Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2011 16:04 - Икономическите последици от арабската революция
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 2016 Коментари: 0 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Политическата бъркотия в Близкия изток има мощни икономически и финансови последици, увеличаващи риска от стагфлация - смъртоносна комбинация от бавен растеж и рязко увеличение на инфлацията. При появата на стагфлация съществува реален риск от нова глобална рецесия за икономиката, която едва се е възстановила от най-тежката криза от десетилетия насам.

Сериозните вълнения в Близкия изток исторически са ставали причина за пикове в цената на петрола, които са предизвикали три от последните пет глобални рецесии. Арабско-израелската война Йом Кипур през 1973 г. води до рязък скок в цената на петрола и до глобалната стагфлация през 1974-1975 г.

Иранската революция през 1979 г. поражда подобно стагфлационно поскъпване на черното злато, чиято кулминация е рецесията от 1980 г. до 1981 г. Иракската инвазия в Кувейт през август 1990 г. пък оскъпи петрола, точно когато банковата криза в САЩ вече вкарваше икономиката на страната в рецесия.

Цените на петрола имаха роля и в последната финансова криза


До лятото на 2008 г., точно преди фалита на "Леман брадърс", те се бяха удвоили на годишна база, достигайки пик от 148 долара за барел. Това нанесе и последния удар върху вече изпадналата в криза глобална икономика.

Все още не знаем дали политическата нестабилност в Близкия изток ще се разпространи в други държави. Кризата може да бъде овладяна, което ще доведе до поевтиняване на черното злато. Съществува обаче и реална възможност вълненията да се разпространят, дестабилизирайки Бахрейн, Алжир, Оман, Йордания, Йемен, а дори и Саудитска Арабия.

Още преди политическите шокове в Близкия изток цените на петрола преминаха над 80-90 долара за барел. Причини за поскъпването бяха не само увеличаващото се търсене от развиващите се пазари, а и редица нефундаментални фактори: високата ликвидност, дължаща се на ниските лихви и стимулиращите мерки в развитите държави, които оскъпяват суровините и активите в развиващите се пазари; инерция и стадно поведение; и ограничено и нееластично предлагане на петрол.

Ако опасността от свиване на добива се появи в други държави освен Либия, може да се стигне до превантивно запасяване с нефт от инвеститорите и крайните потребители.

Увеличението в цената на черното злато и свързаното с това поскъпване на други суровини, особено на храните - може да доведе до редица нежелани последици (дори като се изключи рискът от сериозни граждански вълнения).
Първо,

ще се увеличи инфлационният натиск във вече прегряващите развиващи се пазари

където цените на петрола и храните формират до две трети от потребителската кошница. Като се имат предвид слабото търсене и бавният растеж в развитите страни, могат да се очакват само минимални ефекти върху общото ниво на потребителските цени, но не и на т.нар. същинска инфлация (която изключва промяната в цените на хранителните продукти и източниците на енергия - бел. ред.).
Развитите икономики обаче няма да се разминат напълно невредими.

Те ще бъдат засегнати силно от втория риск, произтичащ от високите цени на петрола. Той е свързан с опасността от шок в търговията и разполагаемия доход, който може да навреди на всички вносители на петрол и суровини. Поскъпването на черното злато заплашва да понижи инвеститорското доверие и съответно да свие апетита към рискови активи. Това на свои ред може да доведе до корекции на капиталовите пазари с негативен ефект върху потреблението и капиталовите разходи. Бизнес и потребителското доверие могат също да пострадат, допълнително свивайки търсенето.

При поскъпване на петрола до нивата от 2008 г. икономиките на развитите държави ще се забавят значително. Много от тях могат да изпаднат в нова рецесия. А дори и цените да се задържат на сегашните си равнища за цялата година,

глобалният растеж ще се забави, а инфлацията ще нарасне

Какви политически мерки могат да бъдат предприети, за да се понижи рискът от стагфлация? В краткосрочен план те са много малко: Саудитска Арабия - единственият член на ОПЕК с излишен капацитет - може да повиши добивите си и САЩ може да използва стратегическите си петролни резерви, за да увеличи предлагането на черното злато.

С течение на времето, което обаче може да отнеме години, потребителите биха могли да инвестират в алтернативни енергийни източници и да понижат търсенето на изкопаеми горива. Правителствата могат да стимулират този процес чрез въглеродни данъци и нови технологии. Енергетиката и храните са въпрос на икономическа и социална стабилност, затова политиките, които могат за ограничат нестабилността на цените им, са в интерес както на потребителите, така и на производителите.

Трябва обаче да се действа веднага. Преминаването от авторитаризъм към демокрация в Близкия
изток в най-добрия случай ще бъде неравномерно и нестабилно. В държавите, стремящи се към високи доходи и благосъстояние, демократичната страст може да доведе до огромни бюджетни дефицити, прекомерно покачване на възнагражденията и инфлационен натиск, които в крайна сметка да предизвикат тежки икономически кризи.

За да се предотврати това, трябва да бъде изготвена

нова програма за подпомагане на региона, подобна на плана "Маршал"


за Западна Европа след Втората световна война и подкрепата за Източна Европа след падането на Берлинската стена. Финансирането трябва да бъде осигурено от Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, както и с двустранни заеми от САЩ, Европейския съюз, Китай и страните от Залива. Целта е да се стабилизират икономиките на тези държави при преминаването им през деликатните политически промени.

Залозите са високи. Нестабилните политически промени могат да предизвикат сериозни социални вълнения, организирано насили и/или граждански войни, задълбочавайки политическата криза. И имайки предвид чувствителността на цените на петрола към рисковите фактори, проблемите няма да бъдат изолирани само в Близкия изток.

Нуриел Рубини - преподавател в бизнес училището "Стърн" към Нюйоркския университет, президент на консултантската компания Roubini Global Economics. Текстът е предоставен от Project Syndicate.



Гласувай:
9


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 12980083
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 37058
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031