Далеч от обективите на камерите, те пълзят сред радиоактивните развалини на атомната централа във Фукушима. Няколко десетки души, между 50 и 60, макар нито една медиа не уточнява броя им, вършат в момента най-опасната работа в Япония, а може би и в света.

Те се опитват да възстановят електрозахранването в пострадалата от земетресението на 11 март АЕЦ "Даиичи", известна като "Фукушима-1", излагайки на опасност живота си, за да предотвратят по-голямото зло – ядрена катастрофа.

Вчера двама от работниците бяха приети в болница с радиационни изгаряния на краката, съобщи агенция "Киодо". При прокарването на подземен кабел в трети реактор общо трима работници на възраст 20-30 години са били изложени на високи равнища на облъчване – 173-180 милисиверта. Така броят на облъчените с над 100 милисиверта във "Фукушима-1" достигна 17.

Двамата хоспитализирани са служители на поделение на оператора на централата "Токио илектрик пауър къмпани" (TEPCO). Предполага се, че в резултат на нарушената цялост на обувките им в тях е попаднала радиоактивна вода.

Радиацията, на която са били изложени, е по-ниска от границата от 250 милисиверта на година, определена от министерството на здравеопазването като допустима специално за "чистачите на "Фукушима". Дори и тя обаче изглежда твърде висока, като се има предвид, че при нормални условия максималната граница в атомните централи в Япония е 50 милисиверта на година и до 100 мисиверта в кризисни ситуации.

Героите на Фукушима, както наричат десетките обречени техници в АЕЦ "Даиичи", носят противогази, специални очила и защитни костюми, на които дори шевовете са залепени със скоч, за да се предпазят от радиацията. Според експертите те ги предпазват най-вече от алфа-частиците и гама-лъчението.

Алфа-лъчите са с много малка дължина на вълната и могат да навлизат на не повече от 0.7 милиметра в срещнато препятствие. По-голям е проблемът с гама-лъчите, които са с по-голяма дължина на вълната, и от тях човек може да се предпази единствено с дебели оловни плочи, но техниците във "Фукушима-1" не носят оловни брони, защото те правят движенията им невъзможни.

Вероятността работниците да загинат или да се разболеят тежко е много голяма", смята Кристоф фон Лийвен, цитиран от "Дойче веле". Според него, за да се намали опасността от увреждания, техниците не бива да остават за повече от половин час в близост до реакторите.

Кристиян Пфлугбайл, председател на германското Дружество за защита от радиоактивно излъчване, е убеден, че е невъзможно "чистачите на "Фукушима" да бъдат спасени, радиоактивното излъчване е толкова силно, че ефективната защита на тези мъже е невъзможна.

Медиите не разкриват самоличността на спасителите, които не получават допълнително заплащане за риска, на който се излагат. Агенция "Джиджи" разкри, че един от тях е 59-годишен ядрен експерт от префектура Шимане. Той доброволно се е включил във възстановителните дейности шест месеца преди да се пенсионира.


Зад тежката борба за спасяване на шестте реактора на "Фукушима-1" стои цяла кохорта от помощен персонал – стотици доброволци, специалисти, инженери, огнеборци войници, които носят тръби, полагат кабели и водопроводни тръби, почистват разрушенията и вършат всякаква друга работа извън сградите на реакторите въпреки опасността от високата радиация.

"Уплашен съм, но все някой трябва да го върши", казва 29-годишният Кенджи Тада, цитиран от "Уолстрийт джърнъл". Той работи в "Токай тосо" и обикновено се занимава с нанасяне на покритие върху корозирали части в ядрените централи. В понеделник ще се включи в помощните дейности. Говорил е със свои колеги в комплекса, които монтират водни помпи, за да осигурят охлаждането на реакторите, които му казали, че нивата на радиацията "не са толкова лоши".

Част от този персонал в най-тежката ядрена катастрофа в историята на Япония са базирани на съоръженията на футболен стадион в края на евакуационната зона, която опасва централата "Фукушима-1", за да прекарват основната част от времето си извън зоната на повишена радиация. Те нямат почти никакъв контакт с външния свят. Комуникационните връзки са спорадични, разказва за невидимите герои "Уолстрийт джърнъл".

Операторът на централата TEPCO помоли други компании да помогнат с доброволци. На призива се отзоваха "Хитачи" и "Тошиба", "Токай тосо".  Всички те твърдят, че не плащат допълнително на служителите си, нито са увеличили здравните им осигуровки.

"Нито един не го прави за пари", разказва Тадаши Икеда, главен мениджър на "Токай тосо". Затова и Тада не очаква да получи повече от обичайната си месечна заплата от 2470 долара – далеч под средното месечно възнаграждение в страната.