Десетки бяха ранени в сблъсъци в източния либийски град Бенгази в навечерието на национален "Ден на гнева", който интернет активисти свикаха за днес по подобие на масовите движения в Тунис и Египет.

Директорът на болница "Ал Джала" в града Абделкарим Джубаили твърди през агенция "Франс прес", че след сблъсъците през нощта срещу сряда са постъпили с леки наранявания 38 души, основно полицаи.
Според сайта на либералния либийски вестник "Курина" сблъсъците избухнали късно във вторник заради "саботьори", които се внедрили сред малка група протестиращи.

Службите за сигурност са се намесили, за да прекратят бой между привърженици на либийския лидер Муамар Кадафи, който е начело на страната повече от 40 години, и демонстрантите, продължава изданието, близко до Сейф ал Ислам, син на Кадафи.

Кореспондент на Би Би Си в Триполи уточнява, че в първите видеозаписи, пуснати в YouTube, личат няколко отделни протестни шествия в Бенгази. Участниците в първите протести били разпознати като роднини на убитите от властите около 1200 затворници в столичния затвор "Абу Салим" през 1996 г.

Доклад на "Хюман райтс уоч" за събитията отпреди 15 години описва масовото убийство като наказателна акция срещу затворници, повечето от Бенгази и членове на забранената Либийска ислямска бойна група, разбунтували се заради лошите условия в затвора.

Във вторник техни роднини организирали шествие до местната централа на Революционния комитет (управляващата партия) с искане да бъде освободен адвокатът им Фетхи Тарбел, когото властите задържали по-рано за "разпространяване на слухове, че затворът в Триполи гори", продължава "Курина". В този момент към роднините се присъединили чужди лица, които скандирали "народът ще сложи край на корупцията" и "кръвта на мъчениците няма да е напразно" и хвърляли петролни бомби, преди полицията да се намеси.

До сутринта на сряда полицията е овладяла положението, а държавната телевизия излъчваше вчера кадри от митинги в различни градове в подкрепа на Кадафи.

Протестите в Бенгази обаче съвпаднаха с апела на живеещи в САЩ и Великобритания либийски опозиционери за "кампания на подстрекателство" срещу Триполи, излъчен по американския арабскоезичен сателитен канал "Ал хура".

Въпроси и отговори: Ще има ли ефект на доминото в Северна Африка? Анализаторите се опитат да разгадаят дали Либия, Алжир или Мароко ще тръгнат по стъпките на Египет и Тунис. Алжир ли е следващият Египет? Вероятно не. Най-големите опозиционни сили – ислямистките групировки, които са забранени от началото на 90-те години на XX век, и светската партия "Фронт на социалистическите сили", все още не са се присъединили към коалицията, организираща протестите от началото на годината. Освен това управляващият елит показа през последния половин век забележителна способност да се адаптира към промените, а правителството разполага с валутни резерви на стойност 150 млрд. долара, които би могло да използва, за да потуши народното недоволство. "Основният риск в Алжир е да не се раздели елитът на страната", коментира частната консултантска компания Eurasia Group. Готова ли е Либия за бунт? На пръв поглед да. Муамар Кадафи е най-дълго управляващият лидер в Африка (от 1969 г.), съществуват огромни разлики в доходите, политическите партии са забранени. Но под повърхността социалната действителност е по-сложна. Макар мнозина либийци да са безработни, отмяната на международните санкции през 2004 г., високите цени на петрола и държавните субсидии осигуряват най-високия жизнен стандарт за мнозина семейства от десетилетия насам. Либийското общество е изградено около семейните и клановите връзки, така че дори да има недоволство срещу управлението на Кадафи, то рядко ще се излее по улиците. Освен това Кадафи може и да не е любимец на всички (най-вече в Бенгази), но мнозина харесват речите му срещу западния "империализъм", а властта му се пази от здравата мрежа на силите за сигурност. Стабилно ли Мароко? Рейтинговите агенции Standard & Poor"s и Fitch смятат, че 32-милионно Мароко е най-малко вероятно да бъде засегнато от народното недоволство. Дрис Бенали, лектор по икономика, отбелязва, че през последните 10 години системата е убила политическите партии. Монархическият режим в Мароко не е така авторитарен, както в Тунис, но "ние нямаме образованието на тунизийците, нито активния бизнес елит на Египет".

Бахрейн: Двама убити и десетки ранени демонстранти

Двама демонстранти са убити, а десетки ранени в нощта срещу четвъртък в Бахрейн. Силите за сигурност атакували протестиращите, които са разпънали палатки на площад в центъра на столицата Манама. От местната болницата съобщиха, че са приели десетки демонстранти, простреляни или пострадали от сълзотворен газ.
 

Съединените щати поискаха от Бахрейн, техен близък съюзник, да спазва правото на гражданите да демонстрират мирно и да се вслуша в проблемите им. Протестът започна в понеделник по инициатива на млади хора в интернет, откъдето призоваха чрез Фейсбук към демонстрации с искане за политически и социални реформи в Бахрейн.