А трябва ли да ви говоря подробно за така нареченото предаване “Станция Нова”?

Гледащите го изключват телевизора минута след като са го пуснали или просто сменят канала!
Дали продуцентите, сценаристите, режисьорите, въобще създателите, авторите, водещите на “Станция Нова”, но и на всички шоута в БНТ и bТВ, си дават сметка, че забавлението, особено при условията на днешната много висока конкуренция в световен мащаб, никак не е проста работа?! Донякъде то се нуждае от обаятелно нахалство в свободата на поведението пред камерите. Но то може да остави поне малко приятна диря в нас, в съзнанието ни, ако е достатъчно интелигентно, положително, градивно, одухотворено, духовно. А ние често сме блъскани от лаенето, надуването, дупенето, гнусното преиграване почти до истерично превъртане!

Глупаво се смята, че развлечението няма задължението да бъде отговорно и справедливо в осмиването. Въобразяват си, че всяко изречение непременно трябва да е смешно. Погрешно са решили, че хумористичната програма изключва напълно сериозните интонации, сериозните внушения.

Време е водещите и всички останали автори на телевизионни шоута и други смехови начинания за разтоварване да научат, че хуморът е много капризно нещо. Тогава те вероятно ще се разделят с нахалството да вярват, че произвеждат качествен хумор през всяка следваща вечер. Те трябва да запомнят че между смешното и тъпашкото има само една стъпка, която прекрачват редовно и се излагат много пред нормалната, умната телевизионна публика. Понеже са лишени от драгоценното чувство за мярка, те не усещат или пък не се интересуват от факта, че хиленето им е пияндурско, а често и вонящо. Понеже произнесеният текст е скучен почти винаги, те се опитват да ни разсмиват, като се гаврят престъпно и позорно с видни и даже велики личности от далечното и близкото минало.

Почти всички шоумени от нашите телевизии не познават мекотата на шегата, иронията, която е доброжелателна и се прави с уважение към ценни хора. Считат, че хуморът винаги трябва да е свръхсилов и да обижда, да унижава обекта им. Затова те размахват секирата, без да разграничават хора с противоположни същности. Не отделят достойния за подигравка от достойния за мила и даже за насърчителна закачка. Признават само кикотенето, плезенето, кискането, отвратителното гаврене с някого. Чужди са за полутоновете на смеха, за културата, финеса на елегантния хумор. Затова са много еднообразни, повтарящи се до втръсване и ние отдавна сме спрели да ги гледаме.

Плачевно ниска е културата на тези шоумени. Затова не се учудвам, че те осмиват простащината по свой просташки начин, вместо да я изобличат, като се издигнат над нея така, че да култивират нашия вкус и да подхранват ума ни, както правят това например Чарли Чаплин или Стоянка Мутафова.

Много често подиграват най-грамотните, най-просветените, най-даровитите, високообразованите, обществено заслужилите хора. А подминават неграмотностите, простотиите, гадостите в политиката, в художествената и телевизионната област, във всички области на живота. Тогава защо се чудите, че тези клоуни убиват здравословните критерии за човешките дейности?!

Много певачки и певачи от полето на попфолка, но и актьори, отдавна вече не се задоволяват да се представят само в рамките на тяхната професия. Много от тях вече са не само гости на телевизионната продукция, а са и нейни водещи. Там нищят и най-сложните въпроси на логиката, психологията, философията на живота, макар че имат нулева обща култура, че броят само до 10 и не са прочели от началото до края нито една сериозна книга.

Затова много от юношите вече са олигофрени.

Те нямат нужното усещане за реалното, действителното, истинското. Не разграничават злото от доброто. Нерядко наричат изродско, идиотско онова, което е най-естествено, най-закономерно, най-полезно за обществото.

Тук спирам моето осветляване на разгащеното словесно и зрелищно представяне пред телевизионните камери, без да посочвам достатъчно имена. Но ако някои водещи продължават да ме предизвикват с гнусните си майтапи, е желателно да знаят, че няма да им простя, че ще разголя всичките им срамотии, като разчитам на активното ми присъствие в Канал 3 и в други телевизии, в най-големите вестници, в десетки интернет-сайтове!

С адски усилия се опитвах да не заспя, докато гледах

ужасяващо празните, скучни, но пък безсрамно възхвалявани филми “Забранена любов” на Нова тв и “Стъклен дом” на bТВ.

В тях актьорите седят като дървета. Фъфлят, разтягат махленски гласните, кокорят се и гримасничат по режисьорска поръчка, туткат се, правят излишни паузи между изреченията, а интонациите им са изкуствени, кухи. Даже самодейците от селските читалища са по-естествени от тези побити камъни. Безнадеждно и дори отчайващо е състоянието на нашето игрално кино след 1989 г. Твърдя това, особено като си спомня, че дотогава то ни зарадва с десетина човешки и трайни художествени произведения за големия и за малкия екран.

Безброй пъти съм казвал, че чуждите туристи идват у нас не за да видят какви са коридорите, стаите, баните, клозетите и фоайетата в жилищните сгради, а заради въздуха, зеленината, аромата, планинската и морската неповторимост на България! Истината обаче е, че след 1989 г. малки, средни и големи магазини, офиси, молове, гаражи загрозиха красивия облик на страната ни. Те прогониха специфичната уютна, дори задушевна хубост на българската атмосфера и внесоха потискаща студенина, проза в обстановката за живеене и за обхождане.

Сега вилнеят големи бури във връзка с бутането на много незаконни надстройки Несебър. Моята позиция по този въпрос е безмилостно категорична! Аз съм възмутен от факта, че безразборното, безотговорното, неограничаваното, разбойническото, престъпното строителство заличи много културни паметници и безброй природни чудеса, с които България блести и възхищава, привлича света. Затова всички тези незаконно издигнати приземни и високи етажи трябва да бъдат премахнати и да се позволяват само извън богатата старинна, природна и земеделска среда! Защото не е нормално да се угояваш, да преяждаш, като погазваш забележителностите на своята родина. Друг е въпросът, че най-суровите мерки в това отношение трябва да засягат абсолютно всички. Защото властта безобразничи и трябва да бъда заклеймена, даже съдена у нас, а след това и в Страсбург, щом не събаря палатите на привилегированите заради користните им връзки с нея, защото те имат много пари за подкупи...

Проф. Юлиан ВУЧКОВ,
доктор на филологическите науки