Похарчените през миналата година бюджетни средства за подслушване са 50 пъти над сумата, която използва целта Обединеното кралство. За 2011 разликата е 40 пъти. Това заяви икономистът Красен Станчев в предаването "Денят започва" по БНТ по повод разразилият се вчера скандал след като бяха публикувани подслушани разговори между шефа на митниците Ваньо Танов, министъра на финансите Симеон Дянков и неговия заместник Владислав Горанов.

При такива средства на данъкоплатците, похарчени за такава дейност, единственият ефект е, че става невъзможен контролът, допълни Станчев, цитиран от "Дневник онлайн". Според него сме свидетели на това, че всеки, който има някакъв достъп до специални средства, е започнал да ги използва за свои собствени цели.

Това, което става ясно е, че четирима висши държавни служители са похарчили минимум 1 ден за обсъждане на проблем, който няма нищо общо с длъжностните им характеристики, коментира още икономистът. По думите му ако това време от около 50 минути беше употребено да се обсъжда важен за бюджета проблем като този дали да се променя ставката на ДДС, например, това е щяло да спести 3 седмици обсъждане на правителството, социалните партньори и всички, които имат отношение по темата. "Ако по този начин се управлява страната, може да се окаже, че това е най-малкото доста неефективно и глупаво", обясни Станчев.

Според друг икономист – Георги Ангелов от "Отворено общество" - изниква подозрението дали пък нарочно не е бил вдигнат акцизът, за да има повече контрабанда и ако някой иска, да може да овладее каналите. "Някак си е доста странно, защото ГЕРБ като дойдоха казаха: ние сме полицаи, ние разбираме от контрабандни канали, така че дори да вдигнем акцизите, няма да паднат приходите, дори ще се увеличат. Което не стана. Това означава, че или ГЕРБ не разбират толкова добре контрабандните канали и не са добри полицаи, което е лош индикатор за полицията, или пък са ги овладели." В някакъв смисъл и двата индикатора не са добри, анализира Ангелов.

На мен ми се струва, че проблемът в България е по-скоро финансирането на политическата система, а не толкова самата контрабанда. А тя не е в тези размери, в които твърди г-н Петков (бившият вътрешен министър Румен Петков – б. ред.), заяви Красен Станчев. Според него размерът на контрабандата през последните години отразява ефекта от покачването на акцизите в България и предполагаемата по-добра работа на митниците след като са разкрити около стотина пъти повече контрабандни начинания. По думите на Станчев в случая е налице и ефект, който е бил предвиден от всички икономисти, а именно, че когато се повишат акцизите при условие, че ДДС в страната е доста по-висок отколкото е в съседните страни, тогава възникват стимули за нелегална дейност. Вдигането на този вид данък принуди производителите на цигари да се ориентират към международна дейност, което улеснява контрабандата и затруднява контрола, защото се увеличават обемите, които се търгуват международно.

Ангелов напомни, че липсата на повече приходи след покачването на акцизите през 2010 година е ненаучен урок след като от тази година пък бяха увеличени и осигуровките. Това отново според него ще доведе до по-голяма сива икономика и пак няма да има повече приходи в бюджета. "Това е най-големият политически проблем, вместо да се учим да се поправяме, правителството всъщност повтаря една и съща грешка всяка година, смятайки, че нещо ще се промени."

Според икономиста проблемът на България е и в "тоталната неефективност" на подслушването, на полицията и като цяло на разходите, които се дават за тази дейност. "Всички се подслушват в тази държава, а никой не е осъден на базата на подслушани разговори, тоест няма смисъл от това подслушване от гледна точка на наказателно преследване ." Ангелов коментира още, че очевидно тези подслушвания се правят само за "някакви скандали, изнудване, рекети и т. н.,, което прави не само процесът безмислен, но и вреден за обществото.

Една от заблудите на това правителство е, че с контрол може да се постигне всичко. Точно обратното се получава, допълни Красен Станчев. По думите му имаме двойно натрупване на стимули за "сенчесто" стопанско поведение – от една страна е покачването на данъци, осигуровки, а от друга страна е контролът, който се явява "квази данък", и хората се опитват по някакъв начин да избягат от този натиск. На равнище държавно управление тази ситуация води до това, което опозицията нарича полицейщина, анализира икономистът.