България засега ще продължи да изпраща отработеното ядрено гориво (ОЯГ) от дейността на АЕЦ "Козлодуй" за преработка и съхранение в Русия, като ще въвежда технологии за намаляването на обема на този вид опасен отпадък. Междувременно ще проучва възможностите за изграждане на национално хранилище за погребване на високо радиоактивните отпадъци (РАО), както и участието си в подобни регионални и международни проекти, което ще е по-евтиният за страната вариант.

В същото време ядрените физици от БАН ще трябва да проучват бъдещите технологии за използване на преработеното ОЯГ за работата на ново поколение реактори за бързи неутрони, тъй като този отпадък, макар и на съхранение в Русия, си остава собственост на България.

Това предвижда актуализираната Национална стратегия за управление на ОЯГ и РАО до 2030 г., която бе приета от Министерския съвет в сряда. Предишният такъв документ бе одобрен в края на 2004 г., обновяването му се налага заради новите директиви на ЕС, свързани с безопасното управление на ОЯГ и РАО, аргументира се вносителят Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

В новата стратегия се разглеждат три варианта за решаване на проблемите с ядрените отпадъци. Предишната предвиждаше два – рециклиране на ОЯГ, което да позволи използване на до 96 на сто от отпадъка и погребване на остъклените високорадиоактивни остатъци, и отложено погребване на отработилото ядрено гориво след десетилетия отлежаване в хранилища за разпад на радиоактивните елементи.

Сега държавата трябва да реши дали да изпраща ОЯГ в държави с потенциал за извличане на компоненти за повторно използване в реакторни инсталации без връщане на високоактивни отпадъци за погребване или да ги приема за заряване в страната. Третият вариант е направо да се погребва ОЯГ.

В момента пет държави от ЕС са избрали преработването, а две страни активно прилагат възможността за директно погребване на отработеното гориво. В по-голямата част от държавите не съществува окончателна политика по отношение на отработеното гориво, прилагат се разпоредби за гарантиране на безопасно съхраняване за 50-100 години.

За най-токсичната категория отпадъци - високоактивните и отработеното гориво, които подлежат на директно погребване, е отбелязан напредък само във Финландия, Швеция и Франция.

До края на 2009 г. България е извозила в Русия за съхранение и преработка 225 т тежки метали от спрените реактори ВВЕР-440 и 415.2 т от ВВЕР-1000. След преработката им се очаква страната ни да получи до 2020 г. 128 т високоактивни отпадъци в специални стъклени контейнери, готови за погребване, пише в документа. Точният обем със съответните качествени и количествени характеристики ще бъде определен с подписването на съответните договори.

Отделно към 31 май 2010 г. на площадката на АЕЦ”Козлодуй” се съхраняват около 925 т тежък метал ОЯГ от четирите спрени и двата работещи реактора. От 2010 г. до края на проектния срок на V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй”, съответно 2017г. и 2021 г., се очаква да бъдат генерирани още около 495 т тежък метал ОЯГ или 1136 касети.

При удължаване срока на експлоатация с 15 години на двата блока, съответно до 2032 г. и 2036 г., се очаква на площадката на централата да се генерират още 595 т тежък метал ОЯГ или 1364 касети.

От стратегията става ясно, че държавата явно ще се насочи по-скоро към варианта за използване на рециклирано ОЯГ. Остава да реши дали да приема и погребва крайните отпадъци у нас или в регионално или международно депо, каквито проекти все още няма, или да оставя остъклените отпадъци в държавата производител на свежото ядрено гориво, която засега е Русия.

При евентуалното пускане в експлоатация на АЕЦ "Белене" може да се появи и друг доставчик, тъй като тази централа е проектирана да работи не само с руско гориво.

В документа се посочва още, че в момента се преработва само ОЯГ от реакторите ВВЕР-400, а на отпадъците от работата на ВВЕР-1000 се предвижда да започне след 2025 г. на базата на планирания за изграждане радиохимически завод в Железногорск, Русия.

Съгласно търговските договори между АЕЦ "Козлодуй” и ФГУП "ФЦЯРБ”-Москва, нашата страна разполага със значителни запаси делящ се материал, получен след преработката на ОЯГ. Използването им като суровина ще доведе до значителни финансови икономии за страната, посочват от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тази политика спрямо ОЯГ следват и другите неголеми държави с ядрена енергетика, като Чехия, Унгария, Финландия, Словакия и други.

Ведомството обаче отчита, че все още не е формиран международен пазар за регенериран уран и плутоний. В тази връзка е важно да се формулират техническите и юридическите препятствия, за да се определи най-подходящият начин за използването им. Документът разглежда и вероятността ОЯГ да остава в хранилищата на площадките на АЕЦ "Козлодуй" и бъдещата "Белене", за да не се плащат разходи за съхранение в Русия, до разработване на технология за повторното му използване.

Страната ни също така се ангажира да минимизира количествата РАО при всички технологични процеси и етапи от предприятията, които генерират такива отпадъци и ОЯГ. Това ще стана чрез разделянето на различните видове отпадъци и материали за оптимизиране на тяхното управление.