Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2011 11:20 - Битката за душата на арабския свят
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 927 Коментари: 0 Гласове:
2



Да си арабски диктатор обикновено е лесна задача. Веднъж качил се на върха, стига да имаш подкрепата на армията и тайните служби, да раздаваш достатъчно щедро пари на група привилегировани и да си достатъчно брутален и непоколебим, можеш да си спокоен ако не завинаги, поне за близкото бъдеще. Тази цинична истина, управлявала арабския свят в продължение на десетилетия, изведнъж изглежда фатално разклатена.

След като тунизийските протести неочаквано завършиха с революция този месец, улиците на Египет и Йемен също пламнаха, окупирани от десетки хиляди хора. И ако Йемен е малка държава, разкъсвана от гражданска война, без особено влияние в региона, то Египет е голямата, тежка плочка от доминото, за която допреди седмица никой не допускаше, че може да се разклати така бързо. В този луд януари, когато събитията се идват светкавично едно след друго, арабският свят може за няколко дни да се промени или да преживее поредното разочарование. И в двата случая Египет ще е основна причина.

Като гръм от тунизийско небе

Вълната започна в интернет, на страницата "Всички сме Халед Саид" във Facebook. Тя е посветена на 28-годишен египтянин, убит от полицията в Александрия миналата година. "Всички сме Халед Саид", заедно с други две младежки организации - "6-и април" и "Кифая", изложиха в социалната мрежа плановете си за протест на 25 януари. Датата е важна за страната - празник на египетската полиция, известен като "Денят на гнева", защото от него започва революцията през 1952 г., довела до идването на власт на свободните офицери и Гамал Насър.

Въпреки че египетските власти често подценяват силата на онлайн общуването, 24% от населението има достъп до мрежата, а египтяните са най-многобройната арабска група във Facebook. В страницата за кратко време се записаха над 400 хил. души, а организаторите разясниха всичко до най-малките подробности, включително позволени лозунги и телефони на отговорните хора в различни градове. Появиха се колажи на египетския и тунизийския флаг. "Тунис беше искрата, която запали вулкана от гняв в египтяните", казва пред "Капитал" египетският журналист Ахмед Елдесоки.
Дори това обаче не можа да убеди властите, че се задава вълна. "Развеждах няколко гости из Кайро в последните дни", разказа на 26 януари в блога си американският експерт Стивън Кук от Съвета за външна политика. "На всяка среща с официални лица и политици ни казваха, че вероятността за голяма демонстрация е минимална, че всичко е "заради медиите и вероятно ще се появят 50 души". Защото Египет е демокрация, разбира се, и въпреки че има "някои проблеми", хората са свободни."

Това самодоволно спокойствие избухна в лицето на режима, след като десетки хиляди хора (по различни сведения между 30 и 50 хил.) изпълниха улиците на Кайро, Александрия, Суец и още няколко по-малки градове. Преодолявайки колоните от полицаи, те останаха навън въпреки предупрежденията и заплахите и платиха цената на всеки бунт: в последвалите сблъсъци загинаха няколко души. В Суец дори пристигнаха армейски подкрепления. На видеа в YouTube се виждаше ясно как центърът на Суец гори и се чуваха експлозии, а части от града бяха поставени под блокада. Там и на някои други места имаше сведения, че силите за сигурност са открили огън с истински патрони по демонстрантите, а на един видеозапис се вижда ясно как човек бива убит на улицата. Постепенно стана ясно, че се случват най-големите народни протести по време на управлението на Хосни Мубарак, който тази година отбелязва три десетилетия  начело на Египет.

Внезапно събудените власти забраниха събиранията и демонстрациите, блокираха Facebook и Twitter (бързо превърнал се в основен канал за комуникация) и дори спряха почти изцяло интернет достъпа в страната в четвъртък срещу петък. Многократно подсилените полицейски части предприеха масови арести на следващия ден - над 600 души се озоваха зад решетките само в сряда. Много от тях вероятно са били подложени на мъчения - сред задържаните в първия ден е попаднал и кореспондентът на The Guardian, който разказа за цял коридор с полицаи с палки, които биели докараните арестанти, и за липсата на лекари, които да се грижат за ранените. Дали обаче тази реакция ще бъде достатъчно брутална, бърза и ефективна? 

Интернет, хлябът и урната

Точно както пропусна надигането на интернет активизма, режимът на Хосни Мубарак не успя да види и как още няколко фактора се сливат в една взривоопасна смес.

Последните толкова мащабни протести в Египет бяха през 1977 г. и причината беше колкото прозаична, толкова и логична - цената на хляба. Липсата на достъпен и евтин хляб за бедните доведе до такива бунтове не само в Египет, но и в Тунис, Мароко и Йордания. Кайро и сега субсидира част от произведения хляб, но е най-големият вносител на пшеница в света и кризата и международните пазари вдигнаха цената на несубсидираната продукция в последната година, като хлябът стигна почти 1 долар. В страна, където между 30 и 40% от населението живее с под 2 долара на ден и където думата за хляб и живот е една и съща, това означава буря. 

Освен с най-бедните режимът има проблем и със средната класа, както и с младите хора под 35, които са около 40 млн. души. "Всеки египтянин под 31 години е прекарал целия си живот в извънредно положение, без граждански права, в държава, корумпирана в самата си сърцевина", обобщава настроенията Ахмед Елдесоки. "Болест, безработица и бедност са светата троица, която преследва средния човек, тъй като много малко хора завзеха цялото богатство", казва той. Дори да им дава основни блага и инфраструктура, държавата им отказва социален напредък, а сривът на образователната, здравната и осигурителна система, както и високата инфлация, им обещават твърде лесно пропадане надолу. Както обобщава египетският автор Тарек Осман в статия за Open Democracy, в днешен Египет бедността е остра и агресивна. Първото искане на организаторите на протестите, дори преди политическите, беше да се вземат мерки срещу експлозивно разширяващата се бедност.

"Арабските страни споделят едни и същи проблеми - огромна бедност, безработица, корупция, липса на възможности за младите. А младите са огромна част от населението там, коментира пред "Капитал" френската журналистка Набила Рамдани, която от години следи социалните проблеми на арабския свят. Протестите първо започнаха заради вдигащите се цени, а едва после - вдъхновени от Тунис, вече искат реформа и да се отърват от Мубарак и сина му Гамал." По ирония на съдбата тази седмица в Египет се проведе и икономически форум на Арабската лига, на който нейният ръководител Амр Муса предупреди, че "арабската душа е разбита от бедност, безработица и рецесия".

Вместо да намери отдушник на тази горчивина, режимът на Мубарак отне и последната възможност за разсейване на социалното напрежение, като фалшифицира парламентарните избори през ноември. Най-голямата опозиционна сила в страната - ислямското движение "Мюсюлмански братя", което имаше 88 депутати в предишния парламент, се оказа без нито един избран представител след първия тур. Предизборно купуване на гласове, силов натиск и репресии, медийна цензура и фалшиви бюлетини накараха всички опозиционни партии да обявят бойкот на втория тур.

Така те се оказаха без партийно представителство в новия парламент, а единствено парламентарните партии могат да излъчат кандидати за президент на изборите през септември, когато се очаква Хосни Мубарак най-накрая да се оттегли. Готвеният за наследник на баща си Гамал беше друга от мишените на протестите, като слуховете твърдят, че той е избягал от страната и при всички положения след тази седмица подобна династична смяна изглежда почти невъзможна.

Нова пирамида или нов фараон?

Носителят на Нобелова награда за мир Мохамед ел Барадей се върна в страната, за да води нова вълна протести - по-мащабни от досегашните. Обединени около една фигура, опозиционните сили, които досега избягваха да подкрепят официално бунта, може да решат, че най-накрая е дошло време да се сложи край на режима. Липсата на каквато и да е публична изява на Хосни Мубарак в последните дни дори доведе до спекулации, че старият диктатор може да е напуснал страната. Вдъхновени от Тунис и вбесени от десетилетията на пропилени шансове, младите хора в Египет и вероятно в други страни, осезаемо чувстват момента за промяна и собствената си сила. И все пак прогнозите за близкото бъдеще остават несигурни.

Военният режим в Египет оцелява вече над половин век въпреки военни поражения, политически убийства, тероризъм и икономически кризи. Причините са няколко: армията е изключително силна и може да удържи режима, големият бизнес и висшата бюрокрация са неразривно свързани с властта и имат интерес да я поддържат, Мубарак превърна Египет в най-верен арабски съюзник на САЩ, а политическият активизъм не е особено любима дейност за голяма част от египтяните. Последното очевидно се променя.

САЩ също вече няма как да застанат зад действията на Мубарак - това, което неговите части вършат, не се различава по нищо от действията на иранските власти преди две години и ако не го заклейми, Вашингтон ще изглежда лицемерен. Големият въпрос е дали изтича времето на заблудата, че наливането на пари и ресурс в диктаторски режими в Близкия изток ще може вечно да държи настрана ислямските движения за сметка на гражданите на тези страни. "Първото, което ще искат хората, ще са избори и в много от страните ислямистите имат реален шанс да спечелят, защото вършат работата, която властите не правят - социални дейности, казва Рамдани. Това, което САЩ разбраха, е, че има по-дълбоки причини за радикализацията на тези хора и те са свързани с икономическите и социални условия в тези държави."

Каквото и да се случи в следващите дни с Египет, ще има огромен отзвук и ефект върху Близкия изток и Северна Африка. Заедно със Саудитска Арабия това е най-важната страна и най-големият пазар, а както Тарек Осман припомня, е и родината на всички важни движения в региона - арабския национализъм, арабския либерализъм и войнствения ислямизъм. Независимо дали за арабския свят предстои надежда, или още разочарование, съдбата му почти сигурно ще зависи отново от Египет.


Още по темата

Ван Ромпой призова за край на насилието в Египет

29 яну 2011


Бунтовете в Египет следват тунизийския пример

Дали Тунис отключи ефекта на доминото в Близкия Изток?

26 яну 2011


Един диктатор по-малко

"Жасминовата революция" в Тунис е предупредителен сигнал за арабските деспоти

21 яну 2011


Революция с аромат на жасмин

Един автократичен режим в арабския свят беше свален с улични протести. "Тунизийският сценарий" е новият кошмар на деспотите в Близкия Изток

17 яну 2011


Протестите в Тунис

Кое отключи недоволството и как реагират медиите и страните в региона

7 яну 2011


Маските в Иран започнаха да падат

Ислямският режим показа бруталното си лице, последствията от това са непредвидими.

26 юни 2009


140 знака свобода*

"Зеленото" движение в Иран може и да не постигна победа, но изпрати важно послание към света: информацията не може да бъде спряна

26 юни 2009


Пъзелът Иран

Какво се крие зад бурните събития в ислямската република

19 юни 2009

Близък изток:


Пустинни бури, в очакване на урагана

2006 г. завеща още по-големи проблеми за бъдещето

28 дек 2006


http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2011/01/28/1033389_bitkata_za_dushata_na_arabskiia_sviat/



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 10406147
Постинги: 10473
Коментари: 5011
Гласове: 35889
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829